Велопътешествие по брега на Северно море – част първа

644260_611083758931785_74431744_n

Има пътешествия, за които успявам да разкажа веднага. Думите текат някак настървено, сякаш бързам да запиша спомените, за да не ми избягат. Други обаче търпеливо застават и си чакат времето, защото са били толкова прекрасни, че ми се иска още малко да задържа духа им в себе си, преди да го пусна на свобода. И това беше точно такова. Минаха вече два месеца, откакто се прибрахме, но то е още живо в мен, тупти нетърпеливо от вълнение в стомаха ми, лее се като дъжд и пече като слънце, шумоли сухо, като пясък в обувките.

Идеята да се отправим на велопътешествие беше доста спонтанна. Първо решихме, че искаме да прекараме една седмица от август в каране на колелета. Защо? Ами защото и двамата с Димитър обичаме много да караме велосипеди, а и тук има наистина чудесни условия за това. До голяма степен и заради предизвикателството, а и заради възможността да се видят места и гледки, които иначе трудно би достигнал.

20130814_150327 - Copy

После обсъдихме възможните посоки и накрая избрахме Северно море, тъй като там теренът е много лек и приятен за каране, движи се през повечето време по велоалеи и срещите с коли са редки, а и най-вече, защото районът е много красив. И когато маршрутът беше избран, буквално за седмица се организирахме, купихме си палатка и спални чували, дисаги за моето колело, резервни гуми,  непромокаеми яке и панталон и още някои дребни, но нужни пособия. Когато “носиш” целия си багаж на колелото, си до голяма степен ограничен и се налага да се откажеш от някоя и друга тениска в повече (все пак дрехите се перат и съхнат лесно, така че няма нужда от повече от три блузи). Но пък за сметка на това имаш достатъчно място за малка газова бутилка, благодарение на която след дълъг и изтощителен ден, можеш да си приготвиш гореща доматена супа. Което си е разкошно, нищо, че е от пакетче 😆 .

DSCN1408

Спането в хостели или хотели при такъв вид пътуване е ограничаващо поради две причини – трябва предварително и точно да планираш къде ще е спирката ти за вечерта, струва скъпо, а ако е малък хотел от типа на “къща за гости”, се налага да пристигнеш най-късно до 20 часа. Хубавото в Германия е, че във всеки град има много места, които предлагат услугата “bed and bike” – т.е. има условия за заключване на колелото на сигурно място и да кажем, че не те гледат странно, ако пристигнеш мокър, мръсен и рошав. Няколко нощи спахме на такива места, тъй като валеше силен дъжд, но през останалото време се възползвахме от многобройните къмпинги.

20130811_205635 - Copy

Ах, къмпингите! Те са прекрасни – на брега на морето, прегърнати от залеза, с чудесни условия като кухни, в които можеш да си сготвиш или просто да си изядеш на закрито вечерята, магазин, големи и чисти бани, където да се сгрееш с душ, перални и сушилни. Цената за двама души с палатка варира между 8 и 15 евро, което е много по-евтино от един хотел. А очарованието на спането на открито е незаменимо 🙂 . Ето, че отново ми се прииска в този момент да пристигаме уморени в някой къмпинг, Д. да разпъва палатката, аз да приготвям нещо за хапване, после кратка разходка в пурпурните лъчи на залеза и накрая изтощено и приятно сгушване в спалния чувал. И дълбокото, непробудно спане, поне 6 часа. Нещо, което рядко ми се слува.

DSCN1400

Най-голямото очарование на такъв вид пътуване са безлюдните пътища, близостта, която се заражда със земята, изникващите сякаш от нищото ферми, продаващи мармалади, домашно производство, кокошките, които тичат на свобода из дворовете, селцата с някоя неочаквана забележителност, мелниците, които продават малки хлебчета, изпечени на място и с брашно, смляно от вятъра. Хората, с които се запознаваш, тръгнали по същия път като теб и разговорите, които на пръв поглед не означават почти нищо, но всъщност изтъкават плътността на живота.

