Прочетено през януари

229322_208687549171372_2514171_n

Чета ужасно много. Обичам да препрочитам, да се местя от един въображаем свят на друг, да пътувам с нечии думи, да мечтая, да се сприятелявам с мъжделиви образи, които колкото повече прочиташ, толкова по-плътни стават. Никога не съм си записвала книгите, които минават през ръцете ми и често се случва да забравям, че съм прочела някоя, а когато я започна да се изненадам, че ми е позната. Това не ми пречи в никакъв случай, защото не съм от хората, които не обичат да се връщат към стари познайници. Напротив, като среща със стар приятел го чувствам – аз помня думите и може би някъде, на някое фантастично място, те също помнят мен.

Но ми се иска да запазвам някъде усещанията, които събуждат, затова месец по месец тази година съм решила да си записвам всичко изчетено. За януари това са 8 книги (и 2 чиклита, които са толкова бозави, че ми се иска да забравя ), някои нови, други стари, хубави за мен, а може някоя да вдъхнови и вас да я прочетете 🙂 .

“Отбой в полунощ” на Уилям Уортън

През цялото време, докато четях, имах усещането, че думите са написани от Ремарк, който е бил обладан от странен и непознат дух. Рамката беше подобна на тази в неговите книги (младежи, Втората световна война, тягостно настроение и лек полъх на момчешка надежда), но ситуациите бяха ужасно нетипични, а и липсва тънката нежност на стила му, която прави дори и най-мрачните картини красиви. Уортън от своя страна винаги ме е вдъхновявал точно със способността си да пише за най-неприемливото, да поставя героите си в ситуации, които те едва ли са си представяли, че могат да ги застигнат, а още по-малко и да ги преодолеят.

Изчетох книгата в първите тихи дни на новата година и ми остави горчив привкус, едва ли бих я прочела отново, но не съжалявам, че го направих поне веднъж.

“The night before Christmas”,  Scarlett Bailey

Рядко четенето на английски ми се “услажда” истински, но с тази книжка определено се получи така. Не съм сигурна дали е преведена на български, но я категоризирам като един малко по-високо стоящ чиклит от обичайните. Има премерен английски хумор, интересни ситуации, героите не са прекалено свръх себе си и не звучат изкуствено. Хареса ми и стилът на авторката.

“Инцидент” на Станислава Чуринскиене

Това, което най-много ми допадна в тази книга, беше как завърши. Изненадващо, а аз обичам да се изненадвам 😉 . Иначе, докато четях, имах усещането, че се боря с думите, както двамата главни герои се бореха със себе си през цялото време. Не бих нарекла “Инцидент” мой тип роман, но ми хареса заради различността си и заради това, че не ме остави да заспя, докато не го прочетох целия.

“Утешителната игра” на Анна Гавалда

Думите на Анна Гавалда наистина ме утешиха. Заглавието идеално пасва на целия текст, на всички фини, подобни на мъгла думи, които се вплитат една в друга, намират се, докосват се и се отдръпват, колебят се. Колебаят се, докато не измине достатъчно дълго време и една сутрин просто не се събудят заедно, ужасени от мисълта за раздяла. В тази книга има много любов, не само онази наивно-възхваляващата, но и дълбоки белези от другите възможни – тъжни, самотни, огорчени, копнеещи, треперещи от желание, примирени.   Много моя книга, която получих от приятелка и сяматм да препрочитам отново и отново, защото историята завива душата ми с меко одеяло.

“Героични години”, “Цитаделата”, “Дървото на Юда” от Арчибалд Кронин

Тези трите ги събирам на едно място, защото историтте са им много близки и защото авторът е един и същ. Харесвам Арчибалд Кронин,  заради чистите му думи и заради това, че успява да  поставя вечни морални въпроси на изпитание, без да ги прави да звучат кухо и самоцелно. Препрочетох “Цитаделата” и отново се ядосвах на д-р Менсън и глупостта му, открих отглас от образа му в Дънкан Стърлинг от “Героични години”, но той успя да се справи по-добре с живота си. Мъри от “Дървото на Юда” е като послеслов на тях двамата, отново доказващ основната идея на Кронин, че животът винаги поддържа равновесие.

“Ловецът на хвърчила” от Халед Хосейни

За тази книга е писано много, много и то съвсем заслужена. Чета я за трети път и все така ме хваща за гърлото. Изгубвам се изцяло в неяя и след това ми е трудно да се намеря. И все пак не искам да свършва, затова я чета отново и отново.

You may also like...

13 Responses

  1. Svetlina says:

    Я кой четял Арчибалд Кронин :)))))))

  2. Жени says:

    Тъкмо се оплаках в Туитър, че не трябва да влизам в книжарница малко след заплата – отидох за една конкретна, а се връщам с пет съкровища 😉 Ама какво да се прави – това си е лудост, от хубавите. Само дето скоро ще трябва да мрънкам за нови рафтечета, където да ги събирам. С нетърпение ще чакам да се похвалиш какво си прочела през февруари 😉

    • Alia says:

      Хихи, и аз бях така като теб, докато си бях в България. Сега нямам такъв достъп до бг литература, но като поръчвам да ми донесат хартиени книжки и прекалявам винаги 🙂 . А ти какво си купи? Спасява ме електронната книга, не само като място, но и като прочетено количество, без нея бих си подсмърчала само за литература на български 🙂 . Февруари започна много добре – Стивън Кинг, Джоан Харис, Тери Пратчет и Ерик-Еманюел Шмит, доставка от добри другарчета.

      • Жени says:

        Ох, и мен електронната ме спасява, ама не ми стига и винаги ме изкушава хартията. Да не говорим, че чета по няколко едновременно – според настроението. Моят февруари засега е на Ремарк, Р. Дал, Джойс. Иначе от днешния пазар се сдобих с две нови от поредицата за Малкия Никол’а, книгата за възрастни на Дж.К. Роулинг и поредният Удхаус 🙂 . И заради теб сега ми се дочете пак Тери Пратчет – май ще дам още един шанс на диска – нещо не ми допада поредицата, но обожавам езика и стила му (защо няма повече като “Добри поличби”).

        • Alia says:

          Всичко му обичам на Пратчет, дори и книгите, които не ми харесват изцяло, точно заради стила 🙂 . Добре звучи и твоят февруари! Добра ли е книгата за възрастни на Роулинг?

  3. Irina says:

    Ако не си чела “Зелени години” на Кронин – прочети я! За мен това е най- добрата му книга.

    • Alia says:

      Не съм я чела, ще трябва да я потърся като си дойда следващия път в България 🙂 . Благодаря за идеята!

  4. Ani says:

    Привет и от мен 🙂 Споделям напълно страстта ти към четенето и ти предлагам да се отбиеш в goodreads.com, много приятно място, в което можеш да си направиш собствена библиотека и да срещнеш съмишленици. Поздрави

    • Alia says:

      Привет, Ани! 🙂 Преди години си бях направила регистрация в Гудрийдс, но така и не се захванах с правенето на библиотека, може би сега ще опитам отново. Поздрави!

  5. от изброените съм чела само “Ловецът на хвърчила”. Мн хубаво казано за старите познайници. Отбягвам да препрочитам книги, но мисля че разбирам какво имаш предвид

    • Alia says:

      Не обичаш ли да препрочиташ? На мен ми е голямо удоволствие, може би защото чета много и лесно забравям, но дори и книги, които съм чела по 5-6 пъти пак са ми интересни и ми носят хубави усещания.

Leave a Reply