Първи ден слънце

Първият февруарски ден, в който ме събужда слънце, вместо обичайните облаци, заслужава специално внимание. Всъщност, винаги се чувствам като рошава къртица, измъкната жестоко на повърхността, в точно такива дни. Така дълбоко съм свикнала да е мрачно и сиво (аз и си го харесвам, има нещо упойващо бавно в това сиво), че изненадващата поява на цвят силно ме дразни. Обаче, всички къщи около нас буквално оживяха от трепетно вълнение и народът се захвана с градинарство и игри по дворовете, та дори аз се изкуших да постоя в градината, докато гледам как Д. си оправя колелото.

Сега в края на деня ми е вече хубаво, особено докато вдишвам въздуха, който влиза през отворения прозорец. Не харесвам пролетта, но обичам да чувам шума на тревите. Обичам да нося тънки ризи и да скривам в гардероба дебелата шапка. Обаче не трябва да бързам, има много време до този момент, а днешният ден просто си заслужава да се диша дълбоко.

IMG_0413

Изминалата седмица беше хубава, пълна с празненства и веселие. Посрещнахме Китайската Нова Година – с фойерверки, гледане на празничната програма на китайската национална телевизия и доста странна храна. През последните месеци установих, че това, което в Европа си мислим, че ядат в Китай, няма почти нищо общо с истината. Патешките езичета, свинските уши и джолани, скариди и пушени риби, крем-карамел с миди, кокоши крачета… Използват огромно разнообразие от продукти и определено не се идентифицират с ориза с яйца и зеленчуци и пилешкото в сладко-кисел сос :). Повечето от нещата, които опитвам, не ми допадат, но пък попаднах на невероятно вкусно ястие – лепкав ориз с китайски фурми и ядки на лотус. Има съвсем лека сладост и дори успях да го приготвя вкъщи, оказа се съвсем лесно, стига да намериш нужните продукти.

rfhd

Това е порцията на Димитър (моята не беше особено интересна) с пролетни рулца, пикантно кисело зеле, задушено китайско зеле, свинско и тиква с кокос и ядки.  В горния ляв ъгъл е въпросната вкусотия, завита в лотусови листа, ммм.

DSCN0352

В понделник отидохме на карнавала в Кьолн. За тази част на Германия карнавалът е много сериозна работа – започва в четвъртък и всеки ден има празненства, като кулминацията е в понеделник във вида на процесия, която продължава няколко часа. В нея участват общината, полицията, пожарната, различни училища и частни фирми, както и няколко оркестъра, които свирят празнична музика.

DSCN0406

Най-весело е разбира се за децата – всички със специални костюми и торбички, в очакване на лакомства. А лакомствата се раздават от участниците в процесията и дори и възрастните успяват да уловят някой прелитащ шоколад или пакетче желирани бонбони 😉 . Мен ме удариха няколко по главата, на връщане си ги изядохме в метрото. Около катедралата до гарата е най-претъпканото място, така че ако решите догодина да посетите карнавала в Кьолн, отидете по-рано и си изберете място някъде в началото. Процесията изминава около 7 км., така че със сигурност има добра видимост за всички.

DSC_20130212_151920

Във вотрник празнувахме карнавала с любимите ми баби и дядовци в “Каритас”, където работя като доброволец. Украсата и подреждането на масите ни отне доста време, дойдоха повече хора от обичайното, а аз бях назначена и за фотограф, така че си беше един наистина удовлетворяващо изтощителен следобед, който завърши с измиването на огромен куп мръсни чинии.

Маскировката ми беше цяла шапка с пайети и пера, грандиозна история, с която участвах и в мини-пиеса 😆 Всички се смяха бурно, така че отбелязвам артистичен успех. Имаше и специална програма с вицове, музика и танци. Ето тази жена е учителката, която танцува от 28 години и го прави невероятно. Всяка седмица води група за пенсионери и подгласничките й също се справиха много добре.

DSC_20130212_164706

В сряда пусках захарни кораби да плуват в кафето и прекарах поне половин час в опити да ги снимам преди да потънат. Така и не успях, но някои неща в живота май трябва да си останат незаснети, неотбелязани и забравени.

DSCN0461

Следващите дни до края на седмицата прекарах плътно в кухнята, потънала в облак от брашно, захар и подправки. Работим по новата ни кулинарна книжка за Великден и остава още съвсем мъничко, снимките са страхотни, благодарение на Димитър, а вкусовете са вдъхновяващи и много празнични. Корицата обещава да се получи невероятна и съвсем скоро ще ви я покажа 😉 .

You may also like...