Храната в Лисабон

DSC_20131230_141403

Храната в Лисабон е… сладка и солена. Да, със сигурност има и други вкусове, но сладкото и соленото са кралят и кралицата им, обагрени в различни цветове и нюанси, пищни, сочни, преливащи от устните, засищащи и огладняващи едновременно. Аз, да си призная, прекарах повече време да изследвам сладкото, отколкото соленото. Затова със сигурност скоро пак трябва да отида, нали, да имам възможност да обърна повече внимание и на останалите кралски представители.

DSC_20131219_145916

Над сладките и солени вкусове обаче има нещо, което властва безпрекословно и това са яйцата. Португалците наистина са влюбени в тях, дори бих казала пристрастени, особено, когато иде реч за кремове. Жълтъците трябва да са достатъчно много, че да създават плътна, нежна феерия от кадифе върху езика. И наистина много добре им се получава. Но аз отново бързам да стигна първо до десерта, той трябва да почака, затова започваме с предястията и основното.

DSC_20131229_092115

Има няколко  начина човек да се нахрани в Лисабон – в ресторант, в “пастелария” (сладкарница) или в бар. Ресторантите отварят около обед и в тях се набляга на морската храна, на огромното изобилие от риба, морски дарове, раци, калмари, скариди и всичко, което ухае на сол, на вълни на стипчив въздух. Обичайната гарнитура е във вид на ориз, може да се появи и някой и друг зеленчук, но не бих казала, че вегетарианците имат особено голям избор.

DSC_20131229_092045

DSC_20131229_092057

Картофите са рядко срещани, освен като главно действащо лице във вкусната супа “калдо верде”, която се приготвя от картофи и зелено къдраво зеле (кейл).  Предястията във вид на малки чинийки с маслини, сирена и колбаси често се сервират още със сядането на масата, но накрая са и включени в сметката, така че ако не желаете да плащате повече от предвиденото, просто трябва да кажете, че нямате нужда от тях. Никой не се сърди и малките чинийки си отиват кротко, макар че си струва поне веднъж да се опитат.

DSC_20131218_171746

Калдо верде, традиционно се сервира с наденица тип “чоризо”.

DSC_20131229_092052

 

Едно от най-популярните ястия е сушената и осолена риба хек (бакалао), която преди да се вложи в дадено ястие се накисва, за да омекне и след това продължава пътя си в безброй различни варианти – със сос, на супа, в яхния с други морски дарове, запържена и т.н. Има и голям избор от наденици – сушени или сочни, с повече мазнина, с по-малко, със смес от няколко вида месо, с подправки, за всеки вкус ще се намери по нещо. Те също понякога участват в задушеното, заедно с риба и зеленчуци. Има дори кървавица, подправена с мед, бррр, звучи леко ужасяващо. Португалската кухня е взела доста от африканската, затова и в нея могат да се намерят интересни екзотични комбинации, които не са познати в останалата част на Европа. Точно този нюанс за мен я прави много интересна и привлекателна, събужда желанието ми да опитам от всичко.

DSC_20131230_141322

Ресторантите са си ресторанти и да си призная не ме привличаха толкова, колкото баровете/кафенета и пастелариите. Особено онези, които бяха скрити в крайните квартали, далеч от главните улици, където местните хора слизаха да хапнат някой сандвич или да изпият едно кафе на крак, да обсъдят новините или просто да побъбрят за незначителни неща. Най-рано сутрин отварят сладкарниците, където може да се закуси нещо сладко или сандвич, след това баровете, които около обед предлагат супа и сандвичи, а следобед алкохолни напитки, най-често ликьори.

DSC_20131219_121626

И на двете места през целия ден може да се яде, все се намира нещичко, като около третия ден научихме асортимента добре – пържено/панирани солени изделия с плънка от риба или месо, напомнящи много на индийските самоса, тостове с шунка и кашкавал (ама какви тостове, ох, със свежо сирене, зеленчуци и хляб с дебела, твърда кора, ухаещ на масло), супа “калдо верде” и разбира се – садкишите! Но още не съм стигнала до тях, все още не 😉 .

DSC_20131218_213237

В Португалия освен чудни вина, се правят и много вкусни сирена от козе, овче или краве мляко или смес от трите. Свежите са толкова меки и нежни, че се топят върху езика, а узрелите са твърди като пармезан. Има и варианти по средата, които са меки като Гаудата и Ементала, но с по-силен аромат. Най-вкусната вечеря, която си спретвахме беше от няколко различни сирена, бутилка червено вино, някоя наденица за Д. и хляб. За компания – фадо музика и вечерта става непретенциозно разкошна.

DSC_20131220_220017

Кафето също ми достави искрено удоволствие, което не би било чудно, имайки предвид кафето в Германия, но наистина – онова беше прелестно. Зърната в Португалия се пекат по различен начин от останлата част на Европа, правейки кафето по-малко горчиво и дори и в най-малките и невзрачни заведения се използва такова с добро качество, което се забелязва веднага. Може да бъде във вид на еспресо, което се изпива на крак на бара с две-три по-големи глътки, малко по-дълго кафе, което да вземете със себе си на масата или кафе с мляко, което както и в Испания е широко разпространен вариант. Почти винаги питат дали искате мляко, но понякога се материализира автоматично, така че ако обичате кафето си черно е важно да го отбележите предварително.

