Как да си направим китайски пелмени у дома

DSC_20130317_184846

Китайската кухня е изключително необятна сфера, из чиито дебри се впуснах през последната година, прохождайки с малки и неуверени стъпки. Не бих казала, че съм напреднала особено, защото се оказа, че това, което познаваме от китайските ресторанти у нас, а и от тези тук в Германия, няма много общо с оригиналния начин на приготвяне. Напълно разбирам защо – голяма част от рецептите, които опитах, ми се сториха доста странни за нашия вкус, някои откровено неприятни. Други обаче доста ми допаднаха, а изобилието от вкусове, аромати, сосове и комбинации е огромно.

DSC_20130317_163149

Всеки регион в страната набляга на различни продукти, в зависимост от това какво се отглежда там. Една от характеристиките на китайската кухня е, че се яде почти всичко – каквото даде природата във вид на месо и растения, може да се появи в чинията и то не просто избрани части от него, а абсолютно всички. Включително насекоми, влечуги и гризачи. Продуктите се варят, задушават и пържат, а печенето на фурна е рядкост – малко домакинства притежават такава екстра. Приятелите ни от Китай много се забавляват с моето предположение, че пилешкото и оризът са най-популярната храна, смятат го за поредната заблуда при европеизирането на кухнята им. Всъщност, най-таченото месо е свинското, оризът присъства на всяко ядене, но е в по-малки количества, като гарнитура, и той е напълно безвкусен, приготвен в оризоварка. Сдобих се и аз с такава – освен, че става много бързо, на мен лично и ми харесва приготвен по този начин, въпреки че, след сваряването му, обикновено го запържвам леко със сусамово олио и зеленчуци.

DSC_20130317_165250

В домакинството основно готвят мъжете след работа, не че и жените не умеят, особено по-връткавите и засукани творения, като оформянето на пелмените. Сладкиши има доста малко, предпочитат се пресните плодове, а когато са канени на гости, имено това носят на домакините – първият път бях много изненадана от торбичката с ананаси, портокали и банани, които получих 🙂 . Като опакована храна, вместо вафли и чипс, в малки пакетчета се продават различни видове осолени или пушени меса, някои оформени дори като бонбони, популярни са слънчогледът и фъстъците, но овкусени с различни подправки, чай или сосове. А за всички видове чай, които опитах през последната година, ще ми е нужен отделен пост, който ще дойде скоро! 😉 Само ще кажа, че имат страхотни и непознати сортове, които нямат нищо общо със зеления чай от пакетчета…

Двата ми любими ми десерта са лепкав, леко сладък ориз с китайски фурми и лотусови ядки (приготвя се много лесно у дома, само трябва да се намерят нужните продукти) и тестени топчета с плънка от паста от червен боб, които скоро трябва да опитам да направя сама.

DSC_20130317_155608

Но да не се отклонявам повече из дебрите на китайската кухня, а да се върна на конкретното ми и любимо ястие – пелмените. Преди известно време приятелите ни ни поканиха да ги приготвим заедно и това се оказа едно наистина гранди0зно събитие, в което се включихме 10 души и се трудихме няколко часа. Не мога да дам точните пропорции на съставките, защото количествата бяха наистина огромни, но комбинирането на самите продукти според вкуса ви е напълно приемливо и лесно изпълнимо.

DSC_20130317_153936

Всичко започва с накълцването, за което е нужен нож, тип сатър. Приготвихме три вида пелмени – със свинско месо, праз и китайски гъби, с телешко, целина и отново китайски гъби и едни вегетариански за мен – от задушено китайско зеле с бъркани яйца. Плънките се овкусяват с чесън, сол, черен пипер, пресен джинджифил и сусамово олио (намира се в китайските магазини, тъмно е на цвят и ухае много вкусно). Отначало свинското и телешкото месо се нарязват на кубчета, след това на малки парченца, а накрая около 15 мин. с два сатъра се кълца интензивно, докато ръцете ви се изтощят, а то не се превърне в кайма. Едно от момчетата изрази недоволство от това, че главният ни готвач реже месото по начин, по който се прекъсват жилите му, трябвало да се прави по тяхното протежение, за да не се нарушава структурата, така че можете, ако решите, да спазите и този съвет. Ето така трябва да изглежда крайният резултат:

DSC_20130317_155724

През това време китайските гъби се накисват, за да омекнат и набъбнат, чесънът се обелва и също се накълцва на много малки парченца – припомням – кълцането е изключително важно, не трябва просто да се реже, по този начин всички съставки изпускат вкусовете си. Целината, праз лука и омекналите гъби също се накълцват, както и джинджифила – обелен. От него се слага съвсем по малко, като заделяте една част – тя ще бъде в соса, в който ще се потапят вече готовите пелмени.

