Прочетено през февруари

Февруари беше много силен месец, откъм прочетени чудеса. В другите си измерения, както винаги, беше ужасен и се радвам, че свърши. Но сега ще си говорим за книги, и то за много хубави книги. Толкова хубави, че от няколко дни изобщо не ми се чете, още усещам вкуса на изреченията, които срещнах, звучат в главата ми и се прескачат със собствен ритъм и значение. Съботата донесе и слънце у дома, разтворих прозорците, седях на пода и се чувствах така пълна, че нито думичка не можеше да излезе от мен. Чакам да ми мине, защото март вече е тук с купчинка нови и интересни книги за познаване 😉 .

Photo 02-03-2013 17 02 25

“11/22/63” на Стивън Кинг

Тази книга ме остави без сън и друга мисъл, освен за нея, в продължение на няколко дни. Четох толкова трескаво, така нетърпеливо да разбера какво се случва и същевременно неохотно, приближавайки края, защото исках думите да продължават още и още. И друг път съм казвала, че обожавам стила на Стивън Кинг и искрено се възхищавам на огромния му талант да пише, да създава светове, хора и реалности, които можеш да почувстваш с върха на езика си, да видиш в периферията на зрението и да доловиш дъха на кожата им, ако се заслушаш. Много, много отдавна книга не ме беше увличала така дълбоко и зашеметяващо, защото каквото и да си говорим, след като навлезем в света на възрастните, способностите ни да се пренасяме на друго място намаляват все повече и повече. Само истинските майстори успяват да създадат стълбици, които да привлекат съзнанията ни, претоварени от реалност. И да ги убедят да тръгнат с тях.  Прочетете тази книга, красива е, по изключително необичаен начин 😉 .

“Изумителният Морис и неговите образовани гризачи” на Тери Пратчет

Тери Пратчет ме лекува най-успешно, когато се “разболея” по някоя книга. С хумора си винаги успява да уравновеси нещата и прадоксално, но факт, да ме върне на земята. Е, предпочитам капитан Ваймс, но и тези непознати плъхове и котараци ми дойдоха добре. В историята на Морис има доста философия, както обикновено, в която всеки може да намери нещо за себе си. Стилът ми звучеше някак по-различен, от типичния, но може би е от превода.

“Праскови за кюрето” на Джоан Харис

Надявах се “Шоколад” и “Бонбонени обувки” да имат продължение и не останах разочарована. “Праскови за кюрето” има типичния омаен и лепкав дъх, който носят всички творби на Джоан Харис. Леко загадъчни, обгърнати от любопитство и тънка магия, нейните герои винаги са стъпили с единия крак в реалността, а с другия танцуват в света на вълшебствата. Анук вече има малка сестричка, а Виан решава да се върне за кратко в Ланскане заедно с тях. Или по-скоро, получава писмо от мъртвец, но не, в това точно явление няма никаква магия. Завърща се на място, където е мислела, че не е приета и все пак се оказва единствен дом за душата й. И там я очакват изненади, които както винаги се крият в самите хора. Защото, струва ми се, Джоан Харис намира хората за най-интересните творения на природата и умее вълшебно да ги разказва. Като заторих последната страница, в устата ми остана вкус на палачинки с брашно от спелта и сайдер, които съвсем скоро трябва да си приготвя.

“Черно мляко” на Елиф Шаф

От една страна, очаквах повече от тази книга. От друга, тя ми даде неподозирани неща, които ми донесоха ново и интересно познание. Да си призная, искаше ми се да прочета по-лични думи, нещо като “Кажи да” на Елизабет Гилбърт, но с привкус на суфизъм. Не ми допаднаха “палчеките” на авторката, някак имената, които им беше избрала, бяха тромави и трудни за преглъщане. Може би и на самата нея й е било точно толкова трудно да се справи с тях. Всъщност, за пореден път се убеждавам, че най-трудно се пише за реалността, защото е винаги затворена в рамка. Докато, виж, фантазията, има безкраен обхват на полета. Най-хубавото, което ми остана от “Черно мляко” е, че научих за писателката Силвия Плат. И се докоснах до поезията й (Аз съм сребърна и точна. Без пристрастия.). И, че след призив във Фейсбук, приятелка ми намери романа й “Стъкленият похлупак” и ми го изпрати по пощата. Вече е при мен, очаква ме да го разгърна, нямам търпение.

“Български традиционни празници и обичаи” на Валентина Шарланова

Чудесна, много чудесна книга. Научих неща, за които никога не бях чувала, повъртях по езика си стари думички, звучащи като магия. Имали сме толкова обичаи и ритуали, от които ми се завива свят, спазването им изглежда наистина сложно и специално занимание, отнемащо много време. За здраве, за реколтата, срещу магесници и самодиви, за да са здрави децата, за да си намерят невестите снажни женихи, срещу гръмотевици и бури, за здраве на животните, за да се изгонят бълхите и мишките… Поредица от светци и езически вярвания, които вървят ръка за ръка и изплитат тънка нишка за защита през цялата година. И определят време за радост, време за мъка, време за работа и дни за покой. Все неща, които днес мъничко ни липсват. А аз за Тодоровден ще приготвя хлебчета във формата на подкови, за здраве и късмет, защото е хубаво да изплитаме от време на време по някоя магическа нишка.

You may also like...