Как се издава книга в България – успехи и разочарования

Как се издава книга в България? Това написах преди две години в търсачката на Гугъл и зачаках с трепет отговорите, които ще се появят. След около час подробно четене, изненадата и разочарованието ми бяха доста сериозни. Оказа се, че реално погледнато, подобна информация почти изцяло липсва. Най-вече се говори за слухове, което, всички ще се съгласим, не е особено полезно на някой млад български автор, решен да се бори за публикуването на труда си. Липсва каквато и да било информация за права, договори, проценти, задължения и т.н.

И понеже от години следя с интерес дискусията за слабото представяне на родни автори на книжния пазар, осъзнах, че подобна мистериозност, поддържана до голяма степен от вече издадените писатели, както и от самите издателства, е една от основните спънки по пътя за преодоляване на проблема.

Защо пиша този текст? Поради две причини. Едната е, че смятам за правилно мъглата около темата вече да бъде повдигната, за да знаят повече хора какво ги очаква, какви спънки може да се появят, какво има право да изискват и с какво не трябва да се примиряват. Тази информация е базирана на личния ми опит, както и на разговори с приятели и познати, които също имат издадени книги у нас, като според мен покрива до голяма степен реалността и, разбира се, допускам всякакви възможни изключения от правилото.

Втората причина е, че напоследък често ме питат няма ли скоро да се появи някоя нова “Малка книжка…”. Не, за момента такава няма да има. Разочарованието ми от начина, по който се върши този бизнес у нас граничи с особено лош вкус в устата и нямам никакво желание да си губя времето със занимания, които не ми доставят удоволствие.

И така да се върнем на основната тема. Написали сте книга – художествена, с поезия, публицистика, историческа или пък готварска. Честито! Справили сте се с първата трудна задача 🙂Сега остава да преодолеете и останалите препятствия по пътя към публикуването й.

1. Информационното затъмнение

У нас литературните агенти не съществуват като понятие, затова трябва сами да си намерите издател. Търсенето на информация в Гугъл няма да ви помогне, там ще намерите доста статии по темата как книгоиздаването се случва в други държави, но не и в България. Налага се сами да си подготвите стратегия как да привлечете интереса към вашата книга. Подгответе кратък текст, с който представяте най-силните страни на произведението си, напишете го интригуващо (все пак сте писател!), постарайте се още с първите няколко изречения да успеете да грабнете вниманието на четящия. Приложете 1-2 глави от книгата си или пък една-две рецепти (както беше в нашия случай), оформени красиво. Бъдете смели!

След това разпратете този текст, заедно с прикачените части от книгата, на всички български издателства, които откриете. Много е възможно почти никой да не ви отговори, дори, че е получил писмото ви. Много е възможно да последват дни и седмици на “дълбока и демотивираща тишина”, която не трябва да ви обезсърчава. Бъдете упорити и позвънете по телефона на колкото издателства, за да проверите дали са получили писмото ви и дали има проявен интерес към текста. Не мислете за него като за късче от душата си, а като за продукт, който искате да продадете. В крайна сметка, освен всичко останало, книгите са и бизнес, от който и двете страни искат да извлекат материална, не само морална печалба, и в това няма нищо срамно. Да си писател е работа като всяка друга, а не привилегия и специално ментално състояние, както се възприема до голяма степен в България. 

Рекламирайте книгата си в социалните мрежи, представяйки грабващи откъси от нея и не пропускайте възможност да напишете, че си търсите издател. Точно по този начин ние получихме няколко предложения за издаването на “Малка книжка за Коледа” през 2012-та година, въпреки че бяхме писали на поне 20 издателства персонални имейли с представяне на книгата.

Шансът вашето малко лично чудо да се случи и творбата ви да предизвика интерес дори и само в един издател, е доста голям. Опитвайте, докато го срещнете.

2. Проценти и заплащане

Страхотни новини! Едно или повече издателства искат да сключат договор с вас. Срещнете се лично с тях и обсъдете всички важни въпроси, които ви вълнуват. Сега е моментът да задавате въпроси, а не да се срамувате и притеснявате. В крайна сметка сте на прага да случите една своя мечта, която най-вероятно е изключително важна за вас. Не се оставяйте да бъдете въвлечени в онзи притъпяващ съзнанието облак, който аз лично наричам “благодарността на служителя към шефа”, когато доста разумни доводи и желания се притъпяват от привидната благоразположеност и щедрост на даващия. Всички сме попадали в подобен капан поне веднъж, нали? В този момент вие сте в позицията на “търговец”, който продава свой продукт, затова го изтъргувайте по най-добрия възможен начин. Договорът, който ще сключите, ви дава права и задължения, както и на самото издателство. Обърнете се към адвокат, ако има клаузи, които не разбирате напълно. Прочетете всички точки внимателно и ако желаете да промените нещо, обсъдете го подробно с лицето за контакт на издателството.

