Вкусни делници #2

Готвенето вкъщи всеки ден се случва някак случайно. В хладилника винаги има яйца и месо, кошницата гледам да е пълна със зеленчуци и малко плодове. Останалото е просто стечение на обстоятелствата 😆 . Продуктите някак сами се намират и се събират във вкусни комбинации, често от пазара ми намига купчина череши или ягодите ухаят толкова привлекателно, напечени от следобедното слънце, че са неустоими.

Понякога Д. си пожелава нещо специално, което му се хапва, друг път, аз си спомням за някоя рецепта, която не съм правила отдавна. Все по-малко ме привличат засуканите комбинации, но може би е временен период. Онзи ден случайно открих розови домати  – узрели, сочни, с плътна, почти захаросана сърцевина, от тия, дето като ги разрежеш и устата ти се напълва със слюнка. След това погледът ми без да иска попадна върху прясната биволска моцарела – стегната, снежнобяла отвън и мека като крем в средата. Сетих се, че в долапа имам кедрови ядки, а босилекът ми расте сякаш с минути.

Прибрах се и забърках песто. Нарязах топлия домат и студената моцарела и ги застлах под пестото. Изядох ги бавно, докато по пръстите ми се стичаше зехтин. Ей такава делнична храна обичам – която напомня за себе си.

Предпочитам пестото да бъде едро, да се усещат всички съставки. Затова и в хаванче счуквам кедровите ядки, листата босилек, добавям зехтин, докато ми хареса. Този път капнах и няколко капки от трюфеловия зехтин, донесе много земен аромат.

Отдавна не бях правила пиле-къри с кокосово мляко. Сосът съчетава трите ми любими съставки или т.нар.  у дома свещена комбинация – индийско къри, черен пипер, пушена морска сол. Солта понякога е хималайска, но другите две си остават най-предпочитаните от мен вкусове.

Хумусът е едно от любимите неща  на Д. А хумус и маца (плоският хляб до чинията) е класическа и много вкусна комбинация. Аз предпочитам да си топя дребни, свежи и хрупкави краставички в него, а напоследък го поръсваме със заатар. Да, знам, пристрастена съм към заатара.

Бургер вечер “И Хасан е Хора!” или иначе казано празничен повод с въглехидрати и бира 😆 . Бургерите се оказаха огромни и доста трудни за изяждане, месото е телешко, но не е сухо. Почти всеки бар/ресторант в Бон предлага такива, популярно похапване е. Освен с картофки го сервират и със зелена салата и домати или както е в случая със салата колслоу.

Кокосово-бадемови палачинки без брашно, рецептата от тук. Използвам кокосови стърготини, бадемите си ги смилам в робота на ситно, вместо прясно мляко – кокосово от консерва. Сервирам с квасена сметана и боровинки и ги закусвам всеки ден, изобщо не ми  омръзват 🙂 .

Днес, докато минавах покрай един арабски магазин ми замириса упойващо на мента и по аромата открих връзките с прясно откъснати клончета, грабнах една, а по пътя за вкъщи измислях за какво ще я използвам. Пиле с мента. Чийзкейк с мента. Но сега, сега първо ще я сложа в лимонада. Изцеден лимон, изцеден лайм, шепа листенца мента, малко мед, газирана вода, парченца лимон – всичко смесено в кана и скрито в хладилна за час, докато се охлади добре. До вечерта изпихме три кани и четвърта приготвих да отлежава за утре сутринта, вкусно!

Черешите за мен означават лято. Както и сандалите. Първото обуване и първите хрускави череши са незабравимо начало на топли и ароматни вечери, на ходене бос в тревата и време зе шарени пръсти.

Любимата ми вечеря. Вурстчета и тиквички на грил тигана. В компанията на айран е дори по-вкусно, отколкото с бира.

И любимата вечеря на Димитър. Хлебчетата са с вкус на бретцели, бирата е местна, сирената две немски и едно френско.

И на финала – специално за Жени ;). Сирената  у нас се подвизават постоянно, понякога с вино, понякога с бира, понякога просто така. Тук, ако помня правилно, са полегнали бри, едамер, горгонзола и нещо френско и много смрадливо, с дъх на кисел карфиол, чието име забравих. Розите бяха изненада без повод, от най-любимите ми, а виното е сицилианско. Комбинацията не е точно “по правилата”, но всъщност какво значение има, когато е споделена, вкусна и доволна?

You may also like...