Една снимка струва повече от хиляда думи

Снимка: Help-Portrait Germany

Рядко ми се случва да нямам думи. За говорене – често, но винаги когато отворя бяла страница за писане, само след няколко секунди имам щастието те да започнат да се вливат в сърцето ми точно такива, каквито ги очаквам. Рядко ми се случва и да бъда така докосната, че дни наред мислите ми да се нижат без връзка и да се усмихвам дори “в свой черен дроб”*.

Този път няма да си говорим за коледни вкусотии, а ще ви разкажа една изпитана рецепта за бързо, неподправено и искрено щастие.

Но да започнем от самото начало. Help-Portrait е световна инициатива, която се случва обичайно през декември. Неин създател е американецът Джереми Кауърд, около който през годините се обединяват все повече и повече фотографи, доброволци, гримьори, фризьори, дарители, благотворители и…

Идеята? Много е проста: любители и професионални фотографи срещат хора в нужда – страдащи от тежки заболявания, инвалиди, бездомни хора, жени, жертви на насилие, сираци, социално слаби семейства. След това има правят портрет, отпечатват го, поставят го в рамка и им го даряват. Някои от тях никога не са имали своя снимка или такава с децата си. Други от години не са били поглеждани в очите, не са се забавлявали истински, не са се гордели със себе си. Всички те имат истории, които понякога разказват, а понякога просто оставят снимките им да говорят много повече от хиляда изречени думи.

На снимката: Димитър в действие 🙂

Тук не е важен фотографът, всеки имащ фотоапарат може да се включи. Не се търси перфектното качество или съвършени кадри, важни са онези, на които моделът се харесва най-много. Няма нищо общо с техника, суета или желание за собствена изява, а най-доброто, което получаваш е радостта в очите им.

Именно затова нямаме право да ви покажем и снимките на хората, които срещнахме, а те бяха толкова красиви! И щастливи, наистина щастливи! Жена със синдрома на Даун, болно от рак момче, мълчалива руса жена, която се усмихва така, сякаш това й причинява болка, красиво момиче от Афганистан, с което се сприятелихме за минути, малко прекрасно момченце Гана, с което ядохме мандарини до пръсване, смутен мъж, борещ се с алкохола и вълшебни сини очи. Не мога да ви покажа много снимки – съвсем малко от залата или в общ план, но мога да ви разкажа за тях.

Когато Димитър ми разказа за инициативата и ме попита дали искам да се включим – той като фотограф, а аз като доброволец, се съгласих веднага, макар и да не разбрах в този момент напълно идеята. След това осъзнах, че не става въпрос просто за снимката. Става въпрос за това някой да види някой друг истински, да запомни името му, да му каже, че е красив, когато толкова често се чувстваме невидими, безлични, сами, невзрачни и изгубени.

В Германия Help-Portrait се случва за трета поредна година във Франкфурт и този път инициативата беше набрала сериозна сила, с подкрепата на много спонсори, които осигуриха храна, дрехи, принтери, рамки за снимките, зала, напитки. Тази събота, 10 декември, дойдоха 114 модела, а бройката на фотографите, доброволците, обработващите снимки, гримьорите и фризьорите ми се губи, но беше страхотна! На първата снимка, в началото на поста, сме събрани всички, в началото на деня. А това е видеото от събитието, което разказва много и да си призная, когато го гледам очите ми се пълнят със сълзи:

Защо тази благотворителна инициатива ми се струва толкова специална? Защото несъмнено има много благотворителни каузи, събиращи средства, помощ, протегната ръка, но малко са онези, които даряват щастие на мига. Защото една снимка не коства нещо кой знае какво, но блясъкът в очите на получаващия сякаш запалва някъде свещичка за благодарност и радост.

В петък следобед тръгнахме от Нюрнберг, малко притеснени, много развълнувани, натоварени с два куфара, пълни с техниката на Димитър. Докато слизахме на първият му се счупи дръжката и се изтъркаля по стълбите, та се връщахме да видим дали всичко все още работи – за щастие да! След това решихме, че сме забравили един статив, Д. се върна у дома да провери, оказа се, че и там го няма, почти изпуснахме влака, но все пак стигнахме успешно 🙂 .

На снимката: Първите пристигащи и готовата зала в очакване

На следващият ден, преливащи от вълнение, открихме мястото на срещата – спортния салон на едно училище, пренесохме всичкия багаж и се захванахме с монтиране, подреждане и разпределяне. Хареса ми, че в началото беше обяснено какво и къде да се прави в общи линии и след това никой не беше надзираван, а нещата се случваха перфектно. Освен липсата на течен сапун и недостиг на пластмасови чашки, май други проблеми нямаше 😆 .

Имаше го и сериозното притеснение от езиковата бариера, но за моя радост знанията ми по немски достигнаха за основните разговори, част от хората говореха английски, но всъщност установих и, че за добрите думи няма нужда от речник. Прегръщах, хващах за ръката, посочвах, усмихвахме се, повтарях на няколко езика “Изглеждаш страхотно! Ти си красив / красива!” и някак чудото се случваше. И всички правехме това, в продължение на няколко часа, играхме с децата, водихме уж незначителни разговори, а те всъщност бяха ужасно важни, пихме кафе, похапвахме, бяхме заедно.