На този етап или малко преди него, ще сте получили предложение за процент, който вие ще спечелите от продажбата на всяка ваша книга. Възможно е да получите предложение и за авансово плащане на някаква част от печалбата, но това е малко вероятно. Разбира се, можете да го поискате и договорите.

Какъв процент ще получите? Предполагам всеки автор, който никога не е публикувал книга, си задава подобен въпрос, чиито отговор е закопан дълбоко в мистериозната мъгла, тънеща над темата като цяло. Най-вероятно ще ви бъдат предложени между 8% и 15% на продадена бройка, до 20%, ако има по-специално графично оформление. 

Да, с тези суми вие не бихте могли да се издържате като писател у нас, освен ако книгата ви не се превърне в невероятен бестселър, тиражите не се изчерпват на всеки три месеца и не се случва постоянно преиздаване. Дори и тогава, би било добре, ако можете да издавате поне по една книга на година и си намерите допълнителна работа като автор в някое списание, преводач, публицист и т.н.

Но все пак, не се обезсърчавайте. Най-вероятно така или иначе имате и друга професия, с която се издържате, затова писането има по-специално значение в живота ви. Не се разделяйте с мечтата си някой ден да имате светъл кабинет, където да прекарвате деня си в игра с думите, да раждате красиви идеи и да обогатявате своя свят и този на читателите си с красота. Току виж след още 20-30 години издателският бизнес в България се променил и би започнал да се дава много по-голям шанс за реализация на родни автори, а не основно да се превежда чуждестранна литература.

3. Комуникацията

След известни преговори, надявам се успешни, най-после договорът е подписан. Книгата ви тръгва по пътя на графичното оформяне (в нашия случай дизайнът и корицата са дело на Димитър, само довършителните работи по външния вид са на издателството), печата, рекламата и появата на пазара. Възможно е в някой от тези моменти да усетите, че интересът на издателството към вас до известна степен е спаднал. В крайна сметка кипи оживена работа, затова и въпросите ви често остават без отговор, получавате оскъдна информация за движението на проекта или пък искания под надслов “спешно”, когато е нужно вие да направите нещо по отношение на книгата.

Най-вероятно в договора ви има клауза, че трябва да видите и одобрите корицата на книгата си преди печат, затова настоявайте изрично това да се случи. Следете за изпълнението на всяка точка, която ви касае – като например безплатни бройки от излязлата си от печат творба, които ще получите (в нашия случай 10) или пък информация за водената рекламна кампания – къде, кога и в кое издание е излязла публикация по темата, в кои книжарници има плакат на книгата ви например, за игри и промоции. Колкото повече знаете, толкова повече бихте могли и сами да допринесете за рекламата на книгата си – отново в социалните мрежи, както и в личния си блог, ако имате такъв.

Не се обезсърчавайте, ако от издателството не ви обръщат много внимание. Продължавайте да им пишете имейли, да се обаждате по телефона и да задавате въпроси. Вие не сте техен служител, стоите на едно равнище с тях по права и задължения, затова не го забравяйте и не се смущавайте да държите на интересите си. Има надежда! Вече почти всеки активен в информационните технологии човек има интернет на телефона си и съответно получава писмата си в реално време, където и да се намира. Така че съм сигурна, че до около 5-10 години на повечето служители в български фирми, ще започне да им отнема по-малко от 3-5 дни, за да отговорят на някое писмо със запитване към тях.  

4. Заплащането

Първоначалната еуфория от излизането на книгата ви е започнала да утихва, вече не се будите всяка нощ с трепетна усмивка на уста от това, че мечтата ви се е сбъднала и в най-общи линии просто кротко се радвате на живота и на публикуваната си творба. Някъде около този момент би трябвало по банковата ви сметка да се появи първото заплащане от страна на издателството, както и отчет за направените продажби. В договора ви би трябвало да е указано в какъв интервал от време ще се случва това, както и клауза за неустойки, дължими от издателя, ако не бъде изпълнено. В нашия случай трябва да получаваме отчети и заплащане (при осъществени продажби, разбира се) на всеки три месеца. Възможно е други издателства да имат различни условия.

