“Аштали” или ливански облаци с дъх на портокалов цвят

Винаги съм смятала, че не омразата е обратното на любовта, а липсата. Онова, което остава, когато изгубим някого, отпътуваме далеч или просто неусетно се разминем. Онази тъпа болка, която понякога те стисва за гърлото, обърква сетивата и те кара да очакваш. Кара те да си представяш какво точно бихте си говорили в този момент или къде бихте били днес следобед. Онази липса, спохождаща те в специалните дни или в обикновените. Особено в обикновените.

В сърцето ми има няколко липси, които трудно се запълват. Чуваме се по телефона, пишем си писма, виждаме се, макар и рядко. С други сме се изгубили завинаги. Но липсите са винаги там, на тяхно място, застанали несправедливо и вместо любов, пълнят ръцете ми с тъга.

Откакто заминахме от Нюрнберг ми липсва Маха. Липсват ми разговорите ни, избухващи като фойерверки в множество различни посоки. Липсва ми кухнята й и всички онези неща, които планирахме да приготвим заедно. Липсва ми да се смеем и да ядем суши, да учим немски и да се ровим из арабските магазини за екзотични подправки. Липсва ми приятел.

Докато приготвях този десерт, който е любимият й, си мислех за всички тези неща. Може би, защото бях тъжна, стана толкова вкусен. А може би просто е прекрасен в комбинацията от нежни аромати, пухкава текстура и онзи лек дъх на портокалов цвят, който замайва сърцето.

Ако погледнем реално на нещата, “Аштали” е обикновен млечен пудинг с крема сирене, залят със захарен сироп. Но ако се насладим на въображението си, докато хапките се стапят върху топлината на езика, десертът се превръща във фини облаци, носещи полъх на екзотични земи, сладост от спомени и тръпчивия дъх на мечтите, които тепърва предстоят да се търкулнат.

Така се случва с обичта, любовта и приятелството. Взирайки се в тях през рентгена на директността, те са просто стечение на обстоятелствата. Погледнати през воала на насладата обаче са съвършеното, безметежно щастие на споделеността. Заради прекрасният си вкус няма как да не оставят дълбоки липси, нали?

“Аштали” или ливански млечен пудинг с крема сирене, сироп и ядки 

За пудинга:

  • 1 литър пълномаслено прясно мляко
  • 4 с.л. захар
  • 250 г крема сирене (използвах “Филаделфия”)
  • 6 с.л. царевично нишесте, разбъркани на каша с малко допълнително прясно мляко
  • 2 – 3 ч.л. вода от портокалов цвят
  • 1 с.л. кедрови ядки, накисанти за няколко часа във вода
  • 2 с.л. белени бадеми, накиснати във вода за няколко часа и нарязани на парченца
  • 2 с.л. натрошен шам-фъстък

За сиропа:

  • 225 г захар
  • 120 мл вода
  • сокът на един лимон
  • настъргана на дълги лентички кора на половин лимон

Прясното мляко се загрява в дълбок съд заедно с четирите лъжици захар при непрекъснато бъркане. След като заври, температурата се намаля, добавя се крема сиренето и продължава да се бърка енергично, докато се хомогенизира напълно.

Към предварително разтвореното в малко мляко нишесте се сипват 1 – 2 с.л. от горещата течност, обърква се и изсипва обратно в сместта. Добавя се водата от портокалов цвят и се вари на бавен огън 10-15 мин., като се разбърква често, докато се получи гъст крем. След като е готов се изсипва в правоъгълен съд (малка тава или пластмасова кутия – слоят не трябва да е прекалено тънък, а с дебелина 1-2 см. ) . Оставя се да се охлади и се прибира в хладилника, докато стегне – поне няколко часа, а най-добре цяла нощ.

Сиропът се приготвя преди сервиране, защото най-вкусната комбинация е, когато той е леко топъл, а пудингът студен, но и във вариант двете съставки студени също ми хареса много.

За направата на сиропа в тенджера се смесват водата и захарта и се загряват, докато сместа заври, при непрекъснато бъркане. Добавят се лимоновия сок и настърганите корички и се оставя да къкри на слаб огън около 10 мин. Сваля се от котлона и се оставя на стайна температура да се охлади леко.

Преди сервиране пудингът се нарязва на малки квадрати, които се подреждат в индивидуални десертни чинии и се поръсват с по няколко лъжици от сиропа и от предварително накиснатите ядки (аз запекох ядките на сух тиган за кратко и се получиха хрупкави отвън и много нежни отвътре).  Похапва се най-добре с пръсти, по които се стича ароматен сироп и задължително се облизват с наслада.

Снимки: Димитър Катерински

You may also like...