Палачинки с брашно от елда, козе сирене и сладко от дюли

12792961945_d3accf3a27_c

На масата до мен има ваза с три нежни фрезии. Дъхът им ме обгръща като фин парфюм, стеле се на бавни талази и упойва. Когато включвам печката и в кухнята става наистина горещо, ароматът им се засилва, преплита се с този на маслото, на хрупкавите ъгълчета на палачинките. Преди това съм изцедила на ръка два килограма севилски портокали, премерила съм сока им и съм добавила същото количество кафява захар. Прехвърлих сместа в дълбока купа, която ще остане така за няколко дни, като от време на време ще разбърквам течността, докато сокът на портокалите изпие цялата захар. След това ще имам портокалов сироп, за лятото, за онези вечери, когато у дома ще дъхти на окосена трева. Но все още не съм готова, само пръстите ми лепнат сладко.

Чели ли сте “Петте четвъртини на портокала” на Джоан Харис? Аз да, много пъти. През последните години това е любимата ми книга за утешение, когато душата ми се е измъкнала от обувките и искам да я върна обратно у дома. Историята е мътна и тежка, като водите на река Лоара, покрай които се разказва. Между чувствата, трагедията, неочакваните проблясъци на страст и радост, мнителността, красотата и грозотата се промъкват ухания на селски френски рецепти от района на Бретан, които ти се иска веднага да опиташ. Или пък да изчакаш най-подходящия момент. Чува се тихото плискане на буркана с вишнев ликьор, мекото хрупане на маслените пити, силния и натрапчив мирис на аншоата, пукането на картофи в тигана… И най-вече, най-вече ухае на тъмни палачинки с брашно от елда.

Ако горещината на котлона е прекалено силна, палачинката ще загори и хрупа. Ако температурата е прекалено ниска, палачинката ще стане глетава. Трудно се работи с това тесто, прекалено е живо, буйно, не иска да хване калъп в тигана. Трябва да се разстила на много тънко, за да станат палачинките дантелени. Да се уцели идеалната температура. Да се намазват с масло, когато са готови, за да се отпуснат. И след това да се избере с какво да бъдат сервирани, а това, повярвайте ми, е трудна задача. Може да бъде всичко! Наденички, зеленчуци, опиянени във вино круши с канела, ябълково сладко, сладолед, сирена, риба…

Избирам да ги прегърна с меко козе сирене и домашно сладко от дюли. То е плътно и леко хрупкаво, тъй като плодовете са нарязани, а не настъргани, и има омайващ оранжев цвят, който запълва нежните процепи на палачинката. Сиренето блести в снежно бяло, разтапя се бавно, ухае силно. Палачинката е едновременно гъвкава и съвсем леко хрупкава, просто идеална. Няма нужда от нищо повече. Не, всъщност има нужда само от книгата в ръката ми, докато опитвам палачинките, да мога и да чета за тях, превръщайки ги в реалност.

За направата им са нужни: 1 ч.ч. брашно от елда, 1/2 ч.ч. пълнозърнесто брашно, 1 ч.ч. ябълков сайдер (или прясно мляко), 3 големи яйца, щипка сол, щипка захар; за сервиране: меко козе сирене, сладко от дюли.

Яйцата се разбиват заедно със сайдера на еднородна смес. Добавят се малко по малко двата вида брашно, захарта и солта и продължава да се бърка с миксер, докато се получи гъсто тесто. Тиган за палачинки се загрява и в него се сипва по около 4 с.л. за палачинка (трябва да бъдат тънки, количеството зависи от големината на тигана ви). Пекат се на среден огън от двете страни, до готовност. След като са готови, всяка палачинка се намазва с масло.

Сервират се намазани със сладкото, поръсени с малко козе сирене и прегънати на четири, както се вижда на снимката.

Рецептата е адаптирана от книгата “My French Kitchen” на Джоан Харис.

You may also like...