Страданието на майчинството като култ

Да си майка е трудно. Трябва да страдаш. Да се лишаваш. Да бъдеш измъчена. Недоспала. Тревожна. Ако не те болят сърцето или душата поне по веднъж на ден, значи не си достатъчно добра майка. Замисли се и направи така, че да ти е по-трудно, ако в този момент се чувстваш необичайно щаслива. Ако ти е радостно, плюй три пъти през рамо, че ще вземе да се случи нещо лошо. Или запали свещ, защитата от несгоди няма значение. За да е добре детето ти, забрави коя си. Нямай хобита, желания и в никакъв случай не стъпвай в мол-а, този рай на грехопадението. Ако се почувстваш спокойна или уверена в себе си, когато детето ти се усмихне сладко, веднага започвай да се съмняваш къде бъркаш. Как така ще си щастлива, нали майчинството е най-трудното нещо на света?

Познато ли ви звучат тези думи? Или пък гротескно, събрани на едно място? Покрай дебата за кърменето тези дни изчетох толкова много съсредоточени в майчината грижа разсъждения, че ми стана едновременно и страшно, и тъжно. Всъщност, отдавна пиша този текст наум, обичайно нощем, само че досега се наричаше просто “Страданието на един народ” и се разказваше за това колко много обичаме да натоварваме с излишно страдание и мъка всички събития от живота си. До каква степен голяма част от нас смятат, че нещо не е важно, ако не е изпъстрено с нещастия , не е било трудно и съзнанието не се е гърчило в минимум хиляда самообвинения. Хубавите и щастливи събития в живота ни са само предвестник на нещо лошо, което дебне зад ъгъла да ни се случи.

Животът е тегава работа, изпълнена със страдание и така трябва да бъде. Такъв му е смисълът. Същото, стигам до извода, важи и за майчинството. Една от най-противните реплики, които съм чувала е: “Така е, трудно се става родител”. В нея няма никаква емпатия, грам съчувствие към споделящия тревогите си родител и в общи линии намирисва на изкривено задоволство от факта, че теорията за всенародното страдание се доказва за пореден път.

С тези думи се поставя началото. След тях идва ред на всички останали, които те водят бавно, но славно до издигането на страданието в култ, до превръщането му в пиадестал, върху който някой ден много майки решават да се изкачат и от висините на собственото си величие, да се провикнат към децата си: “Как не ви е срам, аз толкова много направих за вас!”.

Ще кажете, вие не сте от тези майки. Най-вероятно не сте, всъщост аз наживо не познавам много такива. Но всички знаем, че те съществуват, само дето до вчера не осъзнавах колко са много. Изведнъж обаче, предизвикани от силата на тази греховна тема “кърменето на обществени места”, те се появиха и започнаха да сочат с пръст, да обвиняват и съдят. В потока от информация, който изчетох, се оформиха някои линии на поведение, нужни да бъдат спазвани, ако не желаете да попаднете в редиците на лошите, неосъществени и пропаднали майки, които безнаказано бродят из този свят.

Лесно ли е нещо, значи не е важно. Колкото по-трудно ви е да се грижете за бебето или малкото си дете, толкова по-добре. Ако случайно се окаже, че не се затруднявате особено с храненето или смяната на памперса му, непременно намерете за какво да се тревожите. Ако успеете да гарнирате тревожните мисли и с някой и друг въпрос дали всъщност сте добра майка, още по-добре. Получавате десет точки повече и продължавате напред.

Ако не промените навиците си и не се лишите от желанията си, значи не сте добра майка. Това е, в мига, в който родите, с магическа пръчка спирате да се интересувате от всички онези неща, които са разпалвали ума ви цял живот, спира да ви се пие кафе сутрин, не ви се излиза никога повече навън, не ви се ходи в книжарница и не ви се пазаруват дрешки, различни от бебешките. Ако случайно, когато се видите с приятели, ви се прииска да говорите за нещо различно от детето, автоматично се отправете към тъмната стаичка за изтезания в главата си и се погрижете това да не се повтаря.

Имаш ли дете, стой си вкъщи. И къде точно си въобразявате, че сте тръгнали с това бебе? На ресторант, на почивка, в мол, хайде моля ви се, то си има режим, трябва да се храни на чисто и затъмнено място, да не чува излишни шумове, да вижда само усмихнати лица, всъщност най-добре само вашето и по изключение това на бащата. Ако ще се излиза – има си паркове и детски площадки и то само в дните, когато не вали дъжд, не вали сняг, няма мъгла, не духа, не е облачно и няма роса или слънчево затъмнение. В парковете и градинките е достатъчно уединено, тъкмо можете да използвате времето, докато бебето спи, за да поразсъждавате над факта, че днес сте в добро настроение и как точно сте го допуснали.