DSC_20131230_103547

Баровете и повечето пастеларии са на самообслужване, като на бара може да се види изложено зад витрина всичко, което се предлага, макар че по-големите и популярни заведения имат и сервитьори, както и меню. Изборът обаче не е труден, трябва само да решите дали ви се яде солено или сладко или просто… и двете 😆 . Признавам, че най-безсрамно опитвахме от всичко през първия ден, затова ми е трудно да кажа кой точно сладкиш ми стана най-любим.

DSC_20131219_121350

Паштеис де ната.

Но може би това си остават “паштеис де ната” или в превод – сладкиши от жълтъци. Споменах за яйцата, нали? Е, в тези, на пръв поглед семпло изглеждащи десертчета, има толкова много жълтъци, че кремът блести като слънце. Освен това е плътен, гладък, сочен, сладък, уханен, прекрасен. Коричката им е направена от бутер тесто, което хрупа примамливо и идеално допълва мекотата на сърцевината. Опитите ми да ги приготвя успешно вкъщи все още продължават, да видим дали някога ще успея да ги направя така съвършени, както ги опитах там. Те са и национална гордост, продават се навсякъде, винаги пресни, макар и с малки разлики във вкуса на крема. Понякога може да ухае на портокали или лимони, а поръсването с канела отгоре е задължително не само през зимата.

DSC_20131230_114610

Другите ми любими сладки са ето тези, наречени “Broa Castelar”, които се приготвят от сладки картофи, портокал и смлени бадеми, със съвсем малко брашно. Имат прекрасна дъвчаваща структура, а от една пекарна си ги купихме току-що извадени от фурната и имаха толкова силен аромат, че направо се наложи да поседна от удоволствие, докато ги опитвах.

DSC_20131230_140710

DSC_20131230_141359

Няма как да не обърна специално внимание и на “Bolo Rei”, който се предлага и в Испания около Коледа. На вкус напомня на нашия козунак, но е по-плътен, отогоре е украсен с със сочни парчета захаросани плодове – манго, череши, смокини, както и бадеми и едра захар. Може да бъде голям, като за 4-6 души или на малки пукави кравайчета, за самостоятелно похапване, докато се изкачвате по баирите из Лисабон.

DSC_20131220_220335

Другият ми личен фаворит, макар и доста непретенциозен, са тези кексчета, наречени “Bolo de Arroz”. Правят се от оризова брашно и са много нежни и пухкави, като съвършено си отиват с вишневия ликьор, който се предлага навсякъде из Португалия – Ginja.

DSC_20131219_170341

Опитах и сочни кокоски, натопени в сладък сироп след изпичането им.

DSC_20131219_170338

Вкусни пакетчета от бутер тесто, пълни с яйчен крем и ябълки.

DSC_20131219_170315

Тези десертчета май бяха единственото, което не ми харесва особено – приготвят се от брашно от рожков, сушени плодове, бадеми и коледни аромати. Може би трябва да се ядат студени, затоплени имаха прекалено натрапчив аромат.

DSC_20131230_141545

Бадемовите тарти се приготвят от бадеми и… яйчен крем :lol:.

DSC_20131230_121758

И ако искате да се насладите на въпросния яйчен крем, без обвивката от бутер тесто, можете да го намерите да се предлага самостоятелно в хартиени кошнички за мъфини.

DSC_20131230_141514

Тези така и не ги опитах, май вече просто нямах място в стомаха, но следващия път няма да пропусна.

DSC_20131230_141344

След толкова много сладост е истинско удоволствие да си купиш от улицата прясно изпечен хляб, който доста напомня на италианската чиабата и просто е така да си го разделиш с гълъбите, докато се наслаждаваш на гледката.

DSC_20131229_143647

Но най-страхотното улично лакомство в Лисабон си остават кестените, изпечени по необичаен начин и покрити с пепел, топли и уханни. Ако се озовете в Лисабон, не пропускайте да си вземете  едно пакетче, предлагат се на вскеи ъгъл, седнете на някоя пейка заедно с местните дядовци и им се насладате в комбинация със слънцето и морската сол във въздуха. А след това продължете да опитвате сладкиши, защото изборът им просто няма край 😉 .

Снимки: Димитър Катерински

You may also like...

3 Responses

  1. Жени says:

    Не мога да разбера как и защо съм пропуснала този пост (за малко да напиша дописка ;)), обаче така вкусно ми стана на душата и така ми се доходи в Португалия. Добре, че хубаво се навечерях, че иначе трябваше да тичам за среднощно хапване в кухнята 😉

  2. Alia says:

    И на мен пак ми се приходи в Португалия, огладнях и изобщо…. Може пък някой ден да се срещнем там, Жени 🙂 .

  3. Привет!
    Разкошен разказ, силен език и вълшебни снимки!

    Благодаря за споделеното, езика ми изтръпна от преглъщане,
    Целувки от Пловдив

Leave a Reply