Великден (на тревата)

20130505_092512_edit0

Очите ми са пълни със зелено тези дни. Треви, жита, дървета, слънчеви отблясъци, речни камъни, покрити с влажен мъх. Имахме чудесен, мек и бавен Великден на полянка в задния двор, с одеялце, бои, книжки, цветни моливи, колела за пролетно почистване, бира в късния следобед. Отбелязахме и своеобразния край на “Малка книжка за Великден” и сега е моментът да балгодаря на всички, които ми изпращаха ужасно мили писма и снимки, на всички, които ме зарадваха с радостта си да готвят по моите рецепти 🙂 . Надявам се, че сте имали наистина светъл и прекрасен празник!

936959_567375096635947_1734280935_n

Тази година правих толкова много козунаци, че имах лек пристъп на нежелание да приготвям нещо специално за Великден, но определено не съжалявам, че все пак се захванах. Получи се страхотно огромен и красив козунак, освен това и ужасно вкусен, по ето тази рецепта със заквасена сметана, която смело заявявам, че е много сполучлива. Моите рецепти винаги са с прясно мляко и козунаците се получават доста въздушни и пухкави, но сега ми се искаше нещо по-плътно и наситено като текстура, затова и реших да изпробвам друг вариант. Имаше много конци, много вкусна коричка и приятна сладост. Имах леко затруднения с печенето, може би трябваше да разделя на две тестото, защото такъв голям козунак изисква доста време в моята малка фурна 🙂 . Ако разполагате с готварски термометър (за темпериране на шоколад, например или такъв за месо), можете да проверявате дали е изпечен козунака с него – температурата в средата му трябва да е между 94 и 97 градуса.

Photo 04.05.13 14 26 48

Боядисахме си и яйца само с естествени бои. В книжката има няколко идеи как да го направите, в случая аз използвах само куркума и люспи от лук – смес от бял и червен. По-тъмните са кафяви яйца, а светлите – бели. Става много лесно и бързо и за мен са много по-красиви така, отколкото с изкуствените цветове на боичките от магазина.

DSCN0698

Имаше много слънце тази неделя, а аз се изненадах за пореден път колко интересни неща може да открие човек около себе си, дори и просто като си лежи на одеялце в двора и се взира през обектива в тревичките. Глухарчетата оглушават от вятъра.

DSCN0719

Правенето на сапунени мехури и снимането им едновременно е трудна работа, но от време на време се получават ето такива забавни кадри, които много ме усмихват.

DSCN0744

Взех отпечатъци от пролетта, толкова е кратка тук, ето днес отново идват дъждовете и всичко ще потъне във влажна мараня. Нужен ви е голям, плосък камък, акрилна боя и листенца. Спомен от 2013-та 🙂 .

DSCN0707

Обичлив възел.

DSCN0767

Рисувани каменни къщички, по вдъхновение от “Точица”. Детелинките са за късмет, макар и само с три листа.

DSCN0736

Цял ден мога да лежа по гръб и да гледам това небе, което звучи като тихо шумолене на листа.

8678167950_dce2e52ce5_c

Една от най-известните улици в Бон разцъфна миналата седмица – туристи от цял сват идват да видят обагрените в розово японски вишни, които избухват на прекрасни, нежни туфи, в началото на май. Разходката под купула им носи невероятно усещане, особено, когато слънцето си прави шеги с цветовете им.

166045_566085983431525_620174885_n

А когато започнат да падат листенцата, ми става някак тъжно. Тези вишни никога не дават плод, след краткотрайната си красота оставят някак голи, само по зелени листа, никой вече не вдига поглед нагоре, единственият спомен за тях са малките купчинки по улиците от сметено кадифе. До следващата пролет и следващите първи слънчеви лъчи. Напълниха ми сърцето.

You may also like...