Посока: Балтийско море – част втора

DSC_20130601_103633

Кил ни посреща слънчев и шумен, ярко изпъкващ след спокойствието на Любек и Росток. Гарата е точно до пристанището, с голям площад отпред, където се събират туристи, млади хора, музиканти и много, много глъчка на едно място. По особен начин едновременно те засмуква и те изнервя, иска ти се да се слееш с тълпата и да избягаш далеч, в малките странични улички. Морето се усеща като бегло ухание, полепнало по корабите и по краката на ненаситните гларуси.

DSC_20130601_103753

Кил е известен като корабостроителен център, затова ако сте любители на плавателните съдове, разходката покрай пристанището му би ви доставила истинска наслада. Най-популярното събитие в града е ветроходната регата, която се провежда всяка година в края на юни, която за съжалние не успяхме да видим.

DSC_20130601_125200

Докато се измъкваме от глъчката на пристанището обаче, случайно попадаме до камбанария, около която са насядали хора на сгъвачеми столчета или направо на тревата. Спирам, привлечена от тишината на очакването, някак уверена, че след малко ще се случи нещо хубаво. И то се случва! В един миг камбаните започват да пеят различни мелодии, познати или непознати, класическа музика, която гали с нежните си вибрации ухото и заглушава суетнята по улиците. Сякаш всички сме погалени с перце, притваряме очи, докато обедното слънце затопля бузите и челото, а звуците поглъщат. С неохота се отделям от това място и продължаваме напред към сърцето на града.

DSC_20130601_112355

Там се намира най-старата сграда в Кил – църквата Св. Николай, построена през 13-ти век. Тя самата е красива, но по-интересното е скулптурата,  която може да се види отпред. Създадена от скулптура експресионист Ернст Барлх, който е сътворил много интересни произведения, повечето от които изразяващи протест срещу Първата световна война. За мен скулптурите му са много изразителни и силни, можете да разгледате голяма част от тях тук. 

DSC_20130601_111448

Кил е идеалната подготовка за безкрайната глъчка на Хамбург, преходна точка между спокойните северни плажове и широките улици на големия град. Макар и да не е малък, в Кил има нещо семпло и ненатрапчиво, което оставя размити очертания в спомените. И има вкус на панирана риба и пържени картофки.

DSC_20130601_120759

Била съм в Хамбур три пъти, като два от тях бяха в лошо време – сняг, дъжд, вятър, студ – все неща, които не предразполагат към дълги разходки. И въпреки това този град е така омайващ, че краката не могат да спрат, а очите се въртят на всички посоки без почивка, замайва главата и привлича. Все още обаче ми е трудно да опиша го опиша точно, толкова е голям и многообразен, не се събира лесно в думи и снимки. Във всеки случай за пълноценното му разглеждане са нужни поне няколко дни, особено, ако искате да се потопите и в страничните улички, и в музеите и галериите, и в нощния живот.

DSC_20130601_150101

Хамбург е вторият по големина град в Германия и загубването в него звучи някак леко и приятно – от едната ти страна пристанище, от другата заплетени интересни улички. Всичко ми се струва интересно в него, наистина. Но най-много – пристанищният град, целият от червени тухли, който в мъглив и хладне ден излъчва особена собствена топлина и дъх на препечено слънце.

DSC_20130601_160956

Многобройните реки и канали в Хамбург се пресичат от над 2500 моста, идеални за създаване на спомени. Всъщност мостовете са толкова много, че са дори повече от тези на Амстердам и Венеция, взети заедно. Това може би обяснява най-добре, защо предпочитаме да се разхождаме из улиците на Хамбург, вместо да стоим на топло в някой музей, например.

DSC_20130601_173217

В неделен ден гледките са някак леко безлюдни и призрачни, извън туристическата зона. Харесва ми смесицата от вода, лодки, индустриални и жилищни сгради. Сред тях се гушат изненадващи арт инсталации и малки цветни щрихи, които напомнят, че всъщност точно хора са онези, които поставят тухлите, а не обратното.

DSC_20130601_162318

DSC_20130601_151641

В центъра на града водата е отново основното действащо лице, около която се събират любителите на храненето на патици. В слънчев ден всяко ъгълче прелива от младежи, търсещи нетърпеливо топлина и пиещи бира, разнасяйки около себе си весела глъчка и радост. Хората в Хамбург ми се струват различни, изобщи като всички “морски” или “водни” хора, както ги наричам – в тях има някакво особено спокойствие, което може би се дължи на солта във вятъра или на мъдростта на водните отблясъци.

DSC_20130601_151257

Общината на главния площад също е място, което си заслужава разглеждането. Стара, внушителна и впечатляваща с размерите си сграда, отвътре се разкрива интимна и специална, озвучена в приглушена светлина. Вътрешната архитектура е компилация от различни стилове, една от малкото напълно съхранени сгради в града.

DSC_20130601_153510

DSC_20130601_150635

Докато вървите покрай пристанището, замаяни от наличието на толкова много и много различни кораби, които издават своите си поглъщащи звуци и шумолят във водата, рано или късно ще стигнете и до сградата на рибния пазар. Всъщност, най-добре е в неделя да станете рано и да отидете направо там, защото рибният пазар е една от атркациите на Хамбург. На него можете да се спазарите за пресен морски улов, да се смесите с тълпата и да напълните душата си с дълбинни ухания.

DSC_20130601_183336

И ако започнете деня си с него, то съвсем спокойно можете да го завършите с туристическа обиколка на квартала на червените фенери, който е един от най-популярните в Европа. Макар и доста по-малък от този в Амстердам, той си има своите почитатели и доста подпомага славата на Хамбург като един от градовете с най-добър нощен живот.

DSC_20130601_185723

DSC_20130601_190520

Хамбург е изтощително привлекателен. Късно вечер те оставя отмалял, с усмивка на лицето от всичко видяно, с доволно препълнен от морски деликатеси стомах и очи, жадни дасе върнат отново. Може би в някой по-слънчев ден или за по-дълго, със сигурност бих се върнала, защото Хамбург е от градовете, които колкото повече посещаваш, толкова по-пъстър и различен ти се разкрива.

You may also like...