Моят декември и постни сладки със захаросан джинджифил

hg

Моят декември. Звучи ласкаво и пълнокръвно, звучи така, сякаш газя в дълбоки преспи сняг и знам, че в края на гората ме очаква вълшебна дървена къщичка, горещ липов чай и сухи вълнени чорапи. Звучи като заедност.

Моят декември е към края си, а още в началото му усещах, че ще бъде много специален. Запазвам си по снимка за всеки ден и докато ги разглеждам ми се струва, че са нужни поне още десет за всяка минута. Защото една е много недостатъчна. Просто късче, което носи плах отглас от всички усмивки и сълзи, всички прошепнати думи, всяко лошо настроение или блуждаещ замечтано поглед. Дори се и ядосвах през този декември, за глупости, които сега са ми смешни. Съжалявах и се извинявах повече, отколкото е нужно, защото човек понякога просто трябва да преглътне собствените си грешки, без да прави голяма драма от цялата тази работа.

Срещнах много хора,  през този декември. С някои се запознах във влака, с други на чаша кафе, с трети просто онлайн. Писах имейли и смс-и, пълни с думи, които ми е трудно да изричам, защото се притеснявам, когато се развълнувам. Получавах толкова много радост и споделени вълнения, че сякаш бях в кухните, в сръцата, в другарско хванатите ръце на стотици приятели. Този декември беше победа и над мен самата, успях да се прескоча, макар и много трудно, макар и за малко.

Кратък беше този декември. Не ми стигат дните му, за да изпълня всички планове, но това ме усмихва, защото в отлагането на хубавите неща има надежда, че утре, че през януари, че някой ден те ще се случат. Като подаръчен ваучер с безкраен срок за изпълнение.

Изпекох толкова много сладкиши, че вкусът им се просмука в пръстите ми. Подарих ги, почти всичките и запазих мъничко за вкъщи. Бях еуфорична и забързана, бях щастлива. Бях цялата един декември.

Тази вечер е време да притихна. Няма да готвя много, ще си запалим свещ до голямата купа с плодове и орехи. Ще си говорим за каквото си поискаме и ще случваме празника такъв, какъвто си е за нас двамата. За десерт имаме постни сладки със захаросан джинджифил, които сгряват бавно, хапка по хапка и те връщат към себе си.

Всяка Коледа, вярвам, се ражда доброто. То няма нюанси, не е нито черно, нито бяло. Просто се случва като тънък проблясък, който ни помага да спрем, ако тичаме прекалено бързо. Помага ни да се наведем, ако сме се изпънали като сух клон. Помага ни да се научим да получаваме, защото даването е много по-лесно, от това смирено да приемеш дар. Помага ни да бъдем заедно, дори и да се чувстваме сам-сами в целия свят. Просто ни протяга ръка. А това е прекрасно, нали?

DSC_Postni_sladki_djindjifil_20121216_19

Постни сладки със захаросан джинджифил

  • 1/2 ч.ч. кокосово масло (или друго растително олио по избор)
  • 2 с.л. кокосови стърготини
  • 3 с.л. смлени орехи
  • 1/2 ч.ч. кафява захар
  • 3 с.л. мед
  • 2 с.л. нарязан на дребно захаросан джинджифил
  • 2 с.л. захаросани портокалови корички
  • 1/2 ч.л. канела
  • 1 ч.л. бакпулвер
  • 2 ч.ч. пълнозърнесто брашно

Всички съставки се смесват в голяма купа, по реда, в който са описани и се разбъркват хубаво – с вилица в началото и с ръка към края. Получава се доста лепкава смес, от която с навлажнени ръце се оформят топчета с големината на орех и се нареждат в тава, застлана с хартия за печене.

Пекат се на 180 градуса около 15 мин или докато придобият приятен златист цвят.

Много топла и уютна Бъдни вечер ви пожелавам! 🙂

 

You may also like...