Как да пишем интересно за храна

9053697394_ed4e863e34_o

Да пишеш по принцип се възприема като най-простото възможно умение, сравнимо с дишането, тъй като се усвоява в ранна детска възраст и ни служи вярно в продължение на цял един живот. Да пишеш интересно обаче, е нещо съвсем различно. И тук не иде реч за художествена литература или висши аналитични умения, а просто за добре написани и аргументирани текстове, които да оставят приятно усещане в читателя, да събуждат асоциации, усмивки или спомени.

Да пишеш интересно за храна може и да звучи като химера, която няма допир с обикновените хора, обичащи да готвят, но в крайна сметка – какво представляват кулинарните блогове? Лична виртуална тетрадка с рецепти? Упражнение по фотография? Удоволствие от споделянето на вечерята? Могат да бъдат много неща, но колкото повече български кулинарни блогове се появяват, толкова повече се забравя факта, че думите са не по-малко важни от картинките. Защото, ако снимките са тези, които грабват окото и носят първата наслада на сетивата, то текстът може да ни накара да усетим вкуса и на най-обикновеното ястие или да се опияним от всички аромати, които се крият в една сложна торта.

И ако на това как да си направим качествени фотографии, които да споделим с любимата рецепта, се обръща много внимание, то качеството на текстовете в родните кулинарни блогове не е от кой знае какво значение. Малко хора се амбицират в усъвършенстването на стила си, особено, ако нямат специално влечение към писаното творчество, но не случайно действието се нарича “да списвам блог” 😉 . Думите са важни и овладяването им само би направило едно лично пространство още по-интересно и приятно. Но днес няма да си говорим как се изгражда стил или как се пише интересно, по принцип, а просто как се пише интересно за храна.

Често ме питат защо не коментирам в чужди блогове и предполагам това се възприема като някакъв вид снобизъм. Истината е, че следя доста български лични пространства, половината от тях са кулинарни, но съвсем малко ме провокират да изкажа мнението си поради различни причини – има основно снимки, а аз обичам да чета текстове, думите не ме завладяват, начинът на изразяване на авторите им не ми допада (но пък рецептите, които споделят ме вдъхновяват, а ако ги опитам, не пропускам да го споделя). Разбира се, всеки обича да получава одобрителни коментари, но аз ценя думите и ми се свиди да ги раздавам просто, за да се “отчета”. Така че отговорът е – коментирам, когато имам какво да кажа. Радвам се, че и коментарите, които получавам тук са винаги от този тип – усещам, че съм провокирала нещо в онези, които ми пишат и съм им истински благодарна, защото между нас има диалог, а не просто “помахване за поздрав”.

Този пост е вдъхновен обаче не от нещата, които не ми харесват, а от два кулинарни блога, които много ме радват с позитивната си промяна по отношение на стила през годините. Авторите им поеха в различни посоки по отношение представянето на храна, но и в двата случая има впечатляващо развитие на изразните умения, което ме кара да ги чета с удоволствие, да чакам с нетърпение всяка следваща рецепта и да се усмихвам, когато се появи. А дори и да не знаете, какво точно искате да постигнете с личния си готварски дневник, едва ли бихте отказали да създавате неща, които радват познати или непознати хора, докоснали се до вашия свят. Затова и вярвам, че повече хора биха могли да се научат да пишат по-интересно, а аз егоистично искам да чета хубави текстове.

И така, ето няколко прости и една-две по-сложни стъпки, които ще ви помогнат да пишете по-интересно за храна или най-малкото да се замислите, дали бихте искали да овладеете подобно умение 😀 :

Четете! Това е от онези идеи, които не са моментално приложими, но в дългосрочен план ще ви се отплатят много добре – четете колкото се може повече кулинарна литература, чужди блогове, списания и книги по темата. Но го правете не просто за удоволствие, а наблюдавайте текста – как е оформен, как започва, изразните средства, които са използвани, интересните думи, които ви грабват. Следащия път, когато се заловите да представите собствена рецепта, вложете поне един щрих от наученото. Колкото повече го правите, толкова повече вкусът ви към добрите думи ще се изостря.