Възпитавай от първия ден. Доброто възпитание и хубавият, стриктен режим, трябва да се прилагат от първия ден от живота на вашето бебе. Носенето на ръце, спането в едно легло, кърменето на поискване, успокояването при всяко проплакване, са все греховни действия, които ще доведат до това бебето да се качи на главите ви и в мига, в който навърши три месеца, да започне да ви манипулира. Ако бебето се буди гладно по няколко пъти на нощ, дайте му вода, за да издържи до сутринта. Колкото повече плаче през това време, толкова по-малко ще спите и вие, което, знаем си, ни приближава с още една стъпка до онзи специален пиадестал.

Трудно е да бъдеш майка, безспорно, особено ако спазвате гореизброените стъпки. Тогава майчинството зазвучава като ад и някак естествено ни отвежда до мига, в който страданието се издига в култ, защото е реципрочно на важните неща в живота ни. А дали наистина е така? Майчинството страдание ли е или мило щастие, което има и своите трудни моменти, но кой ни е обещавал всъщност да бъде лесно?

Да, трудно е да бъдеш майка. Но сигурна съм, много по-трудно е да не бъдеш, ако това е най-съкровеното ти желание. Много по-трудно е да изгубиш дете. Или родител. Или обичан човек. Много по-трудно е да се разболееш от неизличима болест. Да изгубиш зрението или слуха си. Да изгубиш светлината, която е осветявала ума ти. Много по-трудно е сам да се набуташ в блатото на страданието и да гребеш с пълни шепи, създавайки чувство за вина в децата си, когато един ден им натякваш от колко неща си се лишил за тях.

Затова е важно през какъв калейдоскоп ще наблюдаваме и съдим живота си, а и този на другите. Важно е да не забравяме, че това, което си причиним сами, никой не може да ни го направи. Ако се затворим в дома си и излизаме на равни интервали, с прибежки и приклякания бебето да се разходи и после тичаме обратно, за да го нахраним, най-вероятно няма да сме щастливи. Ако се лишим от мислите си, различни от онези, свързани с детето, може и да спечелим титлата “майка-героиня”, но най-вероятно ще станем изнервени, кисели и ведно сочещи с пръст грешките на другите същества.

Най-важното, от което има нужда вашето дете, не е страданието и саможертвата ви. То има нужда да вижда едни щастливи, усмихнати, доволни от себе си и живота си хора, които имат хобита и интереси и да участва според възможностите си активно е ежендевието им, както и да получава толкова обич, колкото му е нужна в един от най-важните периоди от живота му. Всичко останало са просто подробности, които нямат кой знае какво значение, особено след като теглим чертата на равносметката.

Затова забравете за страданието, скъпи майки, то ще ви направи по-важни единственото в собствените ви очи, но не и в тези на детето ви.

You may also like...

3 Responses

  1. МСМ says:

    Аз малко по-дълго ще се изказвам, затова предварително се извинявам.
    Знаете ли, принципно харесвам всичко, което пишете, но този път ще си позволя да не се съглася с вас. Изпадате в крайности, от които уж всички се опитваме да бягаме. Саможертвата в името на детето, неотлъчното стоене до него, изолацията от останалия свят- от една страна и демонстрирането пред целия свят колко добри и усмихнати майки сме, обикаляйки по цял ден улиците, как можем да го нахраним на обществено място и да го водим на палатка преди да е навършило годинка- от друга, са точно в двете крайности за мен. В единия случай се грижим повече за детето, без да се интересуваме колко е приятно това за нас. В другия се грижим за себе си, без да ни интересува как точно се чувства детето. Обикновено във втория, заглушаваме всеки протест от страна на детето с навиране на гърда в устата.
    Тъй като аз, разбира се, съм междинен вариант, не харесвам нито едно от гореизброените неща. А и грижите и възпитанието на детето не се свеждат до смяна на памперси, хранене и разходки. Отглеждането на едно бебе няма нищо общ с отглеждането на две, а още по-малко общо с отглеждането на три деца. Минала съм през тези етапи, с всяко следващо дете се опитвах да поправя грешките в отглеждането, които са създавали неудобство за всички ни при предишното, започнах да не чувам всички съвети и да си създавам свои правила и мога да кажа, че отново не съм уверена в правилността на избора си. Няма да задълбавам в подробности, но сега бера плодовете си и от строгата дисциплина с първото, и от отвратителната позиция на второто, и от “щастливото” отглеждане на третото. Майчинството никога не е било лесно, никога не съм се отказвала от професията си и хобитата си, но по-сложна и отговорна работа от гледането на деца, не съм вършила. Не казвам, че не съм доволна от постигнатото до момента, напротив, но само времето ще покаже дали наистина съм успяла да се справя, а дотогава ще продължавам да правя най-доброто, което мога, без да забравям себе си. И всичко това, без грам амбиции за велики постижения на децата ми и реализиране на моите представи за тяхното щастие.

    И ако искате вярвайте, но е ужасно трудно да си по средата.

