На мост между традициите

Някога четях тълковния речник всяка вечер преди да заспя. Беше огромен, с дебели жълти корици. Отварях наслуки на произволна страница и си събирах думи. “Екстензивен, емфаза, екскурс”. “Фабула, факел, фурнир”. Струваше ми се безкрайно интересно да изчитам тълкуванията на всички думи, които познавам и на онези, звучащи леко странно, сякаш на друг език. Колекционирах дефиниции, които правеха думите по-плътни и стойностни, придаваха им тежест, различна от аурата им на прелитащи птици. Казваш нещо и то се изпарява като дъх, никога повече.

Днес, по средата между два празника, си мисля за традициите. В България те са като непрочетени думи от тълковен речник. Често звучат с полъха на вятър, защото някой е забравил да им върже торбички с пясък за повече тежест. Слагаме нечетен брой постни ястия на трапезата за Бъдни вечер, без да знаем точно защо. Палим свещи в църкви, без да вярваме в нещо определено. Някои омесват баница с късмети за Коледа, други за Нова година. Децата очакват подаръците от Дядо Коледа, възрастните очакват с нетърпение хвърлянето на пиратки през терасата. Прасето отстъпва място на пълнената с кестени пуйка (или пък на пълненото с майонеза, яйца и луканка пиле?!?), а портокалите и бананите от сочни плодове преминават в лоното на символите, искрящи с патоса на миналото.

“Традиция е това, което се предава от поколение на поколение; установеното от предшествениците, което се повтаря като обичай”. Няма как и да бъде иначе, но традициите у нас са объркана работа, заради честите си промени. Спомням си, че когато бях дете, от един момент натататък и Дядо Коледа, и Дядо Мраз носеха подаръци, докато след няколко години единият неусетно асимилира другия. Двата празника плахо се изравняваха, докато не стигнахме днешния момент, в който Коледа безапелационно детронира Нова година.

И така, през последните години плаваме по повърхността на модните тенденции в традициите, с леки залитания към слуховете за някои от по-старите родни такива. Но понеже са леко неясни, тълкуванията им варират според домовете, в които попадат. И това никак, никак не е лошо, защото опитването на нови възможности разширява мирогледа и прави живота ни по-интересен, забавен и вкусен. Но все някога е нужно да се спре, за да има какво да оставим на децата си, а най-вече възможността да получат нещо, което да харесват със сигурност. Или пък да го отхвърлят изцяло.

На прага на своето младо семейство, усещам безплътността на незнанието си относно традициите, които имат тежест, не просто за родителите, бабите и дядовците ми, но и назад, още много назад, за всички онези символи, правещи повтаряемите празници и ритуали значими. Иска ми се да познавах по-силна нишка, която да следвам, защото тя има два края – единият е връзка с миналото, а другият увереност, че когато бъдещето дойде, все още ще държиш в ръцете си нещо познато. Утеха, дори и когато всичко останало те плаши.

И не е ли крайно време да спрем да си повтаряме сладникаво, че на Коледа трябва да сме по-добри и да си намерим началото (или спомена?) за други традиции. Няма нищо лошо в това да не си по модата, да не си препълниш пазарската количка и масата ти да не прелива от храна и напитки. Няма нищо лошо в това да бъдеш сам на 25 или на 31 декември, няма нищо лошо да не купиш безброй подаръци и да не отбележиш на снимка със снежен човек всичките си контакти от Фейсбук. И наистина, никак не е страшно поне веднъж да не взривиш екзалтирано чувал с клишета.

Можеш да си отвориш тълковния речник и да си потърсиш смисъл за лично твои думички, от които имаш нужда. Като споделеност, обич, смирение и надежда, например. После да им вържеш хубава, лъскава панделка, да ги наредиш върху масата и да си направиш своя собствена традиция. Защото това да нямаш традиции със сериозна тежест е малко тъжно, нали, но пък оставя вратата открехната за безброй възможности, от които да си избереш.

Избери си нещо хубаво и го покани в дома си. Пускай го всяка година в дневната, без да му се караш, че не си е изтупало ботушите от снега или че е прекалено шумно. Дай му име. Запиши го в личния тълковен речник на семейството си. Запазвай му винаги едно и също място на празничната трапеза. Запознай го с децата и приятелите си. Създай си истинска традиция.

Защото кой би имал нужда от Дядо Коледа, ако разбере, че мама и татко са способни на много по-страхотни чудеса от него?

You may also like...