Важно е да следите това да се случва, защото е едно от основните задължения на вашето издателство. Няма никакво значение дали са се продали една или сто книги за тези три месеца, вие трябва да получите такъв отчет. В този елемент от вашите отношения с издателя няма никакво значение колко и дали сте си симпатични, кой колко е зает, разсеян, уморен или в отпуска. Тук дадената фирма може най-добре да покаже до каква степен в нея работят професионалисти и тя уважава всички свои автори, а не само най-популярните, да речем.

Ако не сте доволни от изпълнението на тази клауза в договора си и не сте уверени, че можете да защитите интересите си напълно, не се колебайте да се обърнете към юрист, който да ви помогне.

5. Радост и разочарование

Изминала е година от издаването на първата ви книга. Може би сте написали вече втора или работите по нея, вдъхновението ви е по-силно от всякога. Или пък ентусиазмът ви е секнал, затова сте си дали творческа почивка. Имали сте много радости, като прекрасното усещане да държите за първи път издадената си книга в ръце или милите думи на читатели, които са се почувствали щастливи, докато са чели думите ви. Имали сте и доста разочарования, моменти на несигурност, научили сте някои неприятни уроци. Всичко това е прекрасно, нали?

Преодолели сте своеобразен праг в своя живот и от този момент нататък имате възможност да изберете да тръгнете по няколко различни пътища. Ако се чувствате добре с настоящето си издателство, а и то с вас, продължете да издавате книги с тях, но не се притеснявайте да промените нещо в следващите си догори, ако ви смущава. Или потърсете друго издателство, ако сте осъзнали, че няма как да промените ситуацията, сигурна съм, че ще намерите вашето, което да ви удовлетворява с професионализма и коректността си. Или пък сами издавайте книгите си, след като направите кампания за събиране на средства във Фейсбук, например.

Важното е да не се отказвате, ако силно го желаете. Споделяйте своя опит с колкото е възможно повече хора, за да дадете кураж и на други начинаещи писатели. По този начин вероятността всички заедно да променим реалността на българското книгоиздаване е много по-голяма, отколкото ако си мълчим и участваме в общата конспирация “за запазване на тайната”. Така ще спечелят не само родните автори, но и родният читател, който, в крайна сметка, е най-важният участник в събитието “Как да издам книга в България”. 

Желая ви успех!

 

You may also like...

23 Responses

  1. Като човек, който е от “другата страна” на бюрото, смятам, че текстът е добър и до голяма степен отразява реалността 🙂

    • Alia says:

      Г-н Блажев, понеже с интерес следя блога и мненията Ви, ще ми е интересно да прочета и вашата гледна точка по въпроса, особено понеже е от “другата страна” на бюрото 🙂 . А и бихте бил полезен на много плахи творци, които си пазят съкровищата за себе си, защото нямат представа как да случат издаването им.

  2. Вие сте написала основното и най-важното – трябва си смелост и умение да видиш книгата си като продукт, а не като ненакърнимо безценно съкровище. Бих добавил и поне една малка подточка за разбиране на редакторите в издателства, особено тези в големите, защото получаваме десетки ръкописи седмично и наистина е много трудно да отговаряш навреме на всички, камо ли да изчиташ бързо получените текстове.
    Но тук отварям една голяма скоба – ако текстът е наистина добър, това си проличава от първите страници още, – тогава зарязвам всичко друго и му давам приоритет. Точно така се получи примерно с Йордан Свеженов, непознато ми име, който ме шашна с ръкописа си и книгата му излезе светкавично и в достоен вид.
    Иначе сте права, че издателствата трябва по-ясно да посочват условията, при които приемат ръкописи, както е направено тук: http://ciela.bg/pages/page/20/razglejdane-na-rukopisi и тук: http://books.janet45.com/faq.
    Поздрави

    • Alia says:

      Да, намирам ясно поставените условия за много важни в цялостния процес, “Сиела” са достойни за възхищение с подробното им описание. За жалост те са по-скоро изключение от правилото. Относно разбирането към редакторите, наистина е хубаво да го има, но всъщност не би ли било много по-лесно за всички, ако при получаването на всеки ръкопис се изпраща един автоматичен отговор, в който се казва, че ще отнеме толкова и толкова време текстът да бъде прочетен, ще се свържем с вас до еди-колко-си-седмици, благодарим за вниманието 🙂 . Защото как би могъл обикновеният човек да знае какво му е на главата на редактора? Това е по-скоро риторичен въпрос, но аз смятам, че неглижирането на комуникацията не е само по време на първоначалните срещи между автор и издател, а дори и след това. Поздрави и благодаря за включването.

