Ароматен ориз

Много ми хареса статията на Магдалина в сп. “Меню” за ястията, носещи спокойствие на хапки. Предполагам, че всички си имаме скътан в сърцето поне един вкус, който за секунди ни връща в детството, изпраща ни в прегръдките на сладко пътешествие, съживява заспал спомен или преобръща всички мебели в кухнята, замействайки ги с тези от къщата на баба.

Моите успокояващи храни са сладкото от настъргани дюли, крем-супата от грах, макароните с мляко и сирене и… желираните бонбони 🙂 . Все неща, които правят и от най-безличното място дом, обзавеждат душата ми с дъха на нежни милувки от ръцете на мама, ухаят на грижа, любов и безметежност.

Оризът също е от онези храни, които носят усещане за покой, в него има толкова нежност и мекота, сгушени в съвършените зрънца. Има ориз, който обичам да приготвям на пара, за да не губи и частица от формата си, не му добавям нищо, снежено бял остава в чинията и ухае на жасмин. Други сортове приготвям с маслини или месо, понякога само с подправки или ги завивам в лозови листа.

Тази есен всичко около мен е огнено жълто и затова оризът на масата ни грее в мекия отенък на шафрана и топлите нюанси на препечените кедрови ядки. Всяка хапка разхлабва малките възелчета, натрупани през деня, отпуска раменете и краищата на устните,   забавя движенията и записва нови истории в книгата на семейните ни успокояващи ястия.

А коя е вашата любима утешителна храна?

Ливански ориз с шафран и кедрови ядки

  • 3 с.л. масло
  • 225 г дългозърнест ориз
  • щипка качествен шафран
  • 600 мл пилешки бульон
  • 2 с.л. сурови кедрови ядки
  • морска сол и черен пипер

2 с.л. от маслото се разтапят в дълбока тенджера, добавят се оризът и шафранът и всичко се запържва за кратко. Към сместта се изсипва топлият бульон, подрпавя се със сол и черен пипер и се оставя да заври. След това температурата на котлона се намаля и оризът се оставя да къкри на тих огън около 15 мин. или до готовност, като през това време не се разбърква. Тенджерата се сваля от котлона и се покрива с чиста кърпа, оставя се 10 мин. да отдъхне.

През това време останалото масло се разтапя в тиган и в него се запичат кедровите ядки до златисто – става доста бързо, така че бъдете внимателни.

Оризът се сервира все още топъл, като всяка порция се поръсва с част от кедровите ядки.

You may also like...