Там, край реката

Бон се намира на брега на Рейн. А ние вече се намираме в Бон.

Липсвам отдавна тук и сега, докато пиша, се чувствам така, сякаш пръстите и мислите ми са се схванали от дълго стоене на едно място. Трябва им време, за да потекат плавно и да разкажат историите, които ми се иска да напиша. Повечето засега са само планове, нахвърляни на лист хартия, но вече ги виждам как набират скорост и се отделят от мен, за да поемат по своя си път. Там, където им е мястото.

 

Всичко започна с пет седмици престой в България, през които запланувано изкарах шофьорски курс, взех книжка, непланувано се разболях няколко пъти, успях да прегърна повечето хора, които обичам, да поседя на терасата, докато слънцето се стича във въздуха на заник по онзи начин, който само в София може да ти се случи. Прочетох много книги, жадно, защото ги бях пропуснала през времето, почти не готвих, но пък поръчвах много вкусни пици и китайска храна, мама ми пирготвя любимите неща и… просто бях в едно от многото си “у дома”. Имам много, защото за мен дом е там, където сърцето ми пее и обича. А това се случва в няколко града и няколко различни държави. И всичките ми липсват, и всичките ме изпълват с трепет, когато пътувам към тях.

След това се прибрах в Нюрнберг и за две седмици трябваше да се организираме и преместим в Бон. Да опаковаме багажа, да се видя достатъчно много пъти с Маха, които така и не стигнаха, за да се сбогуваме и сега ми липсва ужасно, да намерим кой да ни докара нещата. Пристигнахме в Бон и се захванахме с бойната задача да си намерим възможно най-бързо жилище, което в Германия не е особено лесно начинание. Проведохме безброй комични разговори на немско-английски, вързаха ни една тенекия за оглед на апартамент, който бяхме харесали доста, променихме критериите си многократно, но пък в крайна сметка успяхме. В момента през прозореца пред мен се стеле безкрайно зелено поле, а доскоро из въздуха летяха цветчетата на цъфналата в двора череша. Харесва ми тук.

И така, след като се нанесохме, пристигна багажът ни, трябваше всичко да се подреди, да се посетят няколко иснтитуции, да си осигурим интернет. Последният очаквам да се случи тази седмица, защото освен, че повечето компании искат да сключиш договор за две години с тях, им отнема и около три седмици, за да дойдат и инсталират модема. Хайде, за интернет мога някак да го разбера, но това, че сключих договор за 6 месеца с фитнес клуб, който на всяко първо число ще си взема парите от банковата сметка, а аз ако искам да ходя или не – още ми е трудно да преглътна 😆 . Но пък фитнесът е хубав, тъкмо така ще съм мотивирана да не се отказвам, мда.

И за финал – нямам фурна. И в следващите няколко месеца най-вероятно няма да имам, така че обикалям озадачено около двата котлона и се чудя какво точно да ги правя само тях. Събирам рецепти за тенджера, както им казва Д. , но някак не ме вдъхновяват. Обичам да пека, бявно и продължително. От друга страна без печка в мен се освободи място за разни други идеи, така че трябва да се възползвам максимално от ситуацията 😉 . И остава много време за велопътшествия.

Бон е красив и различен от Нюрнберг. Реката е като притегателна сила, сякаш целият живот на града се случва там, покрай бреговете на Рейн. Центърът е мъничък, но симпатичен, пълен с много млади хора, заради университета в града. Напомня ми малко на София заради хаотичния поток от автобуси, колоездачи, трамваи и пешеходци. Тук е и къщата, в която е роден Бетовен, моят любим композитор, така че Бон бързо се превръща в дом.

Всеки ден си напомням колко съм богата с всички тези места, които нося в сърцето си, пълни с любов, очакващи ме да си ги спомня или да открия неподозираните им скрити кътчета. Толкова много нови пътеки, пътешествия, ресторанти с непозната храна за опитване, интересни хора, които може би ще срещна… Животът е хубав, нали?

You may also like...

9 Responses

  1. K says:

    Много се радвам, че отново пишеш. И цъфтиш по твоя прекрасен начин – чрез езика и емоциите, които така добре улавяш и успяваш да предадеш. *La vie en rose* 🙂

  2. Alia says:

    Винаги, когато се изгубя от писането, ще си препрочитам коментара ти 🙂 Ей затова си залсужава да се изливам в този блог – среща ме с хора като теб. И аз се радвам да те видя!

  3. Липсваше. Тук си. Радвам се. 🙂 🙂 🙂

  4. Огнян says:

    А моето Иринче отлетя мнооого далеко!!!

  5. eylül says:

    welcome back, honey

  1. 11 May, 2012

    […] Там, край реката / Публикувано на 11.05.2012 […]

Leave a Reply