Вкусни делници #3

Имам фурна! И есен в тавата. Домъчная ми за хладните сутрини и вечери, за аромата на чесън и печен патладжан, за лекото като перце щастие на преминаващите облаци. Но да се върнем на фурната, която установих е жизнено важна за душевното ми равновесие 😆 . Печенето не може да се сравни с нищо друго, както и месенето на тесто. Затова и първата седмица след пристигането на покупката се отдадох на забъркването на любими сладкиши с изобилието от летни плодове, на ароматните зеленчуци, покрити само с тънък слой зехтин, прясна мащерка и морска сол.

Клафути с малини и къпини. Най-простият сладкиш на света, редом с галета със сини сливи и праскови (изяден толкова бързо, че дори и снимка не остана от него), лек, плътен от сметаната, с която замених прясното мляко, стегнат като слънце, което ти се иска да опиташ. Най-вкусен е с лъжица директно от тавата 😉 .

Фурната се справя съвършено с изпичането на всякакви теста. Изпробвано с канелени кифлички, милиники, хляб, кекс и любимата ни пица. С моцарела, пармезан, домати, риган, зехтин и дебело ръбче със скрита тайна – много кашкавал!

И при печенето на месо е съвършена, в ролята на пиле-пармиджана – доматен сос, маслини и кашкавал отгоре. Трябваше да бъде с авокадо и панирано в кокосови стърготини, но в последния момент вкусът сам се промени. Може би, защото беше късно или защото бяхме много гладни.

В любимия ми арабски магазин се появиха пресни фурми. Вкусът им е тръпчив и съвсем леко напомня на предстоящата сладост след изсушаването им.

Д. си пожела мекици за неделна закуска, не бях правила от поне пет години. Харесвам повече содените, защото са по-пухкави, но ми се искаше да пробвам с мая и за компромисен вариант сложих и двете. Никак не беше зле.

Ливанските рецепти никога не напускат за дълго кухнята ми, а любопитството ми не смогва да изпробва всичко желано от готварските книги. Бърз обяд – фалафели и баба гануш с добавка от печени домати. Пръстите ми ухаят на опушен чесън.

На рафта в арабския магазин случайно видях пресен кадаиф и не се стърпях да метна един пакет в кошницата. И шам фъстък. Вкусът на крайния резултат е несравним с онзи, приготвен със сух кадаиф – мек, сочен, плътно-ефирен, не прекалено сладък от сиропа, но достатъчно, за да поискаш още едно парче. И още едно. И…

You may also like...

9 Responses

  1. Maya says:

    Страхотни снимки! Изглеждат ужасно вкусни, направо ми се иска да скокна в кухнята и да почвам да творя! Много ме вдъхновяваш и с рецептите си, и със снимките, а най-много с красивия език 🙂 Удоволствието е наистина за всички сетива ! Може ли да ме насочиш към рецептата за Клафути с малини и къпини и следващия със сини сливи? Благодаря!

    • Alia says:

      Радвам се, че съм тр вдъхновила, Мая 🙂 ! Ето тук е рецептата за клафути-то: http://www.joyofbaking.com/breakfast/CherryClafoutis.html Аз направих следните промени: направих двойна доза, замених черешите с малини и къпини, замених и прясното мляко с течна, неподсладена сметаната и обавих повечко захар – около 80 г. Този десерт търпи всякакви вариации и винаги се получава, вече го забърквам на око с наличните неща в хладилника 🙂 . А по тази рецепта е галетът с праскови и сини сливи, идеална е: http://ghost13honeyandmilk.blogspot.de/2010/09/blog-post_7463.html Получава се и с ябълки, круши, смокини.

  2. Руми says:

    Ммм, много вкусотии на едно място! Честита фурна! 🙂

  3. Лучия says:

    Честита фурна и да си я ползваш със здраве! Прекрасни ястия си спретнала. А арабският магазин къде се намира? Много ме заинтригува пресният кадаиф.

    • Alia says:

      Благодаря, Лучия! Аз живея в Германия и тук на всяка крачка има арабски или турски магазини. В тези в София не съм виждала, за съжаление, освен да проуча как стои въпроса с вноса му на родна земя и да се заема 🙂 .

  4. Огнището (фурната) е сърцето на кухнята. Вкусен маратон си си организирала и разбирам, защото и аз бях така. 🙂
    Наистина ли има пресен кадаиф? Зашеметих се от тази новина. 🙂

    • Alia says:

      Страхотно е, наистина, Йоана, няколкото месеца без фурна ми се сториха трагично дълги :)) . И аз много се изненадах да видя пресен кадаиф, чудесен е, във вакуумирана опаковка и го държат в хладилника, собственикът ми обясняваше, че бил като настъргани кори за баклава 🙂 Освен да ти донеса няколко опаковки при следващото ми идване към България? Изглежда ето така: http://s50.radikal.ru/i129/0906/0c/20512e0ae307.jpg

  5. Останах с впечатление, че тук, в София си намерила пресен кадаиф. Направо се бях засилила при арабските търговци. 🙂 Нищо. Ако се случи, донеси насам.

Leave a Reply