Вкусни делници #1

Често се случва да си забъркам за ядене нещо бързо, с подръчни материали, докато умирам от глад, а тенджерите в кухнята потракват празни. Не съм в специално настроение за грандиозни експерименти, нямам план какво точно ми се яде. Гладна съм, а от хладилника ми се блещят едно авокадо, две яйца, синьо сирене, домат и три ягоди. А, зад тях имало и масло.

В такива мигове ми се случват делнични вкусотии, които почти никога не достигат до списъка с рецепти в блога, но пък прилежно си записвам в една овехтяла тетрадка, за да ме посещават редовно на масата. Понякога са обикновени, простички, а от време на време се получават и изненадващо ароматни резултати, водещи до пристрастяване.

Реших, че  заслужават свое местенце тук и всеки път щом събера достатъчна бройка, ще дефилират във вид на снимки от моя телефон (както казах, обикновено съм толкова гладна, че време за посягане към фотоапарат няма 😆 ) и тук-таме някоя бърза рецепта.

А, да. Да не забравяме и “външната” храна, която някой друг е приготвил, а аз съм изяла с блажено удоволствие и по телешки щастлив поглед.  Обичам да опитвам интересни. нови неща, да се радвам на цветовете им, да поръчвам на немски непознати ястия и да се изненадвам от това, което пристига. Обичам да завтръждавам и любовта си към даден ресторант или съвършено приготвен вкус в него. Затова и тези опити ще се наместват сред останалите, да бъде шаренко.

Открихме много симпатичен индийско-пакистански ресторант. Малък, с 5 – 6 маси, но пък готвят ужасно вкусно. Опитано: пилешко къри, пиле Makha Tikka, ориз с моркови и грах, хляб чапати, а извън кадъра и манго ласи за пиене. Десерт – сладолед с шам фъстък, ммм.

Когато си на велопътешествие имаш нужда от енргийна, силна храна, но пък от натоварването не ти се яде кой знае колко. Приготвям дребни, засищащи неща, основно плодове и ядки, шоколад, този път в подрепление имаше и: гуакамоле, фурми с кашу, крекери, банани. И вода, вода, вода. Ей така се минават 70 км. и после не можеш да си седнеш на дупето 😆 .

Най-любимата ми салата напоследък, изобретена веднъж, когато мислех да правя гуакамоле, но ми се дояде царевица. Намачкано авокадо, нарязан на ситно домат, царевица, сок от лайм и морска сол на вкус. Свършва бързо и питаш за още.

Не обичам аспержи. И тази пролет си го доказах. Тъкмо след ей тази чиния, оформена в стил мустаците на Салвадор Дали се зарекох, че повече няма да хапна варено/печени “пръсти” и на следващия ден не се разбрахме нещо с една сервитьорка, та вместо картофена супа, познайте каква получих… Бляк.

Организирах си обеден пикник на терасата. Основната му съставка беше слънце, което все не ми достига. Добавих малко възглавници, шарена покривка, интересна книга и тортелини с месна плънка, сос от пресни домати и многоооо пармезан. Луничките ми са реабилитирани след този ден.

Първият ресторант, който посетихме в Бон, беше мексикански. В кадър влязоха само бирата на Д., моят коктейл “Маргарита” и кесадията със зеленчукова плънка. Преди това имаше буритос с “чили кон карне” и пикантно пиле със сирена и хрупкави картофки. Останаха разни бургери за опитване и още различни тории, макар че най-ясно си спомням вкуса на коктейлите 😆 .

You may also like...

13 Responses

  1. Жени says:

    Ех, че хубаво! Аз имам лошия? навик да си намисля нещо просто за готвене, но докато се пече/вари, да осъзная, че съм много гладна и да “изобретя” нещо бързо, а манджата да остане за следващия ден.

    Иначе последната инцидентна манджа бяха спаначени кюфтета, които мога да ям през ден.

    • Alia says:

      А, през деня все се залисвам и готвенето остава за последния момент, та винаги е “на бързо” 🙂 . Виж, за вечерята има повече време.

      Спаначени кюфтенца, ммм, ето, аз онзи ден забравих да снимам едни нахутени, пак така забъркани от глад и лакомия в последния момент 😆 .

      • Жени says:

        Почти никога не мога да направя снимки – най-много на телефона понякога. Обикновено сме толкова прегладнели или пък изведнъж е замирисало толкова хубаво, че не се сещам 😉

        Пък ако при следващите “вкусни делници” се сетиш за рецептата на нахутените кюфтенца, ще е супер.

        И последно, че стана роман – сирената на първата снимка – това е нещо, което не може да ми омръзне – и само снимки на сирена да слагаш, ти оставам верен фен 😉

        • Alia says:

          И аз нямам насита на сирена, всеки ден някое се промъква покрай вечерята 🙂 . Обещавам редовни попълнения, а какво перуанско грозде открих онзи ден, ах, но и ох. Ще гледам пак да направя кюфтенцата и този път – снимка и рецепта.

  2. Мария says:

    Това последното няма да ти го простя, индийското също. Сега по нощите трябва да търся индийци и мексиканци:-))

    • Alia says:

      А знаеш ли аз как огладнях, докато ги събирах и подреждах тея снимки. Не знам как да се накажа, че сама си го причиних, пък и на теб сега…. :)))

  3. Мария says:

    С глад освен:-)))

  4. krasi_mm says:

    Ах, познато- приготвена набързо вечеря с това, което има в хладилника в 22.00 часа вечерта.През седмицата сме така. В събота и неделя може да се развихря в кухнята. И ти завидях за индийския ресторант и тортелините:)
    А и снимките си ги бива.

    Чакам вкусни рецепти и снимки!

    Поздрави

    • Alia says:

      О, в 22:00 часа няма сила, която да ме накара да готвя, ти си герой! 🙂 Снимките с телефон ми се получават понякога добре, виж с фотоапарат съм пълна скръб.

      Поздрави!

  5. Traiana Kajrakova says:

    Понякога простичките неща се оказват неустоимо вкусни:)

  1. 19 May, 2012

    […] Вкусни делници #1 / Публикувано на 19.05.2012 […]

Leave a Reply