Здравей, време

10519453425_892589d94e_z

Не обръщам много внимание на годините, някак не ми харесва идеята за периодите, начало и край, рамки от мигове. Осъзнавам, че за много хора е важно да затворят страница зад себе си и същевременно да отворят нова, на която да започнат да пишат обещания или мечти към себе си. И същевременно не разбирам смисъла на това да се предизвикваш, да си слагаш лимити и точки за изпълнение. Сякаш животът е работа, която трябва да планираме година по година, да изпълним начертания план и накрая да можем да отметнем чинно задачите от списъка, преди да съставим следващия.

Ясно е, че няма как от 31 декември до 1 януари изведнъж да се променим. Да станем по-добри, смирени, смели, по-успешни или по-щастливи. Вероятността да откажем цигарите или да спазим точно тази диета, започнала след умопомрачителното преяждане по празниците, е доста малка. Вероятността да започнем да се харесваме повече само за една нощ, е почти нищожна. Промените, често, настъпват съвсем бавно. Промъкват се тихомълком и започват да се натрупват. Понякога дори не ги забелязваме, понякога дори нямат нужда от определена дата.

Затова си мисля, времето няма нужда от рамкиране. Може би се нуждае от молив, за да бъде щриховано. Или от думи, които да си откъсват мигове. Но най-вече има нужда да бъде живяно от всички нас, с грешките и глупавите ни постъпки, с лошите ни навици, с добротата ни, която успява да се измъкне въпреки всичко, което не харесваме. Или точно заради него.

Време, в което ти се иска да носиш червена барета, а писането звучи като котешки стъпки в снега. Представте си го. Задръжте го за миг на върха на езика. Хванете го за ръка и тръгнете заедно.Посоката, всъщност, няма значение.

Не се притеснявайте, ако и тази година не успеете да се промените. Ако не започнете да спортувате повече или да четете повече книги. Така, както ви виждам, сте прекрасни. Просто не забравяйте да живеете, защото времето има нужда от вас, за да съществува. Точно такива, каквито сте.

You may also like...