Бабини захаринки

9733153728_4021277a1c_c

Понякога човек просто има нужда да похапне нещо мило, успокояващо и вкусно. Без особени претенции или украси, без търсене на редки продукти в специализирани магазини – уморен след работа да отвори хладилника и да знае, че  там ще намери всичко нужно. Това е вълшебството на “комфортната” храна, която утешава, пренася те  в миналото, кара те да се чувстваш така, сякаш душата ти се завива с меко одеяло и всичко ще бъде наред.

Най-хубавото и едновременно най-тъжното на тези е рецепти е, че те са специални по този начин само и единствено за теб и трудно могат да бъдат споделени с цялата пъстрота на емоциите, които носи вида им в сърцето ти. Но пък не всичко трябва да се споделя. Но пък не всичко трябва да бъде казвано. Има неща, които просто се усмихват.

Като топъл сандвич с яйце и сирене. Като чаша горещо какао. Като пакетче желирани мечета. Като шепа кални ягоди. Като златни дюли на прозореца.

Или като курабийките-захаринки. Чувала съм да ги наричат войнишки сладки, обикновени курабии, таралежчета, захарни сладки. Имат много имена и някога бяха особено популярни сред нас – децата. На мен ми се струваха огромни, а уханието им беше като на хляб със захар (а аз обожавах хляб) и мъничко лимон. И до днес ме стоплят, когато ги хапвам. От онази специалната топлина, която няма нищо общо с дебелата жилетка и плътния шал, за които есента вече нашепва.

За направата им са нужни:  2 яйца, 1 ч.ч. захар, ¾ ч.ч. олио, 1 ч.ч. кисело мляко, 1 ч.л. сода за хляб, 1 ч.л. настъргана лимонова кора, 1 ванилия, 4 ч.ч. брашно, захар за поръсване

Мерителната чаша е 250 мл.

В голяма купа се слагат яйцата, захарта, киселото мляко, содата и олиото. Разбъркват се енергично с вилица, докато се получи хомогенна смес. Добавят се лимоновата кора и ванилията. След това брашното започва да се сипва на части (по половин чаша), като след всяка се разбърква добре с лъжица. След третата чаша започва да се оформя меко, лепкаво тесто, което се премесва леко с ръце, докато поеме всичкото брашно.

Голяма тава се намазва с олио и се поръсва с малко брашно. Ръцете съще се намазняват и от тестото се откъсват малки парченца, които се оформят на топчета с големината на орех. Подреждат се в тавата на разстояние едно от друго, отгоре се поръсват със захар и се пекат във фурната на 200 градуса за 10 мин. или докато придобият приятен, леко розовеещ цвят отгоре.

 

You may also like...