Островът, който звучи като музика

DSCN1029

Пристигам на острова, който звучи като музика, с влак. Слизам на най-северната му гара – малка и безлюдна е, с автомат за сладолед и такъв за гореща супа. Светът ме заобикаля от всички посоки, но не мога да го видя. Между нас има нежна пелена от треви и вода, от диви птици и безшумни лодки. Балтийско море блести в дъното на хоризонта и на всяка снимка упорито ми доказва, че Земята наистина е кръгла.

Този остров звучи като музика, може би защото тук се е състоял последният концерт на Джими Хендрикс. Или пък защото вятърът стърже хрускаво по лицето, оставяйки едва забележими облачни резки по кожата. Има толкова малко хора, че птиците през цялото време успяват да се чуват едни други и да си разменят любовни послания. Има малко велосипеди, малко коли, малко къщи. Идеално е.

DSCN1030

Остров Фемарн е едно от най-слънчевите места в Германия, с красиви плажове и меки води.  Близо е до континента и същевременно е сам, отделен, себе си, с ясно изразени черти и форми. Над земята му се борят топли и студени ветрове, довяват дъжд,  дъги, залези и изгреви, туристи, любители на къмпинга, чужденци, младежи с палатки, семейства с малки деца. Най-големият му град се нарича Бург и той е подходяща дестинация за онези, които харесват летните тълпи и глъчка, пренаселените плажове, пазаруването и баровете с щастлив коктейлен час.

20130723_200444 - Copy

За всички други остават няколко мънички селца, които изпъкват сред песъчливите пътища. Путгартен е такова място – идеално за пътешественици без кола, защото там е последната спирка на влака. От това място потеглят и фериботите за Дания, още един плюс и възможност за кратко пътешествие. Основното му приемущество – има не повече от 50 къщи, възможност да се наеме колело срещу 6 евро на ден, диви плажове и пътеки, безлюдни ъгълчета земя, които започват от последната улица на селото и не се знае къде точно свършват. Малки недостатъци – има два ресторанта и нито един хранителен магазин. Възможностите за настаняване са пансион или къщи под наем, които са подходящи за голямо семейство или обилна група приятели. В пансионите има двойни стаи, оборудвани с хладилник и термо кана или малки апартаментчета с кухни.

20130724_191438 - Copy

Градският транспорт, който свързва Бург с Путгартен, е доста на рядко и често се проявява в мистичната форма на профучаващи маршрутки, които не винаги успяват да спрат навреме и просто те подминават. Изобщо не съм вярвала, че в Германия има и такива места – все още некултивирани и естествени, леко пакостливи и криещи изненади. Например – събуждаш се първата сутрин от цвилене на кон, воят на гладни овце в задния двор и 1327 цвърчащи птици на дървото под прозореца. След като се насладиш на яркото слънце, което пробива през заспалите мигли, рязко ти се допива кафе. И също толкова рязко се сещаш, че просто няма къде. Двата налични ресторанти отварят чак след 17 часа, за вечеря.

DSCN1053

В първата такава сутрин решавам да лекувам окаяната си кофеинова нужда с морска вода. Не като я пия, а като я гледам. Ужасно е рано и всички спят. Наистина. Не срещам абсолютно никого, докато въртя бавно педалите към плажа. И точно там, точно миг преди да изкача баира, а после да се спусна и пред мен да се ширне безвремието, чувам музика. Озъртам се и я виждам, виждам я как звучи от къмпинг за каравани, в началото му кафене, на входа му енергичен чичко вади прясно изпечени хлебчета, брои ги и си записва нещо на някакъв лист. Влизам замаяно и изграчвам: “Можете ли да ми направите едно кафе?”. “Мога”, казва ми той и на мен ми иде да го разцелувам. В следващия момент виждам и прясно изпечените кроасани, посочвам един и с трепет в гласа питам: “А един кроасан?”. Той свива устни, замисля се, поглежда в листа, който все още държи и кима. Отпускам се с благоговение на масите отпред и чакам.

20130723_195224 - Copy

Едва ли ще ви очудя, ако кажа, че това е най-вкусното кафе, което някога съм пила. Може би, защото вече си представях как ще ми се наложи да отида до Дания, за да се сдобия с него. След това всяка сутрин бях първа там и чичкото дори започна да ми се усмихва. Оказа се, че с жена му са сърби и от години стопанисват ресторанта на къмпинга. Правеха салата от зеле и моркови, печаха кебапчета, усещането да видиш нещо балканско на края на света е много особено, преплитат се две реалности. А готвачът всъщност бил българин, запознахме се и проведохме ужасно кратък и смутен разговор – и двамата предъвквахме думите неуверено, сякаш изобщо нямаха място там.

DSCN1077

DSCN1095

Това правят островите, открадват ти името, открадват ти обувките дори и ти се налага все да ходиш бос. Изглаждат всички остри ръбове, докато не се превърнеш в гладко и меко камъче, идеално пасващо на скалите, тревите, солените пръски, малките буболечки, нетърпеливите птици.

