Първите седем години на един козунак

DSC_20150404_215455

Всяка година преди Великден изпадам в дълбок размисъл този път каква точно рецепта за козунак да изпробвам, ще има ли конци, да не превтаса тестото, да не го изгоря, достатъчно сладък ли ще е… После се сещам за тази статия, която писах преди известно време за “Дневник”, прочитам си я, развеселявам се, забравям за тревогите и замесвам смело всичко, което ми е хрумнало. Всъщност, резултатът не е толкова важен, а по-скоро удоволствието от приготвянето. Затова не се двоумете, запрятайте ръкави и се веселете с тестото, защото по света има толкова много рецепти за козунак, а само веднъж годишно е Великден. А ако ви липсва достатъчно увереност – направете си пиленца и зайци от козуначено тесто, както постъпих аз тази година 😉 .

Да омесиш козунак е хазартна игра – няма как да заложиш на сигурно. Не е като да изпечеш хляба в машината, да забъркаш питката за Бъдни вечер или виенски кифлички за неделната закуска.

Да месиш козунак, казват, било много трудно.

Ако уцелиш пропорциите на тестото (да не е твърдо, ама не трябва и да лепне), може да го изгориш, ако го изпечеш хубаво пък, конците му едва ще се забелязват и ще прилича на кекс със стафиди.

Както казва моята баба, на каквото и да сложиш 6 яйца, половин кило масло и чаша захар – все ще става за ядене. Всичко останало са само подробности по пътя към успеха.

Първите седем козунака в живота на един човек 

В общи линии това е бройката, с която ще ви се случат всички възможни изненади, неуспехи или невероятни резултати, за които да разказвате с години, ще преоткриете способностите на печката си и ще се усъвършенствате.

После ще сте подготвени за всичко.

Първата година, когато смело реших да правя козунаци, прекарах две седмици в четене по темата. Станах в 3 през нощта, извадих яйцата, маслото и прясното мляко от хладилника, за да са със стайна температура.

По изгрев слънце пуснах две духалки да загреят кухнята, докато температурата стигна 28 градуса. Запретнах ръкави, забърсах чело и изсипах два килограма брашно в средата на кухненския плот. Бърках, месих, сипвах, мачках, чаках да стане като мекото на ухото, ама по-лепкаво. Приложих няколко хитрини, заучени от направата на френски кроасани, и се похвалих колко съм иновативна.

Дойде ред на 200-те удара на тестото в плота. Ако може и повече, душата му да излезе и да се изприщи на мехурчета.

И пея, в захлас, както съм прочела, че трябва, за да му е хубаво.

Докарах ударите до 400 и спрях. Разделих на четири топки, взех предварително събраните схеми за сплитане, делих на фитили, суках, едно руло направих с мармалад, няколко малки, като цветенца.

Ами сега? В печката повече от два не мога да изпека, а другите ще превтасат като мен в горещата кухня.

Слагам първия, другите водя на студено, по средата на печене на единия внасям втория обратно, другите на малко по-топло, защото пък иначе няма изобщо да втасат, в този момент тичам към този в печката, почти готов…

На самия празник близките ми се редуват да ме хранят, защото не мога да си вдигна ръцете от болка, но пък който не беше опитал козунаците, той не ги похвали.

Как да спестим болките? Като пуснем тестото в пералнята, разбира се

Втората година решавам, че вече съм достатъчно наясно с процеса, и мога смело да експериментирам. Прочитам, че вместо да блъскаш като обезумял тестото в плота, можеш да го пуснеш на центрофугата за няколко минути – и готово!

Издебвам да остана сама у дома, замесвам бързо тестото, кой ще ти чака всичко да се стопли и стаята се превърне в сауна?! Увивам го в 5 здрави найлона, мятам в пералнята и пускам на 1200 оборота. Чакам със затаен дъх и се утешавам, че така и така имам нужда от нова пералня, сега, нали…

Не знам дали от новата технология или нещо друго, но готовият козунак беше на идеални “конци”. Но пък го изгорих отдолу и отгоре.

Проклятието на развалената печка

На третата година в деня за месене се събуждам без традиционните ужас и паника. Гледам с пренебрежение на всички, които се плашат да месят козунаци. Е, няма как да ползвам и пералнята, защото мъжът ми си е вкъщи, но пък той не отказва да свърши по-тежката част от работата.

В шеги и закачки правим един козунак и едно руло с мармалад, ще ги носим на гости за празника. Похвалила съм се колко добре ми се получават. Изпичам първия – душичка, устата ти се пълни със слюнка, изяждаме го, малко гузно.

Нищо, нали има и руло? Слагам го да се пече, след 10 минути проверявам – ами тя печката изстинала. Решила, предателката, точно днес да издъхне. Започвам да си скубя косите, да се вайкам – ами сега, ние другия го изядохме, какво ще занесем на хората?

Мъжът ми, ужасен от моя гибелен патос, предлага да го изпечем в микровълновата, нали има грил. Гледам подозрително, но решавам, че нямам избор. Слагаме, пускаме на комбинирана програма, чакаме.

След 20 мин. вадим, рулото придобило загар с цвят на тухла четворка… и точно същата твърдост.

Да нахраним суетата

Последната година вече съм преживяла толкова катаклизми, събрала съм набор от смешни истории, които разказвам с известен цинизъм, и изобщо “кой каза, че е трудно да се направи козунак”.

Припявам понякога на тестото, затоплям кухнята, но по-скоро процесът е неглижиран. Все пак съм препичала, суров сме го яли, слагала съм сол вместо захар, а веднъж найлоните се скъсаха, докато тестото беше в пералнята…

Но съм станала и много по-суетна, решила съм задължително да снимам крайния резултат и да се похваля на света.

Изпичам, вадя, аранжирам на терасата, където светлината е най-добра, и му правя десетки снимки, за да хвана идеалния ъгъл.

А съседката ме гледа озадачено от нейната тераса, без да разбира защо се кривя с фотоапарат пред един козунак.

И точно в апогея на своето доволство губя за миг равновесие, залитам, протягам ръка да се хвана някъде и обръщам дъската, на която съм сложила козунака.

Той полита, удря се в стената и пада на пода, размазан на парчета.

Провалите са пътят към успеха

а най-добрите козунаци се получават, когато изчезнат притесненията, нервността и очакванията за крайния резултат.

Каквато и да е рецептата, винаги вярвам повече на тестото, отколкото на нея.

Благодарение на доверието между нас то ме води в правилната посока на магията от нищо и никакви продукти да се роди нежна и дъхава сладост.

И винаги си осигурявам поне един човек, който да я изяде с удоволствие.

You may also like...