Лисабон, моя любов

DSC_20131218_155733

До преди няколко месеца си мислех, че няма град, който така силно да ме влюби в себе си, както Хага успя да го направи преди години. За много хора тя е съвсем безлична, но пък за мен е място, което ме кара да се чувствам “у дома си”. След като се влюбих и в Лисабон, започвам да се питам колко още много места и градове има по света, които очакват обичта ми. Сигурна съм, че са много и нямам търпение да ги срещна.

DSC_20131219_173551

Влюбих се в Лисабон нежно, плътно и опияняващо. Може и черешовия ликьор, който пиех почти всяка вечер да има нещо общо с цялата работа, но и на свежа глава ми се струваше все така пленителен. А как се описва едно толкова хубаво място? Най-лесно е като се започне от самото начало.

DSC_20131219_134656

В средата на декември толкова бях потънала в други мисли, че идеята за Коледа ми беше ужасно далечна. Даже някак ми се искаше тази година просто да я пропусна, защото осъзнавах, че не мога да се отдам на празника напълно и както ми харесва, да приготвям безброй сладкиши, да опитвам нови рецепти и да украсявам вкъщи. Затова и си останахме без украса, без меденки, без греяно вино, но пък с едно чудесно пътешествие. Аз предложих Португалия, а Димитър Мароко и в крайна сметка за две седмици успяхме да прекараме вдъхновяващо време и на двете места. Не достатъчно, определено не, но вдъхновяващо.

DSC_20131219_145711

Влюбих се в Лисабон от пръв поглед. Кацнахме на летището, след няколко часа забавяне заради лошо време и неочаквано спиране в Порто, качихме се на метрото, разглеждах хората, които ми се сториха някак близки и познати, по-тихи от испанците и по-сдържани, същевременно усмихнати и учтиви. И в момента, в който излязохме от спирката на метрото и тръгнахме по една от главните улици на града, главата ми се замая. Замириса ми на море, на осолени миди, на улични плочки, които си спомнят все още топлината на лятното слънце, нищо че е средата на декември. Лисабон е от градовете, които имат осанка, специален характер, който не се е повлиял от европейската мода, от глъчката на туристите. Стои малко като овехтяло палто, бързащо зад ъгъла, готово винаги да изпие едно кафе на крак в най-близкия бар.

DSC_20131219_001102

DSC_20131219_162950

DSC_20131219_162220-2

Усещах дъха на Лисабон, нежно като перце по лицето си. Прането му мига от просторите, малките трамваи се катерят задъхано по баирите, езикът му ромоли тихо зад ъглите, където уж няма никой.  На един прозорец  виждам мъж да пуши и усещам как  времето е спряло в ръката му. Реално по улиците не се чуват фадо мелодии, но на още на втория ден осъзнавам, че градът е самото пълнокръвно фадо. Всички клишета, които можете да чуете за този град, му отговарят напълно и същевременно му отиват ужасно много. Не звучи изхабено и кичозно, клишетата не го обиждат, защото те са самата истина. И всичко, което търсите и очаквате от Лисабон, може да бъде намерено. В някоя празна утрин, по някой стръмен баир, в пъплещите трамваи (о, какво красиво клише са те!), в обедната мараня, в аромата на гниещи морски остатъци.

За да разгледате снимките в по-голям размер, натиснете върху тях.

Португалия стои в крайчеца на Европа и егоистично ми се иска в някои отношения да си остане винаги така, без да е забравила онова, което е правила преди 100 години и харесва да прави и днес. Да яде сладкиши, пълни с яйчен крем и пържени банички. Да пие ликьор от стипчиви вишни. Да лови риба и морски дарове. Да прави кожени обувки, да бъде съвсем леко сприхава, кафенетата да отварят рано и да затварят късно. Да бели кестени на някоя пейка по ято гълъби. Да тиктака със свое собствено време.

DSC_20131229_134526

Сядахме в най-малките и прашни кафенета, където тоалетната е с размерите на килер за обувки и се крие зад нещо, наподобяващо параван. Там хората от квартала идваха да обядват топла супа или сандвич, да си поприказват, понякога сами със себе си като жената от снимката, понякога един с друг. Масичките, столчетата, барът са толкова… от друго време, но той и целият Лисабон сякаш си живее в някаква своя специална реалност, където общовалидните правила нямат голямо значение. Може и да си измислям, сигурно местните хора биха ми се присмели, но аз поне така го почувствах и ми харесва да вярвам, че донякъде е така.

За да разгледате снимките в по-голям размер, натиснете върху тях.

