по пътя

Photo 12.05.13 18 04 01

“по пътя” е една от любимите ми рубрики в блога, защото обичам всякакви пътища – за коли, колела, самолети, мотори, планински за пешеходци, морета за лодки. Най-много обичам да се возя всъщност, а навън да вали, да слушам хубава музика и да гледам бялата лента по средата на шосето. Или как вълните се плискат. Или как облаците се като пухкав ванилов сладолед.

Да си зад кормилото променя удоволствието в нещо по-различно, липсва пълното отпускане (поне при мен, аз съм млад и стреснат шофьор 🙂 ), но пътят си остава все така красив, примамлив и безкраен. Особено в Германия, особено сред полетата от рапица.

Photo 11.05.13 18 52 28

Събота и неделя почти няма коли извън магистралите и можеш да бъдеш дълго време сам заедно с дъжда, облаците, жълтото и вятъра през прозореца.

Photo 12.05.13 18 06 21

Близо до границата с Белгия ни застигна краткотрайна буря.

8

В Холандия попадаме сред вълшебна гора, създадена да бъде герой на романи, натежала от капки и тихо проблясваща светлина.

Photo 12.05.13 18 57 33

Най-хубавите пътища са непознатите, за които не знаеш какво се крие зад завоя. Най-хубавите пътища са онези, които откриваш случайно и те отвеждат на места за създаване на спомени. Най-хубавото на пътя обаче не е началото или краят му, а самото пътуване. Онова, което те поставя извън точния момент и те пълни с безвремие, защото се движиш непрестанно и всъщност в тези мигоре не принадлежиш на нищо друго освен на себе си.

 

You may also like...

5 Responses

  1. Nomad says:

    Ахааа, била си точно в “моя” район 🙂

    Всяка сутрин на разходката с кучето вървя по пътеки между малка рекичка, хладна гора и точно такива полета с рапица. Мирише упоително на бял див люляк и срещаме всякакви диви твари, вкл. сърнички и бобър. Дали да не взема и аз да снимам …

    • Alia says:

      Дааа, мисля че точно в твоя район бяхме, около границите с Белгия и Холандия, в района на Аахен. Много е красиво там, трябва да снимаш 🙂 .

  2. Пътуването като начин на мислене.

  3. Juliapulia says:

    Наистина най-хубави са непознаните пътища. Аз лично обичам да се губя, така се раждат приключения … еее някои не са съвсем позитивни приключения, но пък без тях би било скучно. Обичам да пътувам. Обичам да шофирам, особено когато имам нужда да остана насаме с мислите си. Докато шофираш не виждаш всичко, с което пътя те среща, просто защото внимаваш, така че може би е по-добре да се вози човек. Но пък на мен ми става лошо, затова предпочитам да бъда зад волана.

    Прекрасни снимки, просто заразяват 🙂

    • Alia says:

      Странно е, но аз никога не се губя, когато зависи от мен, може би защото често пътувам без посока, а така няма какво точно да изгубиш, все рано или късно ще стигнеш на някое интересно място 🙂 . И на мен ми става лошо, затова никога не се возя отзад. Благодаря! Преди време открих блога ти чрез този на Вероника, сега се радвам, че чрез нея ти откри мен 🙂 .

Leave a Reply