“Аштали” или ливански облаци с дъх на портокалов цвят

Винаги съм смятала, че не омразата е обратното на любовта, а липсата. Онова, което остава, когато изгубим някого, отпътуваме далеч или просто неусетно се разминем. Онази тъпа болка, която понякога те стисва за гърлото, обърква сетивата и те кара да очакваш. Кара те да си представяш какво точно бихте си говорили в този момент или къде бихте били днес следобед. Онази липса, спохождаща те в специалните дни или в обикновените. Особено в обикновените.

В сърцето ми има няколко липси, които трудно се запълват. Чуваме се по телефона, пишем си писма, виждаме се, макар и рядко. С други сме се изгубили завинаги. Но липсите са винаги там, на тяхно място, застанали несправедливо и вместо любов, пълнят ръцете ми с тъга.

Откакто заминахме от Нюрнберг ми липсва Маха. Липсват ми разговорите ни, избухващи като фойерверки в множество различни посоки. Липсва ми кухнята й и всички онези неща, които планирахме да приготвим заедно. Липсва ми да се смеем и да ядем суши, да учим немски и да се ровим из арабските магазини за екзотични подправки. Липсва ми приятел.

Докато приготвях този десерт, който е любимият й, си мислех за всички тези неща. Може би, защото бях тъжна, стана толкова вкусен. А може би просто е прекрасен в комбинацията от нежни аромати, пухкава текстура и онзи лек дъх на портокалов цвят, който замайва сърцето.

Ако погледнем реално на нещата, “Аштали” е обикновен млечен пудинг с крема сирене, залят със захарен сироп. Но ако се насладим на въображението си, докато хапките се стапят върху топлината на езика, десертът се превръща във фини облаци, носещи полъх на екзотични земи, сладост от спомени и тръпчивия дъх на мечтите, които тепърва предстоят да се търкулнат.

Така се случва с обичта, любовта и приятелството. Взирайки се в тях през рентгена на директността, те са просто стечение на обстоятелствата. Погледнати през воала на насладата обаче са съвършеното, безметежно щастие на споделеността. Заради прекрасният си вкус няма как да не оставят дълбоки липси, нали?

“Аштали” или ливански млечен пудинг с крема сирене, сироп и ядки 

За пудинга:

  • 1 литър пълномаслено прясно мляко
  • 4 с.л. захар
  • 250 г крема сирене (използвах “Филаделфия”)
  • 6 с.л. царевично нишесте, разбъркани на каша с малко допълнително прясно мляко
  • 2 – 3 ч.л. вода от портокалов цвят
  • 1 с.л. кедрови ядки, накисанти за няколко часа във вода
  • 2 с.л. белени бадеми, накиснати във вода за няколко часа и нарязани на парченца
  • 2 с.л. натрошен шам-фъстък

За сиропа:

  • 225 г захар
  • 120 мл вода
  • сокът на един лимон
  • настъргана на дълги лентички кора на половин лимон

Прясното мляко се загрява в дълбок съд заедно с четирите лъжици захар при непрекъснато бъркане. След като заври, температурата се намаля, добавя се крема сиренето и продължава да се бърка енергично, докато се хомогенизира напълно.

Към предварително разтвореното в малко мляко нишесте се сипват 1 – 2 с.л. от горещата течност, обърква се и изсипва обратно в сместта. Добавя се водата от портокалов цвят и се вари на бавен огън 10-15 мин., като се разбърква често, докато се получи гъст крем. След като е готов се изсипва в правоъгълен съд (малка тава или пластмасова кутия – слоят не трябва да е прекалено тънък, а с дебелина 1-2 см. ) . Оставя се да се охлади и се прибира в хладилника, докато стегне – поне няколко часа, а най-добре цяла нощ.

Сиропът се приготвя преди сервиране, защото най-вкусната комбинация е, когато той е леко топъл, а пудингът студен, но и във вариант двете съставки студени също ми хареса много.

За направата на сиропа в тенджера се смесват водата и захарта и се загряват, докато сместа заври, при непрекъснато бъркане. Добавят се лимоновия сок и настърганите корички и се оставя да къкри на слаб огън около 10 мин. Сваля се от котлона и се оставя на стайна температура да се охлади леко.

Преди сервиране пудингът се нарязва на малки квадрати, които се подреждат в индивидуални десертни чинии и се поръсват с по няколко лъжици от сиропа и от предварително накиснатите ядки (аз запекох ядките на сух тиган за кратко и се получиха хрупкави отвън и много нежни отвътре).  Похапва се най-добре с пръсти, по които се стича ароматен сироп и задължително се облизват с наслада.

Снимки: Димитър Катерински

You may also like...

