Вкусни делници #3

Имам фурна! И есен в тавата. Домъчная ми за хладните сутрини и вечери, за аромата на чесън и печен патладжан, за лекото като перце щастие на преминаващите облаци. Но да се върнем на фурната, която установих е жизнено важна за душевното ми равновесие 😆 . Печенето не може да се сравни с нищо друго, както и месенето на тесто. Затова и първата седмица след пристигането на покупката се отдадох на забъркването на любими сладкиши с изобилието от летни плодове, на ароматните зеленчуци, покрити само с тънък слой зехтин, прясна мащерка и морска сол.

Клафути с малини и къпини. Най-простият сладкиш на света, редом с галета със сини сливи и праскови (изяден толкова бързо, че дори и снимка не остана от него), лек, плътен от сметаната, с която замених прясното мляко, стегнат като слънце, което ти се иска да опиташ. Най-вкусен е с лъжица директно от тавата 😉 .

Фурната се справя съвършено с изпичането на всякакви теста. Изпробвано с канелени кифлички, милиники, хляб, кекс и любимата ни пица. С моцарела, пармезан, домати, риган, зехтин и дебело ръбче със скрита тайна – много кашкавал!

И при печенето на месо е съвършена, в ролята на пиле-пармиджана – доматен сос, маслини и кашкавал отгоре. Трябваше да бъде с авокадо и панирано в кокосови стърготини, но в последния момент вкусът сам се промени. Може би, защото беше късно или защото бяхме много гладни.

В любимия ми арабски магазин се появиха пресни фурми. Вкусът им е тръпчив и съвсем леко напомня на предстоящата сладост след изсушаването им.

Д. си пожела мекици за неделна закуска, не бях правила от поне пет години. Харесвам повече содените, защото са по-пухкави, но ми се искаше да пробвам с мая и за компромисен вариант сложих и двете. Никак не беше зле.

Ливанските рецепти никога не напускат за дълго кухнята ми, а любопитството ми не смогва да изпробва всичко желано от готварските книги. Бърз обяд – фалафели и баба гануш с добавка от печени домати. Пръстите ми ухаят на опушен чесън.

На рафта в арабския магазин случайно видях пресен кадаиф и не се стърпях да метна един пакет в кошницата. И шам фъстък. Вкусът на крайния резултат е несравним с онзи, приготвен със сух кадаиф – мек, сочен, плътно-ефирен, не прекалено сладък от сиропа, но достатъчно, за да поискаш още едно парче. И още едно. И…

You may also like...