20130723_200015 - Copy

Оказа се, че листа, с който чичкото в ресторанта се занимаваше толкова съсредоточено, съдържа списък с желанията на летовниците в района за прясно изпечен хляб или кроасан. Например – Ханс Мюлер желае 2 пълнозърнести хлебчета, четири бели и три кроасана с масло. Гюнтер Шел – 6 пълнозърнести, 2 бели, нито един кроасан. Научих се и аз да се записвам, защото появата на спонтанно желание за храна в турситите, хвърляше новия ми познат в див ужас. Наблюдавах го всеки ден как връща тези окаяници с думите, че не може да пече повече, защото му остават и трябва да ги хвърля, затова, ако искат да ядат, трябва да се записват от предния ден. Ядосваше им се, ядосваше се и на хляба. Веднъж беше приготвил цяла тава в повече и следобед, когато минах за сладолед, ми се оплака, че половината е останала, а други дни все не стигали. Струва ми се, че това беше нещо, което ужасно много го терзаеше и всяка сутрин беше на тръни – колко, кога, защо, ще има ли, ще останат ли, уцелил ли съм? Настръхнал като зиморничаво врабче.

DSCN1085

Ако отидеш някъде без специални очаквания, освен да имаш добро място, където да мислиш, надеждата да срещнеш красиви думи, които да запишеш и ако може – няколко красиви гледки, лошото време никога не те разочарова. В единствения дъждовен ден съм по-сама на плажа и от друг път, точно в 7:30. Приливът е изоставил върху мокрия пясък прозирните тела на кръгли медузи, набрал е цветята на водораслите и нежно ги е разстлал, преди да си отиде. Камъните са все още топли, а тревите шумолят влажно, сякаш си разменят малки мокри целувки. Виждам лястовица да се къпе в плитково, крилете й са тъмни и лъскави. Виждам как слънцето се просмуква  между облаците, заслепява за миг. Вълните върху глезените ма са кротки и ласкави, не бързат за никъде, нещо взимат от мен мен и нещо ми донасят в замяна.

DSCN1074

DSCN1050

Връщам се обратно и съм единствената в тази посока. Малкото хора, които срещам, сега са се събудили и отиват към плажа, носят си термоси с кафе, кърпи, дълбоки ледени чанти, шапки, червени пластмасови лопатки. Децата вървят спираловидно – няколко крачки напред, две-три обратно, казват нещо, подръпват майките си за развятите от вятъра поли, отново изтичват нетърпеливи. Всички танцуваме своите островни танци на радостта.

20130724_192644

Така и не видях този плаж пълен, щастието ми си беше само мое. Може би, защото рано сутрин и късно вечер се промъква хлад, който изпъква почти болезнено на горещите следобеди и безоблачното небе. Но на мен ми харесва, обичам да се загръщам с жилетка, а краката ми да остават боси и слънчеви, полепнали с пясък.

15984_603803882993068_1408405164_n (1)

Със сигурност на остров Фемарн могат да се правят много неща. Има забавления и места за всеки вкус, цял един свят, събран на малка повърхност, разпределен неравномерно, където всеки уважава личното пространство на другия, това на дивите птици, на пътешествениците, на зайците и на любителите на коктейли (знам дори и мястото, където правят най-страхотното кампари с портокалов сок).

DSCN1060

Аз намерих това, което търсех в една малка стая под покрива на синя къща. В единствения прозорец, от който се виждаше само небе. В белите чаршафи, съхнали на слънце и в бавните дни, изтекли неусетно, в които тялото ми стоеше на едно място, но въображението ми започна да строи цял един нов свят. Опитах се да запиша как точно пее вятъра и колко точно е тъмно тъмното нощем, щом всички лампи заспят. Записах си, че ако някога отново имам щастието да съм щастлива на остров, е добре да се запася с пакети с бисквити и разтворимо кафе, задължително поне една лъжица, както и торбичка със сол за салатата, нарязана в кутия от сандвичи (на кой да му хрумне, че може да му потрябва чиния?). Отбелязах си мимоходом, че пенливото вино има по-добър вкус, когато се опитва в сумрака на залязваща поляна и че шаловете са най-добрата дреха за такива места. Колкото повече, толкова по-добре.

DSCN1132

Когато пристигнах на острова, който звучи като музика, единственото, за което съжалявах беше, че съм си забравила слънчевите очила. Толкова много отблясъци, резки от светлина, която пронизваха до болка очите ми. Когато си тръгвах, вече се радвах, че останаха вкъщи. Толкова много вкус, мирис, цвят и форма стигнаха до очите ми, че не биха били истински, ако ги гледах през тъмни стъкла.

DSCN1089

Такъв е този остров. Пастелно ярък, хладък и нощем ражда мечтания.

You may also like...