Неделни миниатюри: Ден рожден

Още една година се търкулна през сърцето ми като чаша греяно вино. Изплъзна ми се някак без да я усетя и ето, че вместо седмица, вече имам осмица след двойката. А така обичам седмици… Нищо, казвам си, какво значение има. Важното е да усещам времето между пръстите си, без да му придавам особена важност 😉 .

Петък започна с изненада ♥ :

Продължи сред натежалия от влага въздух край реката. Сутрешно кафе, боса по топлите камъни, само аз и мълчаливи рибари на брега. И “Един подарен ден” на Анна Гавалда:

Малко по-късно до носа ми стигна дъх на прясно изпечени кроасани. Предния ден бях направила сладко от горски плодове. Паснаха си чудесно, сякаш съдбата им е била да се срещнат:

Вечерта продължи със задължителния за всички мои рождени дни дъжд, истинска буря. След нея тревите се отпуснаха и замирисаха на лято, което ни докосна по голите рамене, докато вървяхме към испанския бар. А там започнахме с тапас – шунка серано, сочни маслини, кана ледено-сладка сангрия:

И задължителната паеля. След нея чурос, без снимка, толкова бяха вкусни и така бързо изчезнаха. И още една кана сангрия…

Между хапките и мислите цял ден се подреждаха мили думи от обични хора – написани, казани, прошепнати, снимани и изтананикани.

Но тъй като, както казва Д., у нас празненствата продължават минимум три дни, в събота си организирахме грандиозна вечеря с приятели. Стените ни се развеселиха, изпъстрени със смях, устните се напълниха с вкусни аромати, готвих така, както обичам – бавно, с много подправки, продължително, тихо.

Отворихме широко всички прозорци и бялото вино избълбука от хладилника, докато сумракът се намърда между чиниите и се наложи да запалим свещи. Чудни, чудни часове.

Неделята започна с палачинки и отново домашното сладко. И овче сирене, и мед с лавандула.

На следващия ден тъкмо обявихме край на тридневните гуляи, до следващата година, но във вторник получих изненада – прекрасен слънчоглед, който сега се усмихва срещу мене и букмарк, за колекцията.

Пожелавам си всеки един рожден ден да ми бъде така изпълнен с любов,малки мигове,  усмихнати думи и скъпи хора. Колкото получа, двойно повече да съумея да дам. Защото вкусът на живота разцъфва не сред отброяването на годините, а в нежните прегръдки на споделеността.

You may also like...