Неделни миниатюри: Лято!

Миналата година жално се оплаквах от липсата на лято, но за сметка на това сегашният август се реваншира за всички дъждове, облаци и студени дни. Истинско лято! В Бон е горещо и влажно, въздухът едва помръдва, вечер през прозореца шумят щурци, а реката е по-примамлива от всякога.

И бирата, разбира се. И охладеният резлинг 😉 . Този уикенд беше под надслова на бреговете на Рейн, където опъвахме при всяка възможност зеленото одеялце. В петък от едната страна на реката си спретнахме импровизирана вечеря, докато залезът се спускаше лилаво-розов.

Съботата ни настигна към 5:30 часа, за да се поразходим из празните улици на града, преди да се е събудил. Празно е и стъпките отекват, няма я обичайната навалица, през която едва се промъкваш. Само на площада търговците разпъват традиционния пазар, пъстър от праскови, пъпеши, грозде и цветя.

След бърза закуска и кафе, в първата попаднала ни пекарна, се отправихме към следващата спирка – битпазара, този път шумно рекламиран и в централния парк на Бон. Как ни изненада, досега не бях виждала толкова огромно събитие, сигурно имаше над хиляда сергийки и продавачи, цели семейства, дошли дружно с чадъри, масички, покривки и различни вещи – играчки, книги, ръчно правени чудеса, дрехи, обувки, чанти, колела, мебели, техника, герданчета и многоооо посуда.

Това е идеалното място за откриване на интересни находки от антикварна пишеща машина на съвсем приемлива цена до миниатюрни сребърни лъжички. Сдобих се с нова чашка от фин, изрисуван порцелан, която съвсем скоро ще дефилира като акомпанимент на вкусна рецепта. Красива и крехка!

Пазаренето е съвсем в реда на нещата и обикновено продавачът приема твоята цена, ако не се различава драстично от оригиналната, разбира се. Паркът преливаше от хора и в един момент направо ти се завива свят от толкова предмети, шумотевица и горещина. Затова зелените полянки под сянката на дърветата са идеални за разхлада и отмора.

Няколко километра по-надолу по реката, извън Бон, ни очакваше изкачването към един вълшебен замък, за който ще пиша друг път по-подробно, тъй като си заслужава цял пост само за себе си. С огромна градина и старинни зали, картини и очарователна гледка, заради която уж си струвало цялото бъхтене по баира нагоре 😆 :

Неделя е създадена да бъде бавна. Температурата 38 градуса на сянка, влагата непоносима. Решихме да се изнесем от вкъщи с всички налични книги, музика, учебници и тефтери за писане/рисуване към сянката край Рейн. Докато търсехме идеалното място за дневно лагеруване, аз успях да си спукам гумата на колелото, но пък денят се изтъркули върху миглите ми нежен като шепот, гален от хладната вода и речните камъни.

Докато си мислех как този ден точно такъв, точно така ухаещ на безвремие, притихнал и горещ, каращ кожата ми да изсъхва за краткото време през което излизам от реката и сядам на одеялото, с топли камъчета, събрани в джобовете, никога няма да се повтори в същия си вид и аромат, открих изсъхнало жълто листо. Първи спомен от предстояща есен.

You may also like...