Прочетено през януари

229322_208687549171372_2514171_n

Чета ужасно много. Обичам да препрочитам, да се местя от един въображаем свят на друг, да пътувам с нечии думи, да мечтая, да се сприятелявам с мъжделиви образи, които колкото повече прочиташ, толкова по-плътни стават. Никога не съм си записвала книгите, които минават през ръцете ми и често се случва да забравям, че съм прочела някоя, а когато я започна да се изненадам, че ми е позната. Това не ми пречи в никакъв случай, защото не съм от хората, които не обичат да се връщат към стари познайници. Напротив, като среща със стар приятел го чувствам – аз помня думите и може би някъде, на някое фантастично място, те също помнят мен.

Но ми се иска да запазвам някъде усещанията, които събуждат, затова месец по месец тази година съм решила да си записвам всичко изчетено. За януари това са 8 книги (и 2 чиклита, които са толкова бозави, че ми се иска да забравя ), някои нови, други стари, хубави за мен, а може някоя да вдъхнови и вас да я прочетете 🙂 .

“Отбой в полунощ” на Уилям Уортън

През цялото време, докато четях, имах усещането, че думите са написани от Ремарк, който е бил обладан от странен и непознат дух. Рамката беше подобна на тази в неговите книги (младежи, Втората световна война, тягостно настроение и лек полъх на момчешка надежда), но ситуациите бяха ужасно нетипични, а и липсва тънката нежност на стила му, която прави дори и най-мрачните картини красиви. Уортън от своя страна винаги ме е вдъхновявал точно със способността си да пише за най-неприемливото, да поставя героите си в ситуации, които те едва ли са си представяли, че могат да ги застигнат, а още по-малко и да ги преодолеят.

Изчетох книгата в първите тихи дни на новата година и ми остави горчив привкус, едва ли бих я прочела отново, но не съжалявам, че го направих поне веднъж.

“The night before Christmas”,  Scarlett Bailey

Рядко четенето на английски ми се “услажда” истински, но с тази книжка определено се получи така. Не съм сигурна дали е преведена на български, но я категоризирам като един малко по-високо стоящ чиклит от обичайните. Има премерен английски хумор, интересни ситуации, героите не са прекалено свръх себе си и не звучат изкуствено. Хареса ми и стилът на авторката.

“Инцидент” на Станислава Чуринскиене

Това, което най-много ми допадна в тази книга, беше как завърши. Изненадващо, а аз обичам да се изненадвам 😉 . Иначе, докато четях, имах усещането, че се боря с думите, както двамата главни герои се бореха със себе си през цялото време. Не бих нарекла “Инцидент” мой тип роман, но ми хареса заради различността си и заради това, че не ме остави да заспя, докато не го прочетох целия.

“Утешителната игра” на Анна Гавалда

Думите на Анна Гавалда наистина ме утешиха. Заглавието идеално пасва на целия текст, на всички фини, подобни на мъгла думи, които се вплитат една в друга, намират се, докосват се и се отдръпват, колебят се. Колебаят се, докато не измине достатъчно дълго време и една сутрин просто не се събудят заедно, ужасени от мисълта за раздяла. В тази книга има много любов, не само онази наивно-възхваляващата, но и дълбоки белези от другите възможни – тъжни, самотни, огорчени, копнеещи, треперещи от желание, примирени.   Много моя книга, която получих от приятелка и сяматм да препрочитам отново и отново, защото историята завива душата ми с меко одеяло.

“Героични години”, “Цитаделата”, “Дървото на Юда” от Арчибалд Кронин

Тези трите ги събирам на едно място, защото историтте са им много близки и защото авторът е един и същ. Харесвам Арчибалд Кронин,  заради чистите му думи и заради това, че успява да  поставя вечни морални въпроси на изпитание, без да ги прави да звучат кухо и самоцелно. Препрочетох “Цитаделата” и отново се ядосвах на д-р Менсън и глупостта му, открих отглас от образа му в Дънкан Стърлинг от “Героични години”, но той успя да се справи по-добре с живота си. Мъри от “Дървото на Юда” е като послеслов на тях двамата, отново доказващ основната идея на Кронин, че животът винаги поддържа равновесие.

“Ловецът на хвърчила” от Халед Хосейни

За тази книга е писано много, много и то съвсем заслужена. Чета я за трети път и все така ме хваща за гърлото. Изгубвам се изцяло в неяя и след това ми е трудно да се намеря. И все пак не искам да свършва, затова я чета отново и отново.

You may also like...