Училище за доброта

DSC_1443

Начинът, по който този човек ме хвана доверчиво за ръка, направи светът ми кристално прекрасен.

Не смятам, че съм добър човек. Сещате се, не и от онзи тип хора, които са благи, нежни и които само с една усмивка успяват да сгреят сърцето ви, да ви накарат да се почувствате специални и разбрани. Инатлива съм, лесно се ядосвам и избухвам (но пък бързо ми минава), докачлива съм на глупави теми и се смущавам толкова лесно, че понякога изглеждам безразлична и студена. Държа на личното си пространство и трудно позволявам да бъде нарушено. Не обичам да ме прегръщат и целуват хора, които не са ми наистина много близки и самата аз трудно го правя.

DSC_20121208_154621

А  ми се иска да съм топла. Да не се чувствам неудобно, когато протягам ръка, да поглеждам в очите на хората и да виждам какво се крие наистина там, а не отразени собствените си притеснения. Когато пиша е лесно, мислите ми текат плавно и знам, че понякога успявам да открия наистина най-хубавите думи, които да докоснат душата. Когато говоря е по-трудно, тогава думите не се случват винаги както ми се иска и често се тревожа, че съм засегнала отсрещния човек. И знам, че го правя, а това не ми харесва.

DSC_20121208_160020

После си казвам – добре, така е, не ми се получава винаги идеално, несръчна съм, знам. Но се опитвам, опитвам се да се уча на доброта, емпатия и съпричастие, всеки ден. Подлагам се на изпитания и виждам, че няма нищо страшно. Защото, когато протягаш ръка на човек в нужда и двамата ставате слаби, и двамата давате и получавате. Тогава равенството е много важно и е много важно да замъглиш контурите на собствената си личност, които по цял ден крещят и искат да бъдат видяни.

Най-истинското училище за доброта, на което съм попадала, е инициативата Help-Portrait. Миналата година разказах подробно за нея и не мисля, че този път бих могла да го кажа по-хубаво. На 8 декември отново бяхме там, и отново целият този ден изтри всичко, което съм аз, за да ме научи какво е да бъдеш наистина добър.

Тази година Димитър беше част от екипа, който правеше тематични коледни снимки и това е още една добавка към нашия много-много коледен декември 🙂 . Фотографиите, които виждате, са правени от него, а ги държат щастливите им притежатели. Ето тези усмивки струват наистина много повече от хиляда думи.

DSC_20121208_165008

Денят мина ужасно бързо и неусетно, в еуфория, смях и съвсем мъничко сълзи. Тази година, с вече подобрения ми немски, имах задачата да посрещам и развеждам пристигащите участници, прекарах много време в хубави разговори, рязане на сладкиши и преследване на малчугани, които се закачаха с всички и категорично отказваха да стоят на едно място 🙂 .

Имаше притеснелтни хора и много смели такива, имаше споделени истории и прегръдки, имаше доброта и красота, накъдето и да погледнех. Имаше коледни подаръци и лакомства за децата, имаше проблеми и с принтерите, заксънение на храната и малки неуредици, но мисля че нищо не успя да ни помрачи настроението.

DSC_20121208_114908

Защото бяхме там, не за да бъдем себе си, а да сме просто протегнати ръце.  И беше прекрасно!

You may also like...

Leave a Reply