Неделни миниатюри

Често ме питат: “И ти сега какво правиш по цял ден?”. “Много добре си прекарвам, благодаря”, отговарям обикновено. Не винаги съм напълно искрена, но пък понякога имам усещнаето, че трябва да се защитавам, а това не ми харесва. Дори и на мен ми беше странно да не ходя всеки ден на работа и когато ме попитат какво, наистина, правя сега по цял ден, се затруднявам да формулирам ясен отговор.

Старая се да правя само хубави неща. Дали ще е пътуване, готвене, четене, майсторене, писане, разговор, дълго кафе, правя ги така, че да ми бъде приятно. Леки, неангажиращи, делнични или специални, просто усмихващи, малки истински събития. Обаче… Повярвайте ми, ако това е трудно да се постигне, когато пет дни седмично си в офиса, ако си си вкъщи е още по-трудно. Защото в първия случай може да нямаш достатъчно време за всичко, но във втория не винаги имаш достатъчно вкус, за да оцениш изобилието им подобаващо.

Така че дните ми минават в това, да се науча да оценявам, дори и когато имам много, да пречупвам себе си през случките, а не толкова тях през желанията си.

Понякога обаче ми писва. Понякога просто ми се лежи в леглото, докато облаците се спускат през прозореца. Понякога ми се иска да бъда 9 часа в офиса, защото и аз като Пипи, мечтаеща да ходи на училище, за да има лятна ваканция, изпитвам носталгия по задоволството от почивката вечер. Така че трудно е, имаш много свободно време за мислене, много самота, за да се оглеждаш от всички страни.

Получи се прекалено дълго въведение към темата за неделните есета. През почивните дни животът ми се случва с пълна сила и ми се иска да си записвам всяко пътешествие или просто спокоен следобед, който прекраваме с Д., за да не забравям през седмицата. И за отговор на мен самата, какво точно правя през дългите си часове 🙂 .

Този пост ще бъде сборен за няколко поредни съботи и недели, последните, откакто сме дошли в Бон.

Неделя първа. Потегляме с колелата към Кьолн, покрай реката. 68 км. общо отиване и връщане, много зелени полета, малки селца и градчета, в които задължително се спира за почивка, разглеждане и кафе. Бузите се зачервяват, кръвта циркулира по-бързо и радостно, а на следващия ден не можеш да си седнеш от болка на дупето 😆 .

В Кьолн има безброй интересни неща за виждане и разказване, обаче ей това стадо близо до центъра ми хареса най-много. Хем красиви, хем възпитани, хем миришещи добре овце. За града – друг път.

Обожавам това зелено. Малко преди да свърши следобедът, напомня ми за детство, за прашна кожа, за пресъхнало гърло. Пътят свършва, докато се прибираме обратно към Бон, да живеят GPS-ите.

Неделя втора. Дъждовна беше, помня, имах и имен ден. Вечерта в 23 часа бяхме зъзнещи в центъра, в очакване на ей тези фойерверки над Рейн. Приех ги като бойно водно кръщене в новия град 😉 .

Неделя трета е мързелива. Хващаме малък ферибот и минаваме от другия край на реката. Там битува малко селце, прилично на къща за кукли, с много кафенета, една сладоледаджийница, колоездачи и десетки смеещи се деца на всеки ъгъл. Сядаме с Д. на импровизирания плаж, припичаме се с бира в ръка и водим бавни разговори. Не помня за какво, но помня, че беше хубаво.

Миналият четвъртък, който всъщност не е неделя, но пък беше почивен ден в Германия. Първо пътешествие с влак, липсваха ми влаковете, отиваме в Аахен. Красив малък град, близо до границите с Белгия и Холандия, попил от техния дух, архитектура и сладкиши. Завърнахме се с един белгийски оризов пай в торбата, много, много вкусен.

Най-голямата катедрала в града е невероятно красива. Не само отвън, но и вътре. Изписана във вид на съвършена бродерия, нужни са само няколко слънчеви лъча, за да заблести като пясъчни прашинки.

Целият град е изпъстрен с такива фиргури, има много движение в тях, нали? Тези от фонтана изглеждат така, сякаш всеки момент ще скочат от него и ще избягат в различни посоки.

Тази неделя Д. решава да посети една древна крепост извън града, а аз се насочвам към местния битпазар. Почти всеки уикенд центъра на съседния квартал се отрупва с вехтории, сред които ми харесва да се ровя, макар и рядко да купувам нещо. Днес обаче се прибрах с две ценни находки – красива чаша за чай и чинийка за сладкиши и миниатюрна дървена перуанска лула ключодържател.

Следобед с Д. се срещаме на онова място с шезлонгите, играем табла, аз пия бира с вкус на текила и се смеем със сервитьорката на опитите ми да произнеса името на друга местна бира така, че тя да ме разбере какво искам :lol:.

Още по-късно ядем сладолед на пясъка, малко преди да се приберем. Всъщност десет минути преди да ни застигне бурята, с която ни плашиха цял ден. И уж предупредени бяхме, а в крайна сметка се прибрахме целите мокри. Какъв по-хубав завършек на неделята от джобове пълни с летен дъжд.

А вие какво правихте тази събота и неделя? 🙂

You may also like...