Магията на първото изречение. Ако сте си купили книга от книжарницата, едва ли ще се откажете да я четете само, защото началото й не ви грабва. Ако обаче сте отворили поредния кулинарен блог, който не казва нищо по-различно или интересно от останалите, вероятността да прехвърлите думите и да отидете директно на списъка с нужни продукти, е много голяма. Е, защо да пишете нещо, което съвсем малко хора ще прочетат? Затова първото изречение е много важно – то трябва да бъде грабващо – красиво написано или провокативно, отделено от всички останали, загадъчно или любопитно.

Не поздравявайте. Тук ще бъда крайна, но започването с “Добър ден!” или “Здравейте!” на какъвто и да било блог текст не е особено приятно, освен ако целтва ви не е да кажете “Добър ден, аз съм ваш’та леля!”.

Пишете кратки текстове. Начинът, по който функционира интернет пространството е такъв, че кратките текстове се четат много повече, отколкото дългите. 3 -4 абзаца са напълно достатъчни, за да представите по приятен начин рецептата си, без да рискувате да прекалите, все пак говорим за храна, не за висша математика.

Знайте какво искате да кажете. Преди да започнете да пишете, решете какво точно искате да кажете – така ще бъде много по-лесно. Можете да си нахвърляте и няколко изречения, като план, ако това ще помогне, за да оформят текста като рамка, която да следвате. Увод, изложение, заключение – какво ще вложите в тях, няколко ключови думи, например главния продукт в рецептата, акцент на една-две подправки, какво ви харесва в точно това ястие. Аз не си правя планове, но пиша за храна и по принцип от много дълго време и всички тези стъпки се случват в главата ми, но за начинаещи ентусиасти в усъвършенстването на стила, това е полезно.

Вложете личен елемент. Представете си, че се срещате с познат на улицата и той започва да ви залива с потоци от информация за делника си, бързо ще загубите интерес, нали? Същото е и когато пишете за храна – някой и друг личен щрих към историята правят текста пухкав и приятен за окото, но пет абзаца за това как сте си поливали цветята, преди да идете до магазина да напазарувате нужните продукти, биха отегчили и най-верния читател. Затова, когато казвам “вложете личен елемент”, имам предвид да опишете чувствата и усещанията си, начинът, по-който приготвянето и опитването на дадената рецепта ви е вдъхновил.

Разказвайте истории. Какво чак толкова интересно може да има в рецептата за баница? Например това, че любим човек ви е научил как да я приготвяте или пък единствената различна съставка, която я прави по-специална от обикновеното, усещането да докосвате нежните кори или това, че сте станали в 5 сутринта, за да я направите. Начинът, по който е била изядена или поводът да се озове във фурната – каквото и да е, разказвайте истории, за да обогатите вкуса й.

Имайте послание. Посланието, което един текст носи е солта на всички думи. Без него получавате не особено вкусна манджа, с него създавате интересен текст. Защо искате да ни разкажете как точно правите кюфтета? Или шоколадова торта? Или сироп от бъз? Преди да започнете да пишете си отговорете на този въпрос и не пропускайте да го споделите и с нас, читателите.

Не прекалявайте със снимките. Снимките са важни, разбрахме се, но ако публикувате рецепта за бисквити, едва ли са нужни повече от 3, за да илюстрират крайния резултат. Многото почти еднакви снимки разсейват и не задържат внимание, докато няколкото, добре подбрани, засилват вложената идея.

Използвайте синонимен речник. Езикът ни е толкова богат, че е грехота да се ограничаваме до няколкото общоприети думи, които описват дадена храна. Играйте си с асоциации и метафори, търсете синоними на думи като вкусно, ароматно, апетитно и уханно и се старайте да не ги повтаряте повече от два пъти в един и същи текст. Използвайте необичайни сравнения, те ще направят стила ви по-интересен. Например: “при всяка хапка, бисквите издават онзи омайващо хрускав звук на натрошено удоволствие, търклуващо се по езика с бавната наслада на залязващ следобед”. На пръв поглед и най-несъвмествимите идеи, могат да бъдат събрани на едно място, за да придадат мелодичност на изказа.