Лисабон ме влюби с къдриците, които къдри върху водите си. С афтършейва, с който парфюмира къщите си. С начинът по който звучат токчетата на женските обувки по улиците му. С мекото си свежо сирене, направено от козе, овче и краве мляко. С вишните, на дъното на чашка ликьор, чиято костилка е пълна с цялата есенция на живота. Избухва, гали, омайва, приспива, възбужда, натъжава, развързва езика, отпуска мислите.

DSC_20131219_185513

Изкачвахме хълмовете му, за да разглеждаме покривите на къщите и да откриваме всеки път нещо различно по тях. Виж, ей онези там имат саксии с портокали. А тук са си прострели всички налични гащи, спретнато подредени по размер, цвят и вид. Всички туристи в Лисабон неизбежно прекарват ужасно много време да снимат прането по улиците. Но то е толкова изкушаващо, развява се, ухае на чисто слънце, кипри се точно над главата ти, когато ходиш, понякога и ти влиза в лицето, ако е на първия етаж и буквално те оплита. Представям си как жените си говорят следобед лениво: “Ох, днес хванах трима туристи да ми снимат розовия сутиен, хем си го бях простряла от вътрешния край, зад ризите, ама ей на, видели го!” 😆 .

За да разгледате снимките в по-голям размер, натиснете върху тях.

Красивите рисувани плочки по стените разказват свои собствени прашни истории. Изобщо целият град ми се струва, че има много потайни кътчета за изследване, прекалено много интересни места за съзерцаване през сезоните, огрени от различната светлина на деня. Само няколко дни не стигат, може би няколко седмици бих искала да се разхождам от сутрин до здрач покрай стените му и егоистично да пълня очите, душата и обонянието си с него. И сега си го нося с мен, мъничко парченце любов, наредено сред останалите в сърцето ми. Специално за мен, както може би е специално и за много други хора. И същевременно не точно същото.

За да разгледате снимките в по-голям размер, натиснете върху тях.

Лисабон има много истории за разказване, наистина, стига да седнеш да ги послушаш, стига да се научиш да разбираш езика му. Може и изобщо да не ти хареса и да искаш да се отървеш от него като от нещо прашно, довлачено от котка на прага през нощта. Но едно няма как да не бъде прието за безспорна истина – храната му е невероятна. И историите за нея, също. В тях има ужасно много яйца, доста захар, много риба и малко тъмно къдраво зеле. Тази история, както казах, заслужава отделен пост, пълен с красиви снимки и ухания в думи. Докато го пипа, приготвям вкъщи някои от нещата, които вдъхновиха небцето ми и така си имам моят малък Лисабон, у дома, на печката. А в ръката ми чаша вишнев ликьор, с едно плодче на дъното, в костилката му цял един живот.

DSC_20131229_143549

Скоро ще пристигне и тази история!

Снимки: Димитър Катерински

You may also like...

12 Responses

  1. Alexandra says:

    чета и разглеждам снимките вече няколко пъти… просто прекрасно и направо се запалих за този град… дано някога… поздрави!!

  2. Прекрасен Лисабон! Вече два пъти го посещавам и винаги с удоволствие се връщам там – топъл, човешки и излязал от друго време. 🙂

  3. Al says:

    Романтична реч за този нежен град! Хубаво е! Пожелавам и Неапол да се види, защото има още по- голяма сила и дълбочина.

  4. Eoc says:

    Очаквам 🙂
    п.с.Скоро хванах някакъв филм за Португалия, в който местните негодуваха срещу ограниченията в селското им стопанство, наложени от ЕС. Тъжно.

    • Alia says:

      Наистина тъжно, имат страхотно местно производство, което за жалост не е много познато из останалата част на Европа.

  5. Boriana Racheva says:

    потвърждавам ,невероятна атмосфера и град .

  6. Мария Димитрова says:

    Чудесно споделено и красиво сниман! Благодаря за вдъхновението ….Пожелавам си този град още веднъж, винаги…

  7. Todor Petkov says:

    Тъкмо ми предстои докосване до Лисабон в края на април, макар и за едва 3 дни. И можеш да си представиш как ми действат такива публикации 🙂 Очаквам с нетърпение срещата!

    • Alia says:

      Приятно прекарване, Тото 🙂 Значи ще ти бъде полезен следващия ми пост за храната там, имаш много неща за опитване 🙂 .

  8. says:

    След такова описание, няма как – включваме го в списъка на местата за задължително посещение, на по-горно място 😉 Благодаря за красивия разказ!

Leave a Reply