Сушена есен

Ноември е красив като птичи полет без звук. Прибирам се бавно следобед с колелото и въздухът е хладно мек, имам нужда от шапка (смешна) и шал (оранжев). Кожата на ръцете ми изпръхва, а кошницата ми е пълна с орехи, кестени и лешници. И лешникотрошачка.

Вкъщи изваждам две ябълки от купата и с остър нож ги нарязвам на тънки кръгчета, без да ги беля. Тръпчиви са, докато ги подреждам в застлана с хартия за печене тава. Гребвам с пръсти от бурканчето с канела и поръсвам отгоре. Забравям ги във фурната на 80 градуса за поне два часа.

Докато чакам, сядам в слънчевото петно на пода и рисувам дървото в двора. Останали са му съвсем малко червени листа, с които бледият следобед си играе. Успявам да видя как едно се откъсва и пада в тревата без някой да го чуе. Мисля си, колко малко време ни остава да гледаме как листата се откъсват, как пожълтява тревата, как котка си облизва лапичките и ближе скрежна роса.

Накрая имам купа с хрупкаво-сладък-ароматен ябълков чипс и купчина есенни драскулки.

You may also like...