Случайно

Случайно събрани дни, между печенето и бъркането. Приключих с рецептите за книжката и ми хрумва да замразя фурната поне за няколко дни. И същевременно не ми се иска. Изпичам лешници, за домашна нутела.

Попадам на това стихотворение от Тея Дия и си го повтарям, от време на време.

Прочитам и това:

“The cure for anything is salt water – sweat, tears, or the sea.”
~ Isak Dinesen

Записвам някакви думи, които тихо се прошепват в ухото ми, не се опитвам да ги хвана, затова и са нестройни:

Като оголен нерв съм
като река от излязло корито
лъкатуша и гъна се между
вейки и камъни
бавно
и тънко.

Звуча така
както когато
бистра вода
милва сухи
трошливи листа.

През останалото време готвя. Най-вече цветове. И дъх на земя, кореноплодни, ръж, овес, които се разпукват. Салата с червено цвекло, авокадо и портокал. Чупя орехи, защото е прекалено тихо. Киноа със зеленчуци. Задушавам домати с чесън, който се е запролетил. И едра морска сол, с топящи кристали. Булгур с домашен зеленчуков бульон, който става гъст и лепкав, пожелава си за компания диви гъби.

Накрая отварям широко всички прозорци. Светлината е розова и тревата се е надигнала плахо. Прехвърчат снежинки, като връхчета на кокичета. Оставям всичко така, за да може да дойде, каквото трябва да идва.

You may also like...