Изпращане на зимата в Шварцвалд

DSCN0557

Зимата официално си отиде от Германия, а при нас дойде направо лятото – някак сезоните се прескачат тук и от сняг и студ директно минахме на 21 градуса, обилно слънце и цъфтящи треви. Скоро ще цъфнат и вишните, с които Бон е известен, а аз нямам търпение да ги снимам тази година, защото миналата не успях. Всъщност, в началото на април, стана точно година, откакто се преместихме в Бон и макар Нюрнберг да ни липсва с красивите си, застинали в някой минал век улици, младостта и жизнеността, които струят от тукашните кътчета, са прекрасни. Рейн е все още любимото ни място и вече дори открихме сезона на бирата в петък вечер край бреговете й 🙂 .

DSCN0597

Но да се върна на зимата. Изпратихме я с кратко пътешествие в Шварцвалд, което съвпадна и с тукашния Великден. По това време на годината пътищата са натоварени и сякаш всички хотели са заети, но все пак успяхме в последния момент да спретнем кратък план за обиколка.

Шварцвалд се намира в южната част на Германия и се дели на две части – горна и южна. И в двете има интересни места за разглеждане, като почти цялата гора може да се обиколи с влак. Районът е планински и е популярен със ски пистите си, красивите езера и с това, че е родина на популярните часовници с кукувички. Малко сервизна информация – ако решите да пътувате натам, от хотела, в който отсядате, трябва да ви дадат карта, с която безплатно можете да пътувате из целия район с влак или автобус, а също дава и отстъпка за входа на музеи и известни забележителности.

DSCN0572

Нашият план включваше посещение на Триберг в северната част, след това  Хинтерцартен, който е съвсем малко градче близо до езерото Титизее, но доста по-приятно за отсядане, отколкото самият град на езерото. Искахме да видим също така и Фрaйбург, който е най-големият град в района, а на връщане да посетим Карлсруе и Триер.

Триберг е известен с това, че там се намира най-големият работещ часовник с кукувичка. Tака и не успяхме да го видим, защото се оказа, че е извън града (но влаковете спират при него), а открихме този факт прекалено късно 🙂 . Но пък районът е много красив и там се намира най-високият водопад в Германия, който си заслужава да се види.

DSCN0529

Около самия водопад има няколко пътеки, които са много подходящи за разходка из зимната планина, а над него са построени три дървени тераси, до които всеки може лесно да се изкачи и да се наслади на гледката. Тъй като Шварцвалд е национален парк, има вход за повечето природни забележителности, но със споменатата карта е безплатно влизането в района им. Там обаче можете да си купите фъстъци, с които да храните любопитните катерички, които идват много, много близо до туристите, без страх 🙂 .

DSCN0541

Пътеките из гората са омайващи, снежни и кристално ясни в зимната утрин.

DSCN0594

Триберг е бил посещаван от много известни личности, сред които и Хемингуей, който е прекарал няколко седмици в наслаждение на красивата природа и в творене.

DSCN0569

Не съм от хората, които обичат с часове да бродят из планините, предполагам защото не съм особено издръжлива, но тези гори се оказаха толкова омайно красиви, че не ми се тръгваше и изобщо не изпитвах умора. Предната вече беше валял сняг и въздухът искреше, покрил мъховете и корите на дърветата с тънко, пухкаво одеяло.

Самият Триберг е доста мъничък, но има музей и няколко интересни магазина за часовници с кукувичка, които сами по себе си са атракция.

DSCN0509-001

DSCN0514

Потеглихме за Хинтерцартен, който е още по-високо в планината и се оказахме буквално в сърцето на зимата. Там ни очакваше симпатичен малък хотел, който се оказа реставрирана стара къща, с красиви дантелени пердета, дебели дървени греди и масички от ковано желязо. Собствениците организираха и курсове по аюрведическо готвене, а закуската сутрин включваше био тъмни хлябове, местна шунка и кашкавали, всичко свежо и ароматно.

20130329_155811

20130330_075151

Районът около Хинтерцартен се оказа чудесен за разходки, на които се отдадохме. Почти през цялото време валеше сняг, в който попиваше всеки шум и на моменти беше дори плашещо, особено, когато падна и мъгла.

20130330_150625

Вървяхме през съвършено бяло, тук-таме прекъсвано от накой знак за скиори.

DSCN0636

Опитахме и известната шварцвалдска торта с череши, която да си призная не ми хареса особено, но и аз не съм любител на тортите като цяло. Разходихме се до Титизее, което беше замръзнало, а Д. се сдоби с парче пушена върху шишарки шунка (местен специалитет), за която твърди, че е много вкусна. А, да, пробвахме и бира от шишарки, която има странен вкус, може би е въпрос на свикване.

DSCN0614

На прибиране към вкъщи минахме през Фрейбург и Карлсруе. Времето беше доста лошо и не можах да оценя особено подобаващо първия, но Карлсруе ми допадна доста.  Град, който ме впечатли с мащабите си – големи улици, широки булеварди, високи сгради. Архитектурата е много интересна и заслужава да му се отдели повече внимание, затова си записвам пак да го посетим.

Гвоздеят на пътуването ни обаче беше Триер. Той е най-старият град в Германия и всъщност на български мисля е по-познат като Трир.  През него тече река Мозел, обрагден е от красиви лозя, а името му произлиза от галското племе тревери, подчинено от Юлий Цезар. Най-забележителните места са римската “Черна порта”, която е в началото на стария град и раннохристиянската базилика на Константин Велики. В Триер е роден и Карл Маркс, а къщата му днес е превърната в музей.

DSCN0641

Архитектурата е невероятно красива, виещи се стари сгради по малки улички.

DSCN0644

Но най-много ме впечатлиха двете катедрали – католическа и протестантска, невероятни отвън и отвътре.

DSCN0648

Била съм в толкова много църкви, че ми е трудно дори да ги преброя, но такива вълшебни места не бях виждала досега.

DSCN0657

DSCN0665

DSCN0674

Последното нещо, което някак “запечата” това пътуване, са цветовете на стъклописите, обагрящи колоните и стените на църквата. Сякаш нашепваха, че е време за пролет, за слънце, за буйни треви и простичка радост.

DSCN0678

А вие как посрещнахте пролетта? 🙂

You may also like...