Ароматен ориз

Много ми хареса статията на Магдалина в сп. “Меню” за ястията, носещи спокойствие на хапки. Предполагам, че всички си имаме скътан в сърцето поне един вкус, който за секунди ни връща в детството, изпраща ни в прегръдките на сладко пътешествие, съживява заспал спомен или преобръща всички мебели в кухнята, замействайки ги с тези от къщата на баба.

Моите успокояващи храни са сладкото от настъргани дюли, крем-супата от грах, макароните с мляко и сирене и… желираните бонбони 🙂 . Все неща, които правят и от най-безличното място дом, обзавеждат душата ми с дъха на нежни милувки от ръцете на мама, ухаят на грижа, любов и безметежност.

Оризът също е от онези храни, които носят усещане за покой, в него има толкова нежност и мекота, сгушени в съвършените зрънца. Има ориз, който обичам да приготвям на пара, за да не губи и частица от формата си, не му добавям нищо, снежено бял остава в чинията и ухае на жасмин. Други сортове приготвям с маслини или месо, понякога само с подправки или ги завивам в лозови листа.

Тази есен всичко около мен е огнено жълто и затова оризът на масата ни грее в мекия отенък на шафрана и топлите нюанси на препечените кедрови ядки. Всяка хапка разхлабва малките възелчета, натрупани през деня, отпуска раменете и краищата на устните,   забавя движенията и записва нови истории в книгата на семейните ни успокояващи ястия.

А коя е вашата любима утешителна храна?

Ливански ориз с шафран и кедрови ядки

  • 3 с.л. масло
  • 225 г дългозърнест ориз
  • щипка качествен шафран
  • 600 мл пилешки бульон
  • 2 с.л. сурови кедрови ядки
  • морска сол и черен пипер

2 с.л. от маслото се разтапят в дълбока тенджера, добавят се оризът и шафранът и всичко се запържва за кратко. Към сместта се изсипва топлият бульон, подрпавя се със сол и черен пипер и се оставя да заври. След това температурата на котлона се намаля и оризът се оставя да къкри на тих огън около 15 мин. или до готовност, като през това време не се разбърква. Тенджерата се сваля от котлона и се покрива с чиста кърпа, оставя се 10 мин. да отдъхне.

През това време останалото масло се разтапя в тиган и в него се запичат кедровите ядки до златисто – става доста бързо, така че бъдете внимателни.

Оризът се сервира все още топъл, като всяка порция се поръсва с част от кедровите ядки.

You may also like...

9 Responses

  1. Чудесно! Но не видях кога се слага щафрана. И как по точно се добавя?

    • Irina Katerinska says:

      Извинявам се, така става, когато пиша късно вечер, шафранът се добавя в началото при запържването на ориза (в този случай ми беше на прах, сложих 1 г, обичайно купувам на власинки), бърка се непрекъснато.

  2. Alex says:

    Привет! Нещо около тази рецепта не ми е ясно?! 1. къде е куркумата и 2. колко пъти трябва да пържа кедровите ядки? Благодаря:)

    • Alia says:

      Здравейте! Съжалявам за объркването, писах късно вечерта и явно вече съм спяла 🙂 Куркума няма, използва се шафран, който се добавя в началото при запържването на ориза. Кедровите ядки се запържват веднъж, текстът на рецептата е поправен.

  3. Alex says:

    aaa dobre, tova pravi neshtata mnogo po- prosti:)) Blagodaria za receptata!

  4. Огита says:

    сега остава само заглавието на рецептата да се оправи:)

    • Alia says:

      Хич не й върви на тази рецепта 🙂 . Благодаря, заглавието е оправено!

  5. Руми says:

    Ммм, шафранов ориз – наистина има някаква магия в него! Ще се възползвам с радост от рецептата.
    Моята храна на спокойствието и уюта е топлата супа. Независимо дали с месо или без, кремообразна или бистра, супата винаги ме стопля не само физически. Също така домашно и сгряващо ми действат мамините и бабините манджи – мусака, пълнени чушки, запържен боб, сарми…

    • Alia says:

      Руми, и за мен супите носят такова усещане, има толкова много топлина в тях! Особено с къшей прясно изпечен хляб за компания 🙂 .

Leave a Reply