    Много по-лесно е да го насилваш в посоката, която ТИ си избрал за него, като това включва да го НАУЧИШ да се храни на обществени места, игнорирайки факта, че наоколо има 300 разсейващи фактора. Или да го НАТИСКАШ да учи в немската гимназия, защото си чувал, че там е най-доброто образование. Или да го ЗАПИШЕШ против волята му на цигулка, за да изгради качества, които обикновените деца нямат.

    Много лесно е и да приемеш ролята на жертвата и да го оставиш да те командва ( заложено е у всички ни). Да се откажеш от всичко, което до скоро си правил и което харесваш в името на неговото “щастие”. Просто трябва да спреш да искаш за себе си. Завидно много хора успяват.

    Най-трудно е да балансираш. И не, не съм съгласна, майчинството никак не е лесно. И проблемите наистина идват с възрастта.

    Кърменето е най-малкият проблем. И понеже тази статия се появи след така раздуваната тема за кърменето в МОЛ-а, да кажа, че толкова осъдителни коментари отдавна не съм чела. И то главно от хората, защитаващи майката. Противниците на разголената женска плът на обществено място ( чийто поддръжник съм и аз), бяха наричани всякак и никакви доводи не бяха приемани. А решението за мен отново е баланса. Една дискретно кърмеща майка никога не би създала такъв проблем , както и не създава обикновено. В противен случай, аз не намирам голяма разлика между нея и онези чичковци на ъгъла на училището от времето, когато аз бях дете.

    В заключение само ще ви пожелая наистина да отгледате детето си лесно и всички да бъдете щастливи.

  2. Stela says:

    Не разбирам защо хората трябва да се слагат в калъп и да им се закача етикет. Ако не си еди каква си, ако си еди каква си…. и за какво страдание на един народ, това вече се изтърка. Навсякъде има различни хора и страдащи, и обременяващи околните и радващи се на живота, и справящи се с предизвикателствата с усмивка…Честно казано вече ми омръзна да чета кой какво или защо го е казал, ами всеки си гледа от собствената камбанария. За една майка е важно да е до детето си, друга се чуства по-ефективна като майка като работи, трета притежава свръхталант и работи и гледа три деца и чака четвърто, за друга, минала по пътя на инвитрото детето е на първо място…Навремето с първото си дете, докато бях в майчинство четох по форумите един ден две напълно противоположни теми: “Майките.-домакини” и “Работещите-майки”. Докато четях едната си мислех “Боже, това е точно за мен”, като почнах другата си помислих точно същото:))) Сега с две деца отново ми е трудно /извинявам се за тази дума, явно и аз съм от онези-трудните/ да намеря баланса между собствените си интереси и тези на децата ми и се чувствам често виновна…децата растат, интересите се променят, конфликти се появяват, както казва една приятелка “Така ще е само първите 100 години, после се свиква”:) Да си родител за мен е отговорно, трудностите идват от намирането на баланса, от организацията на ежедневието. Относно кърменето – всеки сам си решава дали, докога, къде. Не съ си позволявала да съдя, да наставлявам, давала съм съвети само ако ми поискат. Първото дете кърмих 6 месеца, второто 2 години и 4 месеца. Лично за мен кърменето е удобство за майката и комфорт за детето.И за да завърша с две деца на 9 и 3 години продължавам да се уча всеки ден как да съм добър родител, продължавам да правя грешки, да си извличам поуки…

  3. Juliapulia says:

    Съгласна съм, в обществото ни наистина има едно наслагване на страданието и себеотрицанието като нещо задължително, за да си добра майка. В допълнение наблюдавам невероятното вманиачаване по храненето на детето “здравословно”. Когато аз гледах бебе имахме една социабна мрежа – навън. Там съм се учила, там съм отгледала дъщеря си – в градинките, щото молове нямаше 🙂 Там съм кърмила, още преди изобщо да се заговори за ползата от кърменето и да има Ла Лече лига и т.н., там съм я хранила с пюрета до оклепванена всичко, там съм я пускала да пълзи в прахоляка, там ме е препикавала десетки пъти, докато се научи да си казва. Но пак там, обаче в университета, спеше на чина по време на лекции или “четеше” вестник на изпит. Пак там я заведох на 32 дни на морето, без да я водя на плажа.

    Да си родител не е титла, с която да се величаем. Всъщност това е само един елемент, който те прави личност. И от там нататък градиш себе си. Винаги съм вярвала, че възпитаваме предимно с личен пример. Но това си е моята вяра. Смятам, че всеки родител има правилния усет към детето си.

    Колкото до мола – за мен всичко трябва да е с мярка. Показността не е красива във всички случаи, тя прави един интимен акт грозен и пошъл. Кърменето не е по-различно от целувката или прегръдката. Направено дискретно е дори приятна гледка. Натрапено е отвратително.

    И не мога да разбера защо тази тема разбуни духовете, пък това, че смляха до смърт човек, пак в мола, някак остана на заден план. Животът е много по-ценен от всеки акт и действие.

Leave a Reply