DSC_20130317_164624

В две отделни купи се слагат двата вида месо и към свинското се добавя от зеления лук, китайските гъби и чесъна, овкусява се със сол, черен пипер, сусамово олио и малко джинджифил, разбърква се добре. Към телешкото се добаят същите неща, само вместо зелен лук – целина.

За вегетарианските пелмени се приготвят бърканите яйца, като не се пържат дълго, а колкото съвсем леко да стегнат и то в малко мазнина – олио от рапица по възможност. Китайското зеле се нарязва на ивици и после… да, познахте – накълцва се! Двете съставки се смесват в купа и се посоляват на вкус. Колкото и простичко да звучи тази плънка, тя е наистина много вкусна, така че не я пропускайте 🙂 .

И така, докато осем души от нас режеха и кълцаха, останалите двама замесиха тестото. То се прави само от вода и брашно и се меси дълго, докато се получи еластична маса. Не трябва да лепне и трябва да бъде твърдо тесто – усещането е все едно докосвате пръчица пластелин, преди да се размекне. Твърдо, стегнато и удобно за работа тесто!

DSC_20130317_173106

Вече омесено, то се разделя на няколко части, като всяка от тях се раздърпва с ръце на дълъг фитил.

DSC_20130317_173211

След това се нарязва на парченца с размер 1,5 см.

DSC_20130317_173221

Всяко парченце се притиска с длан, за да се сплеска, след което се разточва на кръгче, в нашия случай с бутилка, но традиционният метод е точилката 🙂 . Повърхността, върху която точите и месите, постоянно се ръси с брашно, както и мястото, където се редят кръгчетата, които също така не трябва да се допират едно до друго, за да не се слепват.

Тук идва най-трудната част – оформянето на пелмените. Първите, които направих аз изглеждаха покъртително, някъде след 10-15 опита обаче, почти овладях това сложно умение. Вземате кръгчета и го слагате в средата на дланта си, а в центъра му сипвате по 1-2 ч.л. от плънката. Това за мен беше най-трудната част – или слагах прекалено много или прекалено малко, девойката до мен ги правеше перфектни – тумбести и идеално запечатани. След като сложите плънката, хващате с две ръце двата противоположни края на кръгчето и прегъвате, като притискате с пръсти горната част отвън навътре силно, така че тестото да се сплеска и краищата му да се захванат. Аз имам формички, които правят същото нещо и вкъщи използвам тях, но оригиналният начин е точно такъв. Запечатаните пелмени се нареждат върху набрашнена повърхност и се покриват с прозрачно фолио, за да не изсъхват. Ето така изглеждат:

DSC_20130317_180058

И идва ред на варенето им, момент, който много ми допада, защото съдържа изключително прос принцип, по който да познаете кога са готови. В голяма тенджера се слага вода да заври (пълни се до половината) и след като кипне се изсипват внимателно пелмените, които веднага падат на дъното. След като изплуват на повърхността, се излива чаша студена вода и водата се успокоява. Когато заври отново, се добавя още една чаша вода и това се прави общо три пъти. След третия път пелмените са готови и се изваждат с решетъчна лъжица.

Ядат се веднага! А как се ядат? Взимате си купичка, в нея сипвате соев или рибен сос, малко накълцан чесън и малко накълцан джинджифил, след това с пръчици хващате един пелмен и го топвате в тази ароматна смес и – ааах, хапвате вкусно 🙂 . Не се изкушавайте да си оставите от пелмените нещо за следващия ден – няма да бъдат така вкусни. Ако приговтите по-голямо количество, можете да ги замразите без да са сварени – издържат дълго.

И от опит мога да кажа, че изключително добре се комбинират с немска бира 🙂 . А за десерт – пресни плодове!

Да ви е сладко!

Снимки: Димитър Катерински

You may also like...

2 Responses

  1. Juliapulia says:

    Еха, и аз точа с бутилка … и с чаша (водна). Даже толкова съм свикнала, че ако ми дадат точилка няма да знам какво да я правя 🙂

    Ние вкъщи си правим руски пелмени и много си ги обичаме. И ги оформяме по различен начин от купешките. И всеки си има бойна задача, която е част от правенето. Изобщо голям ритуал. Е, напоследък повече си купуваме готови, но в правенето си има някаква магия и стават по-хубави.

    Обичам готвенето с компания, много е забавно. Ама май отдавна не ми се е случвало. Много хубав пост.

    • Alia says:

      И аз обичам готвенето с компания, но да не съм аз водещия готвещ, като помагач повече ме бива 🙂 . Точех с бутилка много дълго време, купуването на точилка все ми се струваше ненужен разход, ха!

      А руските пелмени много по-различни ли са от китайските?

Leave a Reply