Страданието на майчинството като култ

Да си майка е трудно. Трябва да страдаш. Да се лишаваш. Да бъдеш измъчена. Недоспала. Тревожна. Ако не те болят сърцето или душата поне по веднъж на ден, значи не си достатъчно добра майка. Замисли се и направи така, че да ти е по-трудно, ако в този момент се чувстваш необичайно щаслива. Ако ти е радостно, плюй три пъти през рамо, че ще вземе да се случи нещо лошо. Или запали свещ, защитата от несгоди няма значение. За да е добре детето ти, забрави коя си. Нямай хобита, желания и в никакъв случай не стъпвай в мол-а, този рай на грехопадението. Ако се почувстваш спокойна или уверена в себе си, когато детето ти се усмихне сладко, веднага започвай да се съмняваш къде бъркаш. Как така ще си щастлива, нали майчинството е най-трудното нещо на света?

Познато ли ви звучат тези думи? Или пък гротескно, събрани на едно място? Покрай дебата за кърменето тези дни изчетох толкова много съсредоточени в майчината грижа разсъждения, че ми стана едновременно и страшно, и тъжно. Всъщност, отдавна пиша този текст наум, обичайно нощем, само че досега се наричаше просто “Страданието на един народ” и се разказваше за това колко много обичаме да натоварваме с излишно страдание и мъка всички събития от живота си. До каква степен голяма част от нас смятат, че нещо не е важно, ако не е изпъстрено с нещастия , не е било трудно и съзнанието не се е гърчило в минимум хиляда самообвинения. Хубавите и щастливи събития в живота ни са само предвестник на нещо лошо, което дебне зад ъгъла да ни се случи.

Животът е тегава работа, изпълнена със страдание и така трябва да бъде. Такъв му е смисълът. Същото, стигам до извода, важи и за майчинството. Една от най-противните реплики, които съм чувала е: “Така е, трудно се става родител”. В нея няма никаква емпатия, грам съчувствие към споделящия тревогите си родител и в общи линии намирисва на изкривено задоволство от факта, че теорията за всенародното страдание се доказва за пореден път.

С тези думи се поставя началото. След тях идва ред на всички останали, които те водят бавно, но славно до издигането на страданието в култ, до превръщането му в пиадестал, върху който някой ден много майки решават да се изкачат и от висините на собственото си величие, да се провикнат към децата си: “Как не ви е срам, аз толкова много направих за вас!”.

Ще кажете, вие не сте от тези майки. Най-вероятно не сте, всъщост аз наживо не познавам много такива. Но всички знаем, че те съществуват, само дето до вчера не осъзнавах колко са много. Изведнъж обаче, предизвикани от силата на тази греховна тема “кърменето на обществени места”, те се появиха и започнаха да сочат с пръст, да обвиняват и съдят. В потока от информация, който изчетох, се оформиха някои линии на поведение, нужни да бъдат спазвани, ако не желаете да попаднете в редиците на лошите, неосъществени и пропаднали майки, които безнаказано бродят из този свят.

Лесно ли е нещо, значи не е важно. Колкото по-трудно ви е да се грижете за бебето или малкото си дете, толкова по-добре. Ако случайно се окаже, че не се затруднявате особено с храненето или смяната на памперса му, непременно намерете за какво да се тревожите. Ако успеете да гарнирате тревожните мисли и с някой и друг въпрос дали всъщност сте добра майка, още по-добре. Получавате десет точки повече и продължавате напред.

Ако не промените навиците си и не се лишите от желанията си, значи не сте добра майка. Това е, в мига, в който родите, с магическа пръчка спирате да се интересувате от всички онези неща, които са разпалвали ума ви цял живот, спира да ви се пие кафе сутрин, не ви се излиза никога повече навън, не ви се ходи в книжарница и не ви се пазаруват дрешки, различни от бебешките. Ако случайно, когато се видите с приятели, ви се прииска да говорите за нещо различно от детето, автоматично се отправете към тъмната стаичка за изтезания в главата си и се погрижете това да не се повтаря.

Имаш ли дете, стой си вкъщи. И къде точно си въобразявате, че сте тръгнали с това бебе? На ресторант, на почивка, в мол, хайде моля ви се, то си има режим, трябва да се храни на чисто и затъмнено място, да не чува излишни шумове, да вижда само усмихнати лица, всъщност най-добре само вашето и по изключение това на бащата. Ако ще се излиза – има си паркове и детски площадки и то само в дните, когато не вали дъжд, не вали сняг, няма мъгла, не духа, не е облачно и няма роса или слънчево затъмнение. В парковете и градинките е достатъчно уединено, тъкмо можете да използвате времето, докато бебето спи, за да поразсъждавате над факта, че днес сте в добро настроение и как точно сте го допуснали.

Възпитавай от първия ден. Доброто възпитание и хубавият, стриктен режим, трябва да се прилагат от първия ден от живота на вашето бебе. Носенето на ръце, спането в едно легло, кърменето на поискване, успокояването при всяко проплакване, са все греховни действия, които ще доведат до това бебето да се качи на главите ви и в мига, в който навърши три месеца, да започне да ви манипулира. Ако бебето се буди гладно по няколко пъти на нощ, дайте му вода, за да издържи до сутринта. Колкото повече плаче през това време, толкова по-малко ще спите и вие, което, знаем си, ни приближава с още една стъпка до онзи специален пиадестал.

Трудно е да бъдеш майка, безспорно, особено ако спазвате гореизброените стъпки. Тогава майчинството зазвучава като ад и някак естествено ни отвежда до мига, в който страданието се издига в култ, защото е реципрочно на важните неща в живота ни. А дали наистина е така? Майчинството страдание ли е или мило щастие, което има и своите трудни моменти, но кой ни е обещавал всъщност да бъде лесно?

Да, трудно е да бъдеш майка. Но сигурна съм, много по-трудно е да не бъдеш, ако това е най-съкровеното ти желание. Много по-трудно е да изгубиш дете. Или родител. Или обичан човек. Много по-трудно е да се разболееш от неизличима болест. Да изгубиш зрението или слуха си. Да изгубиш светлината, която е осветявала ума ти. Много по-трудно е сам да се набуташ в блатото на страданието и да гребеш с пълни шепи, създавайки чувство за вина в децата си, когато един ден им натякваш от колко неща си се лишил за тях.

Затова е важно през какъв калейдоскоп ще наблюдаваме и съдим живота си, а и този на другите. Важно е да не забравяме, че това, което си причиним сами, никой не може да ни го направи. Ако се затворим в дома си и излизаме на равни интервали, с прибежки и приклякания бебето да се разходи и после тичаме обратно, за да го нахраним, най-вероятно няма да сме щастливи. Ако се лишим от мислите си, различни от онези, свързани с детето, може и да спечелим титлата “майка-героиня”, но най-вероятно ще станем изнервени, кисели и ведно сочещи с пръст грешките на другите същества.

Най-важното, от което има нужда вашето дете, не е страданието и саможертвата ви. То има нужда да вижда едни щастливи, усмихнати, доволни от себе си и живота си хора, които имат хобита и интереси и да участва според възможностите си активно е ежендевието им, както и да получава толкова обич, колкото му е нужна в един от най-важните периоди от живота му. Всичко останало са просто подробности, които нямат кой знае какво значение, особено след като теглим чертата на равносметката.

Затова забравете за страданието, скъпи майки, то ще ви направи по-важни единственото в собствените ви очи, но не и в тези на детето ви.

You may also like...