Но да започна от началото.

Маршрутът, който избрахме, покрива почти цялата част от North Sea Cycle Route , който от своя страна минава през осем държави. Някой ден, някой ден със сигурност ще го изминем целия, нали? Не планирахме докъде точно ще стигнем (евентуално до Хамбург), но началната ни точка беше град Леер, който е близо до границата с Холандия. В крайна сметка се отказахме от Хамбург, защото част от маршрута до него не беше интересен и се насочихме в посока Дания, като за финал избрахме град Хусум. Или иначе казано за седмица изминахме 560 прекрасни, красиви, смешни, весели, изтощителни, мокри, вълнуващи километра 🙂 .

972177_612561728783950_2135801398_n

Тръгнахме от Бон рано сутринта, като за малко да изпуснем влака, защото от приготовления и вълнение си легнахме в 2 през нощта и ставането в 5 беше особено трудно. Но пък карането с всички сили до гарата през целия спящ град, е незабравимо и изключително бързо разсънващо изживяване. Всъщност, като се замисля, имаме някакъв особен талант да хващаме влакове винаги в последния момент, задъхани и зачервили бузи от тичане. Няма как пътешествие, което започва така, да не бъде незабравимо, нали?

Пристигането в Леер беше някак безшумно. Щом се измъкнахме от малката гара се качихме на велосипедите и тръгнахме в посоката, указана от GPS-а. По пътя няколко дни по-късно, срещнахме младеж, който пътуваше без карта или навигация, само с питане за посоката и следване на табелите по велоалетите. Този велопът има свой знак, който се появява периодично, но има и някои объркващи места, на които успяхме да се загубим дори и с навигацията. Така че най-вероятно в Германия може да се пътува успешно и без подобни помощни средства, но според мен са доста полезни. Особено, когато искаш да се отклониш от главния път, за да видиш някоя красива мелница или да изядеш парче домашен сладкиш в магазинчето на някоя ферма по средата на нищото.

DSCN1351

В момента, в който излязохме от града и около нас се ширна зеленото на тревата, занареждаха се малки канали и малки селца, които доста напомняха на Холандия, сърцето ми се отвори широко. Имах нужда да се скрия в това небе и в този въздух, да обърна гръб на града и пред мен да бъде само равно, което ме очаква да го измина. Да усещам краката си силни и ръцете изтръпнали. Да ожаднявам и огладнявам дълбоко, да се излягам в полето и да пусна всички мисли да избледнеят заедно с дъгите след дъжд. Да разговаряме с Д. за онези неща, за които иначе така и никога не остава достатъчно време, да мечтаем и да ни хрумват нови идеи, намерили достатъчно място в свежия въздух, за да се родят. Сега вече със сигурност знам на какво има вкус свободата – на сол. От пот, от сълзи, от морски вълни, от брецел с едри кристалчета по коричката, от горчив шоколад с пикантна сол в сърцевината.

Първият ден на каране беше и единият от двата изключително трудни. Тялото все още не е свикнало, уморява се бързо и често иска почивка. Вятърът беше силен и духаше срещу нас, до последно не бяхме сигурни дали ще успеем да стигнем до къмпинга, който бяхме избрали като ориентировъчна крайна точка. След повече от 12 часа придвижване, малко преди да се стъмни, успяхме да стигнем и удоволствието беше огромно. Къмпингът се оказа симпатичен и доста голям, почти целият зает от каравани, близо до езеро, в което може да се плува. Все още не бяхме видяли морето, но бяхме изключително близо, усещаше се във въздуха. Регистрирахме се, платихме, намерихме си закътано място, Д. разпъна палатката, аз направих супа и мисля, че след около половин час бяхме вече дълбоко заспали.

DSCN1403

Всяко начало е трудно. Най-важното е, струва ми се, човек да не се отказва бързо. Защото ако си даде време, след това идват ужасно прекрасни, невероятни и красиви мигове. За тях ще ви разкажа в следващата част 🙂 .

You may also like...