20 Responses

  1. Yordanka Dobreva says:

    Толкова хубаво си го казала!
    И на мен ми липсват толкова приятели….
    А тези пухкави облачета са чудесни!
    С пожелания за хубав ден!
    Дани

  2. Lara says:

    Облаци, дъх на протокали…как ме изпратихте пак в небето, Ирина! 🙂 А има още 4 часа до края на работния ми ден. 🙂 Като напомнихте за Маха и ливанска кухня, мога ли да се надявам на рецепта за вегетарианско къббе, някога, когато ви е възможно и желателно. 🙂 Поздрави, хубав ден! 🙂

    • Alia says:

      Лара, никак не съм забравила за вегетарианското къббе, но нямам фурна. Скоро, надявам се, ще се сдобия с такава и обещавам да го приготвя 🙂 А с картоф или с тиква предпочитате?

      • Lara says:

        Вие изберете. На мен ми се услаждат и двете неща. 🙂 ( и смутено, поруменяло емотиконче)

  3. Пепи Деликостова says:

    Имаш невероятно дар слово! За секунди се пренесох в твоя свят, пълен с емоции и екзотични ухания, дори се напълниха очите ми със сълзи! Харесвам тяхната кухня, те са царе на сиропираните сладкиши, ако бях шейх щях да те взема за главен писар!!!!;;)))

    • Irina Katerinska says:

      Хаха, веднага се цаня за главен писар, сега трябва да уредим само работата с шейхството :)) Благодаря, Пепи!

  4. Катя says:

    Звучи страхотно! Записвам го в to do list-a, само да се снабдя с вода от портокалов цвят и ще го приготвя 🙂 Може би ще пропусна захарния сироп, но предполагам, че и без него ще е много вкусно. 🙂

    • Alia says:

      И без сиропа е вкусно, но той придава много приятен лимонов аромат, който допълва вкуса 🙂 Инак, ако го пропускаш, трябва да увеличиш малко захарта в основната смес – на вкус.

  5. Ах… прелест и тъга в едно. Сладко, а нагарча…

  6. krasi_mm says:

    Не съм любител на сиропираните сладкиши, но с тази рецепта успя да ме спечелиш:)

    • Alia says:

      Ами всъщност това не е сиропиран сладкиш (понеже и аз не ги харесвам осбено), а си е буквално кремче на кубчета с малко сос 🙂 .

  7. Алия, разкошен е!!!
    Много харесвам един крем (не знам името му на ливански, тук го наричат просто “Ливански крем) прави се основно от прясно мляко, сметана и сакъз. Наръсва се със шамфъстък. Обаче, десерта от поста ти подозирам, че ще ми стане по-любим и от горе описаният крем 🙂
    Веднага си записвам рецептата му и още тия дни ще я опитам! Сигурна съм че ще е божествен!
    Поздрави!

    • Alia says:

      Благодаря, Мария! Струва ми се, че се сещам за кой крем говориш, щом ти харесва той и този десерт ще ти допадне 🙂 Поздрави!

  8. Алия, хапвам си поредното парченце от десерта 🙂
    Мога да кажа само едно нещо – БОЖЕСТВЕН Е!!!
    Сърдечно благодаря за споделената рецепта!
    Да знаеш, че със сигурност вече съм голям почитател на Ливанските десерти, каквото съм опитвала до сега е било много вкусно!!!
    Та във връзка с това ми се ще да те попитам дали имаш някоя рецепта за малките Ливански сладкишчета дето са като баклавички?
    Най-сърдечни поздрави:
    Мария

    • Alia says:

      Ах, Мария, колко си бърза! Много, много се радвам, че ти харесва десерта и при мен се нарежда в първата петица по любими вкусове :)) В двете ми готварски книги за ливанска кухня има няколко рецепти на сладкиши, които приличат на баклава, не съм сигурна за кои точно ме питаш. Можеш ли да ми покажеш снимка от нета, а иначе просто ще ти напиша всичките налични 🙂

      Сърдечни поздрави!

  9. Малко ми е неудобно че ще проявя нахалство, ама и всичките да ми напишеш ще съм безкрайно щастлива да мога да ги опитам!
    Нямам снимка на това което съм опитвала и понеже не знам и наименованието не знам какво да търся в нета. Беше завито като руло (в последствие нарязано на парченца) в чийто център имаше плънка от ядки… Беше доста сладко, ама като изядеш едно парче постоянно си мислиш за останалите в кутията 🙂
    Поздрав най-сърдечен!

    • Alia says:

      Мария, изпратих ти рецептите като снимки на имейла! Поздрави и приятен уикенд 🙂

  1. 12 July, 2012

    […] изказана история и един вълшебен десерт – това намерих не отдавна в блога на Алия. Разбира се, веднага се захванах с […]

Leave a Reply