Продуктово позициониране: Никога повече WizzAir

DSC_20130707_063207

Обичайно избягвам да съм крайна, но в случая държа да си “запиша”, за да не забравя, че нямам намерение повече да използвам услугите на компания WizzAir за летене от и до София. Примамливото при тях е ниската цена, която първоначално е шокиращо скромна и при процеса на резервация се увеличава – заради добавянето на багаж, качване с приоритет, по-широко място и т.н. Това е напълно приемливо и служителите са напълно прави да изискват обявеното доплащане, ако някой пътник е заявил, че има малък салонен багаж, а се появи с голям куфар, например – както се случи на няколко души.

Всичко останало от отношението на българските служители на тази компания и изобщо политиката им, с която принизяват пътуването до нещо, равнозначно на едночасово чакане и бой за ограничени места във VIP каруца, е абсолютно непрофесионално. Все пак, цена от близо 100 евро в едната посока, макар и по-ниска от традиционната, не е никак скромна и не означава автоматично занижаване на цялостното качество. Летяла съм и с други нискотарифни авиокомпании и единственото, което ги различава от “Луфтханза”, да кажем, е по-тясното пространство между седалките.

Полетът ми беше в 06:05 сутринта, което означава отиване на летището около 04:30. След минаването през скенерите, пътниците се събират малко преди изхода, където трябва да се наредят на опашка, за да им бъдат проверени и полу-скъсани бордните карти. Още там се започва с блъскането и опитите за предреждане, извикване на хората с “приротетно качване”, които да минат първи и след това да се наредят плътно пред вратите, готови да се отворят и да излеят пътниците в автобусите за самолета. Липсата на поздрав или някаква друга дума на учтивост от страна на персонала, предполагам се приема за съвсем нормално – и без това вече се е зародила паниката, че има някакъв шанс да не успееш да си хванеш място на самолета.

Та, минали сме този първи “контрол” и се озоваваме пред вратите, плътно притискащи се отвсякъде. Била съм в подобна ситуация само веднъж, докато чакахме да се качим на кораб от Испания за Мароко, само че тогава чакахме по-малко и имаше и две кози за разнообразие. В това пространство прекарахме близо половин час, прави, като имаше и малки деца, а да не забравяме, че е и 5:30 сутринта. Тъй като WizzAir не дават места, според мен това е малко или много психически способ, за да те мотивират следващия път, когато летиш с тях, да си платиш за “приоритетно качване”. Иначе просто не разбирам каква е идеята да ни наблъскат там и да строят от външната страна три автобуса, в които всички ние да се взираме жално. Ако самолетът не е бил готов, най-лесно ми се струва, да се чака в по-широката зона, както постъпват обичайно останалите авиокомпании.

След като вратите се отвориха, отново започна блъсканицата, заради поредната проверка и доскъсване на бордните карти. Защо, лично аз не успях да си отговоря. След като всички се качихме в автобусите, останахме в тях близо 15 мин., като обстановката ставаше все по-нетърпелива. Накрая и при влизането в самолета се образува опашка, тъй като бордните карти се проверяваха за пореден път. Подозирам, че в WizzAir страдат от фобия, че някой е успял незабалезяно да притича през пистите и да се шмугне нелегално на борда.

Полетът след това беше напълно нормален, като изключим, че стюардесите обикаляха с колички с храна и кафе, които ако желаеш, можеш да си закупиш. Не държа да се храня в самолет, но намирам за неуважителна към пътниците подобна проява. Особено, ако цената на един сандвич е 4 евро, а на кафето – 3 евро.

Крайният резултат от това изживяване е доста изнервящ и в мен остави усещането за отношение на българските служители на компанията към пътниците като към нещо равнозначно на стадо животни, което трябва да бъде менажирано и насочвано, докато се изтощи и се почувства готово да си плати и горещата напитка.

You may also like...

8 Responses

  1. asd says:

    WizzAir си беше съвсем прилична авиокомпания, преди да премахнат местата от билетите. От тогава наистина заприлича на междуселски автобус.

  2. Michel says:

    Ммммммм… не! Несагласен! 🙂

    Пътувал съм и аз с Wizzair… Много добре ми се сториха!

    Не сме доплащали за “качване на борда с приоритет” или “повече място за краката” и прочие глупости.

    Летяхме София – Венеция тогава, платихме 127 лева (!) за двама човека в двете посоки, с включени летищни такси, такса резервация и багаж до 10 кг на пътник!