  3. Познати пасажи от текстове, които “уж не се откриват в нета”. Успех с книгата!

    • Alia says:

      Може би, ако се изразявате малко по-ясно, ще се разбираме по-добре. В момента не си търся издател и не пиша книга, както съм уточнила в текста, а ако пожелавате успех на вече издадените три мои книги – благодаря за пожеланията 😉 .

      • Съвсем конкретно – в статията ви има непосочени цитати от моята книга “Пътят към книгата”, както и от статии на страницата на нашето издателство. Не, че е нещо особено, явно са ценни щом ни крадат. Възможно е и да не сте ги копирали пряко оттам, а от някой който е копирал. Просто ми стана интересно като пишете, че няма никаква информация за процеса в мрежата.

        • Alia says:

          Боже, Вие наистина ме изумихте, извинете, че се усмихвам 🙂 . Текстът ми е напълно спонтанно написан днес, информацията и данните, които споменавам, са базирани върху опита ми през последните две години при издаване на книги. Никога не съм чела вашата книга, дори не съм чувала за нея, както и не съм отваряла страницата на издателството Ви. Преди две години не съм намерила нужната ми информация в мрежата, днес, признавам си, не съм търсила.

          Когато обвинявате в кражба на цитати и плагиатство, сигурна съм знаете, трябва да бъдете много сигурен и внимателен в твърденията си. Не ми се е налагало някога в журналистическата ми или писателства кариера “да копирам чужди мисли”, не смятам да започвам сега.

          • Вижте, не смятах да започвам дискусия, даже признавам че ми стана приятно “заимстването”. Текстовете ми стоят от близо пет години в нета и са писани точно с образователна цел. Излизат най-отгоре в Гугъл, като се напише “издаване на книга” и редовно си ги чета по различни сайтове. Ето нещо съвсем кратко:
            “Другото, което трябва да научите, е че не продавате „болката си събрана в книжка”, а правите презентация на продукт, предназначен за пазара. На този пазар вашият продукт се конкурира с всичко! И с парите, предназначени за хляб, и с тези за една, две бири и с какво ли още не. Както и с това, че книгите не са продукт от жизнена необходимост за огромна част от населението.”
            http://knigite.bg/vibration.php?id=532
            Още веднъж ви пожелавам успех с продажбите и само да вмъкна, че по закон авторския процент се изплаща преди издаването, или поне на една две вноски и не би трябвало да бъде обвързан с процеса на продажба на книгата. Вие ползвате някакъв хибриден вариант, от типа който предлагат “Издавам.ком”.

          • Alia says:

            Господин Богданов, голямо разочарование ме налегна, след като прочетох текста Ви, защото почти бях повярвала в съществуването на специална телепатична връзка между непознати хора, чрез която те обменят едни и същи идеи без да го осъзнават. Явно такава все пак не съществува, жалко. Не виждам абсолютно никакво плагиатство или заимстване, освен ако не ме убедите, че държите монопола върху идеята за смелостта, която всеки автор трябва да притежава. Предлагам наистина да прекратим тази дискусия, защото един от двама ни започва да се държи нелепо, а аз предпочитам хората да запазват достойнството си винаги, когато е възможно. Желая Ви успех.

  4. Страхотна публикация, Ирина! 🙂
    Същото информационно затъмнение тегнеше и над мен миналата година, когато исках да правя книгата си, както и всякакви заплахи колко трудно се получават ISBN номера без издателство. За формат като нашия, в който има толкова много труд и средства по приготвянето, оформлението и заснемането на рецептите, тези проценти, които си написала, са комични 🙂 Самиздат е добър вариант, вдъхновяваш ме да напиша и аз една гледна точка по въпроса. Не ми харесва стигматизирането на този бизнес в БГ, че сам не можеш. Поздрави!

    • Alia says:

      Михаела, дори не ми се навлиза в специфичните дебри на готварските книги… В тази посока не съм особен оптимист и се съмнявам, че авторите на готварски книги у нас някой ден биха могли да се издържат с тази си дейност, както е по света. Е, добре, може би след 50 години 🙂 . Иначе аз вярвам в самиздата и има много успешни доказателства за него, всичко зависи от това, което авторът цели и колко енергия и сили влага в процеса си. А и платформи като “кикстартър” стават все по-популярни. Ще се радвам да прочета и публикация от теб по темата, въпреки че ако продължиш да ми разказваш за френски лозя, също никак няма да се разсърдя :). Поздрави!

