На 29

– Ти на колко си години?
– На 29.
– Това много ли е? Стара ли си вече?
– Мартинееее! – майка му отново подскача на седалката. – Не се питат такива неща, а и момичето е младо.
– А кога човек става стар, ти стара ли си, мамо?
– Все още не.
– Аз съм стар. – не съм забелязала, че дядото срещу мен се е събудил, свалил е каскета и бърше челото си с платнена кърпа. Мартин насочва вниманието си към него.
– Значи скоро ще умреш. Нали старите хора умират. – майка му почти изскимтява, но никой не й обръща внимание. Всички слушаме.
– Може би ще е скоро, не знам. Никой не знае. Но аз съм живял много дълго, стига ми толкова.
– Ходил ли си на море?
– Няколко пъти. – дядото се усмихва.
– А катерил ли си се по дървета?
– Доста.
– Какво обичаш да рисуваш?
– Като бях дете рисувах магарета.
– Магарета ли?
– Да, защото на село ме пращаха да пазя магарето, докато пасе и все в него гледах.
– Покажи ми някоя рисунка на това твое магаре.
– Не съм сигурен, че все още ги пазя. Беше много отдавна.
– Щом си рисувал и си ходил на море, а и щом си се катерел по дървета… А, а сладолед ял ли си достатъчно?
– Не, май не чак толкова много.
– Хм. Значи не може да умираш още, трябва хубаво да си хапнеш сладолед. Баба каза, че на небето сладолед няма.
– Казваш, че ако ям много сладолед, спокойно мога да си умра, така ли?
– Ами да, правил си всичко друго важно, остава само това. После можеш да умреш.
– Добре, ще го запомня. Сладолед. А какъв – сметанов, шоколадов?
– Аз обичам сметановия, във фунийка.
– Значи сметанов.

На гарата в Пловдив дядото слиза, пожелава ни приятен път. Виждам го как върви бавно по перона, стиснал стария си кожен куфар в ръка, после го изгубвам от поглед. След като влакът потегля, за миг мярвам крайчеца на сакото му, развято от следобедния вятър, пред една будка за сладолед. Но може и просто да ми се е сторило.

You may also like...

13 Responses

  1. Nomad says:

    Много сладка история! Напоследък надминаваш себе си. И разказът за острова беше невероятен.

    • Alia says:

      Благодаря 🙂 Може да е от възрастта, миналата седмица станах на 29. Кой знае какво се крие в тези магични цифри 🙂 .

      • Жени says:

        Напълно съм съгласна, че 29 е магично число, по напълно субективни причини, разбира се. И много ме заинтригува с информацията, че разказът е част от нещо по-голямо. Тръпна в очакване 🙂

  2. Juliapulia says:

    Някой вчера го беше споделил във ФБ и адски ми хареса. Страхотна история! Децата умеят да са толкова истински и искрени.

    • Alia says:

      Всъщност историята е измислена и е част от нещо, което пиша 🙂 Но много е възможно някъде и да го има този Мартинчо, кой знае…

  3. Teia Ted says:

    прекрасен разказ, благодаря!

  4. Juliapulia says:

    Някой беше споделил блогпоста. А иначе, навлизаш в една прекрасна женска възраст и ти пожелавам много, много вдъхновение, другото ще си го имаш в изобилие, сигурна съм 🙂

  5. ух, че история… аз мн обичам да пътувам с влак. Сладолед не обичам, но му намирам успешно алтернативи. Благодаря, че сподели, имах нужда от нещо такова в понеделник сутрин:)

    • Alia says:

      И влакове, и сладолед много обичам. Но виж, катеренето по дървета от доста години не ми се отдава 🙂 Хубава седмица!

Leave a Reply