    Който не плаща “качване на борда с приоритет” се качва първо всъщност, защото се качва проследен на бусчетата и после слиза първи, съответно се качва първи на борда на самолета! Имахме най-добрите места, без да бързаме и без да се блъскаме и без да доплащаме! 🙂

    На борда водата и храната се плаща, но тоалетната е безплатна. 😉 А и на кой му пука за 1 или 2 часа полет? (Вода освен това може да се купи от летището на добри цени и да се носи на борда… въпроса е да си минал проверките за бомби.)

    Та, не бих ги намразил толкова. Свестни са, а и цените ниски. Вместо 127 лева, щяхме да платим минимум 600 лева с коя да е “класическа” компания тогава… струва ли си? заради безплатната вода на борда на самолета и безплатния смотан сандвич?… Май не.

    • от полет до полет с WizzAir има огромна разлика като процедура през която минаваш. Имали сте късмет с добрите места.

  3. Michel says:

    (несъгласен)

  4. Natalia says:

    Харесвам много блогът ти, но този път категорично не съм съгласна. Блъскането на пътниците е проблем, идващ от възпитанието на пътниците, а не от WizzAir. Забавянето на самолета и местенето на пътници от общата зала в по-малка, липсата на достатъчно седалки във въпросната зала, както и времето за потегляне на автобуса към самолета е свързано с логистиката на летщето, а не с желанието на авиокомпанията да тормози пътниците си. Надали авиокомпаниите избират в коя зала да чакат техните пътници и кога и откъде да минава автобуса за транспортиране до самолета. Благодарение на авиокомпании като тази хора като мен успяха да отидат на много места, на които иначе нямаше как да си позволят. За мен сядането където и да било в самолета и плащането на 4 евро за сандвич (в Луфтханза искат толкова много повече пари за тези две екстри!) не е нито унизително, нито несправедливо. Ако нямаше стюардеси и продажба на храна например бих се възмутила, но мисля, че са осигурили всичко необходимо за нормално пътуване. Аз пък не бих платила двойна цена, за да знам предварително къде ще седя за два часа и за пакетче кроасан и сокче уж безплатно. Не съм останала с лошо впечатление и от служителите, дори напротив – при мое прилошаване (несвързано с пилотирането на самолета), бях обгрижена с много внимание. Надявам се следващите ти пътувания с нискобюджетни компании да са приятни и да ги подкрепяш, защото летенето със самолет вече не би трябвало да е елитарно преживяване, за което да трябва да се спестява предварително, и за което да се плаща толкова много над реалната цена. Bon voyage и пази спомените от новите места, които посещаваш, не от някакви си минути чакане на път натам!

  5. Alia says:

    Благодаря за коментарите 🙂 Отново искам да уточня, че не смятам да използвам услугите на WizzAir от София до Германия и обратното, а не генерално, тъй като смятам, че проблемът е локален. Да, тази компания има много ниски цени за някои дестинации (като Италия, например), но специално в желаната от мен посока, никога не достигат подобни низини и всъщност цената на билета се равнява почти на такъв от “Луфтханза”. В този смисъл, след като така и така ще плащам между 200 и 300 евро, предпочитам да ги дам на компания, която уважава повече пътниците си и не си спестява да даде места в самолета, създавайки излишно напрежение, за да мотивира клиентите си да си доплатят за “качване с приоритет”. Пак пояснявам – билетът ми в една посока струваше 100 евро, в което не виждам нищо нискобюджетно, което да оправдае изживяването.

    И подчертавам, че в случая не отивам на почивка и не пътувам точно за удоволствие, натоварена съм с два куфара, за които съм си платила и се прибирам у дома, след като съм била у дома в София. Преди три години съм летяла с WizzAir за Рим и тогава беше една идея по-нормално, макар и да ме озадачиха практиките им, но летейки в посока удоволствие, не ми е пукало особено.

    Наистина летенето не трябва да бъде елитарно занимание и е чудесно, че има нискотарифни авиокомпании, но не смятам, че тази е от добрите такива. Струва ми се, че и не е никак правилно да се приема всичко за прекрасно и да се примирявам с неприятно отношение само, защото нещо е евтино.

  6. IcI says:

    На “нормалните” авиокомпании обслужването на летището – check in, багаж, boarding, и т.н. става от самото летище и от фирми, различни от авиокомпаниите (напр. swissport на терминал 2). Не очаквах да е толкова различно на терминал 1 с Wizz.

  7. JKR says:

    Мисля, че авторката бърка наземното обслужване със обслужването на Уизз. Наземното обслужване, което общо-взето е и цялата й одисея, се извършва от служители на летище София от известно време. Преди това тази дейност беше поверена на Суис порт. Лично аз, от вторите бях по-доволен, ама нейсе. Иначе, за блъскането и прочие си зависи и от пътниците, но не само българите са от типа “стадо”. Возил съм се в самолет пълен с гърци и не можете да си представите там какво чудо беше.

Leave a Reply