  5. Чусесен “инструктаж”, Ира!
    А господин Богданов е добре да проверява кога точно са излезли твоите книги и дали имаш нужда да копираш информация от където и да е, при положение,че вече си “публикуван автор”.

  6. Мария says:

    Отдавна съм на мнение, че издаването на книга (на каквато и да било тематика) тук е единствено осъществяване на мечта. Не е малко, но има и други детайли. Всичко около този процес може да убие и най-стегнатия творчески ентусиазъм. А господин Богданов, който така смело хвърля обвинения, би могъл да ги подкрепи с линк или цитат, за да не звучат така самонадеяно и кухо. И да, правилната и навременна комуникация е нещо изключително важно. Защото никой не е длъжен да знае какво й е на “нечия глава”. Поздравления, Ирина за публикацията, трябва смелост за подобни теми.

    • Alia says:

      Имаме вече и доказателства 🙂 .

      Права си, Мария, наистина процесът на издаване ограбва голяма част от радостта и е много жалко, че се случва така. Ще ми се да вярвам, че ще има промяна. Ненавременната комуникация ме съсипваше преди пет години, когато ми се налагаше по-активно да комуникирам чрез имейл, кара ме да се чувствам безсилна и днес. По отношение на това не тая кой знае каква надежда за подобрение…

  7. Никола says:

    В текста и коментарите се прокрадва една теза, че едва ли не България е изолиран случай, а в другите страни нещата стоят по съвсем различен начин. Ако се разровите в интернет ще откриете доста сходни коментари на автори от други страни, както и наскоро изязла информация, че средното заплащане на авторите във Великобритания е под прага на жизнения минимум.

  8. K says:

    Аз пък реших да ти пиша, за да ти кажа, че много се зарадвах на публикацията. Откакто го няма Google reader по-рядко се сещам да наминавам през любими виртуални места.
    Няма да скрия, че статията малко ме разочарова – не защото не предлага полезни съвети, приложени от патила на собствен гръб, нито пък понеже е проява на безумна смелост. Трябват още много такива лъвски сърца. Обаче много ми се четеше нещо изящно и написано на един дъх, нещо от чудната разказвачка, която кара читателите да се връщат, гладни за още от неподражемия ти стил. И да ти кажа имам всичките ВИ книжки, така мили и изпълнени с любов към храната, вкуса и другите. Скоро може да нямам възможност да ми ги подпишеш лично (то и аз не знам как бих се престрашила. Казвам го, тъй като един път в един ресторант реших в присъщия си първично емоционален стил да поздравя Йоана от http://www.kulinarno-joana.com, която си работеше и да й благодаря за рецептата, за която й бях писала. Но впоследствие си дадох сметка, че такъв тип внимание може да се разтълкува като натрапване, а не доброжелателство. Пък и момичето работеше, не беше на разположение за сладки приказки с абсолютно непознати!!!). Та, както сама каза, и Дара се е изгубила по пътя. Но аз ти пожелавам успех и вдъхновение, каквото и да те вълнува в момента. И да знаеш, че някъде там има хора, които се радват винаги, когато четат искрени думи, излезли право от сърцето!!! Под каквато и да било литературна форма 🙂

    • Alia says:

      Много мил коментар, благодаря ти от сърце, наистина ме усмихна 🙂 . За жалост човек не винаги може да командва вдъхновението си, а аз и не обичам, винаги съм била особено свободолюбива, та музата си ли да седна да притискам… Но знам, че ще се върне и пак ще има писане, в това не се съмнявам. А иначе не мисля, че има човек, на когото да не му стане приятно, ако непознат му се представи и му изразии симпатиите си, ще се радвам и на мен да ми се случи някой ден! Благодаря ти още веднъж за чудните думи 🙂 .

  9. Nel Anel says:

    Чудесна публикация, благодаря за споделеното! 🙂

  10. Monova Yanka says:

    На точка 2 се намирам в момента =) Бяхте ми страшно полезни! Благодаря!

  11. Благодаря! Полезна информация.

  1. 1 October, 2014

    […] статията на Ирина (alia) по повод книгоиздаването в България и си спомних за […]

Leave a Reply