Силата на последното изречение. Последното изречение е онова, което затваря вратата на стаята, оставяйки вътре вас, авторът, и нас, читателите, в едно и също пространство на споделено удоволствие. То може да бъде въпрос, да провокира, да закръгля образа на текста, да бъде радостно очакване или загатване за нещо предстоящо. Отделете му време, за да го направите съвършено, за да събуди в посетителите на блога ви нетърпеливо очакване към следващата ви публикация. Напишете го така, че да ме накарате да се върна и да прочета отново всичко написано преди това.

Упражнявайте се и пишете, така както се упражнявате в украсата на торти или в улавянето на съвършената светлина и ъгъл за снимка.  Пишете не така, сякаш думите нямат значение, а сякаш са най-важното нещо в този момент и ако успеете да уловите идеалните, ще изпитате несравнимо удоволствие от добре свършената работа. Правете нещата, които правите добре, защото списването на кулинарен блог е като всяко друго действие, което споделяте с повече хора – ако показвате уважение към него и се стараете, значи уважавате и онези, към които е насочено.

Дръжте здраво лъжицата и молива. Пишете интересно, разказвайте ми истории, накрайте ме да усетя полъха, който е навлажнил устните ви с желание, когато сте извадили този прекрасен хляб със сушени домати от фурната. Правете го и аз ще ви чета с уводолствие. И не само аз 😉 .

You may also like...

12 Responses

  1. Viki says:

    Прекрасен текст! Напълно подкрепям, че блогът е нещо повече от сайт за рецепти. Това е твоето лично пространство и трябва, както в дома си, да накараш гостите си да се чувстват уютно в него, да се връщат, защото им е приятно

    • Alia says:

      Така е, Вики, важно е да се стараем нещата да бъдат по-добри и по-добри 🙂 . Поздрави!

  2. Eoc says:

    За мен най-хубавите блогове са естествено написаните, тези на които си личи, че на автора “му идва от вътре”. И случайно или не 🙂 в техните текстове са спазени твоите съвети 🙂

    • Alia says:

      Зори, на тези от вас, на които им идва естествено, няма нужда да се дават съвети 🙂 За жалост не на всеки му се получава така леко, а пък аз вярвам, че всеки може да се научи да пише по-добре. По принцип това трябва да става в училище, нашата учебна система обаче не поощрява задълбочаването в лични текстове и не учи как да формулираме, аргументираме и развиваме въображението си. Но ако искаме да се занимаваме с водене на блогове, хубаво е да работим и върху писането си, нали? 🙂

  3. И аз напълно подкрепям написаното. Изразяването на емоция чрез думите, допълваща рецептата е един от най-важните елементи за мен при вписването на кулинарен блог или писането на кулинарна книга. На някои им идва отвътре, други имат желание да се научат, но има и такива, които изобщо нехаят за текста. Дано са все по-малко.

    • Alia says:

      И аз на това се надявам, Йоана, че все повече и повече хора ще искат да пишат хубаво, ненаситен читател съм и ми се иска да попадам на по-голямо количество приятни текстове.

  4. Maya Hristova says:

    Този текст ме усмихва .. Та това не важи само за блоговете, в сила е навсякъде, ако пишем, но и когато говорим, дори в ежедневните ни лични и не толкова лични разговори ..
    Чудесно е!

    Дано го прочетат повече от списващите блогове, но е полезно и да го прочете всеки, който уважава себе си 🙂 и хората, с които е всеки ден ..

    • Благодаря за позитивните думи, Мая 🙂 В ежедневната комуникация е малко по-трудно да се следва план, но когато пишем, би могло да се приложи наистина във всякакви ситуации и текстове 🙂 .

  5. Зависи от човека.
    Особено в кулинарни блогове чета по диагонал и отивам към рецептата. Някои хора се уличат в писането за едни курабийки или едно кремче.

    • Alia says:

      Явно е така, аз обичам да чета повече, но зависи какво е написано 🙂 .

  6. Jeni says:

    Със сигурност всички тези съвети биха ми били от полза при воденето на моя блог и ще се старая да ги спазвам : )

  7. Violeta says:

    Много добре казано! Много път имаме да извървим всички блогъри! Успех и дано повече кулинарни блогъри прочетат този пост и да “купим” нещо от казаното! Поздрави! Вили

Leave a Reply