На снимката: Ние, на фона на декора в нашия ъгъл 

Димитър разбира се беше натоварен с много по-тежка задача от мен, но повярвайте ми, ако можехте да видите хората, когато идваха да му покажат готовия портрет, усмивките им, прегръдките и благодарността им, щяхте да разберете колко страхотно се е справил, в това ги накара да се гордеят със себе си, да повярват, че лицето в рамката е тяхното и те са наистина специални.

Запомнихме всеки един човек, който остана пред обектива му, питахме се какво ли се крие зад скованите рамене и смутената усмивка, разказвахме си малките случки, които са минали покрай нас. А когато денят свърши и трябваше да прибираме оборудването, единствената мисъл в главата ми беше: “Никога до днес не бях виждала толкова много щастливи и прекрасни хора на едно място!”.

* Цитатът е от книгата “Яж, моли се и обичай”

You may also like...

41 Responses

  1. Toni says:

    Това е най-хубавата публикация, която съм чела от много време насам – не в прекрасния ти блог, по принцип. Благодаря от сърце!

  2. Cinnamon says:

    Браво!
    Всичко друго си го казала сама…

  3. Margy says:

    Магията да даваш и получаваш – внимание, уважение, обич, усмивка, добра дума… Колко малко ни трябва, за да се почувстваме щастливи.
    Благодаря ти за публикацията!

    • Alia says:

      Margy, наистина много малко, понякога парите, дрехите и храната не струват нищо пред добрата дума!

  4. Damayanti says:

    Ирина, буца ми заседна в гърлото и сълзите се затъркаляха някак от само себе си.
    Колко малко е нужно наистина на човек за да се усмихне. За да има такъв миг на пълно щастие и да се почувства специален!
    Възхитена съм от идеята, от всичко!
    Стела Ташева ми писа с идея да опитаме да направим това в България догодина. Дано успеем.
    Вашият опит ще е от значение!
    ПОКЛОН!

    • Alia says:

      Дамаянти, аз нямам думи да ти благодаря за милите думи, усещането да си част от това е неописуемо, определено колкото и изречения да изпиша, все ще бъдат недостатъчни… При първа възможност, когато си дойдем до България, ще направим една хубава среща за да разкажем всичко, което знаем и дано да се случи и у нас това събитие!

  5. Стела says:

    🙂 Хайде, вече ви чакам с нетърпение в България!
    В интерес на истината аз съм доста скептична за много неща и честно казано се дразня когато става въпрос за купи това, дай тук… дари, дари, дари… и хората в нужда някак остават на заден план. Не виждаме болката им, не виждаме реалните им проблеми, не осъзнаваме ЗАЩО трябва да дарим. Свикнали сме всичко да е един четирицифрен номер зад който се крие сумата от лев и двадесет и благотворителността се свежда до там да си измием ръцете без да сме морално ангажирани с хората, без да им помогнем наистина, без да им дадем рака и да им кажем, че сме до тях. Не че парите събрани не вършат някаква работа, но според мен Благотворителността трябва да има малко по-различно измерение.

    Точно за това ми хареса и тази идея. Да се сблъскаш с хората лице в лице и да поискаш да им дариш нещо от себе си, па макар и само една усмивка и да си взаимодействате.

    Жалко, че не могат да се публикуват снимките след това. Не заради показността, а заради невъзможността да се извърши Домино ефекта който може да носи посланието на една снимка с приложена история към него. Но пък в това се крие красотата на момента и в това, че именно ти държиш копчето на апарата, четката, гребена, лампата, мандарината, рамката 🙂

    Живот и здраве, да видим каква ще я свършим 🙂

    • Alia says:

      Благотворителността за мен е много личен избор, всеки има право сам да решава дали, как и защо 🙂 . Но и на мен тази идея ми хареса, защото виждаш в същата минута, буквално, резултата от усилията си, и макар за някои това да е нищо, за дурги мисля, че означава много.

      Между другото снимките могат да се използват, ако моделите подпишат съгласие преди това (тази година в Америка това се направи и могат да се видят много кадри и портрети), но в Германия е малко по-сложно и организаторите решиха да не плашат участниците по този начин. А за привличане на спонсори остават снимките от работния процес, където лицата не се виждат ясно, например.

      Та тъй, ще говорим наживо подробно 🙂 .

    • Здравей Стела,

      Всичко, което казваш е вярно 🙂
      Снимки могат да се публикуват след съответните подписани съгласия на “моделите”.
      Аз ще се опитам да ти напиша един пространствен мейл с описание на цялата организация

    • Искам да участвам. И между другото това страшно се връзва с една моя идея, която съм си обещал да започна да осъществявам от Нова година.

  6. Ивайло says:

    Здравейте 🙂
    Много се трогнах от идеята и бих искал да участвам в реализирането й в България като доброволец. Чисто технически е възможно да се случи и около Великден или друг ден преди следващата Коледа и по този начин ще набере малко сила.
    Аз лично имам доста по-различно виждане относно масовите благотворителни инициативи, които се изсипват върху и без друго шашнатия консуматор по Коледа.
    Много бих се радвал да съм част от нещо смислено в тази насока.
    Поздрави и до скоро
    Ивайло Белев

    • Alia says:

      Здравей Ивайло,

      Мисля, че в скоро време ще бъде създадена група на Community сайта на HelpPortrait за България именно с такава цел и ще можем да общуваме и да се организираме през нея.
      Ще ти пиша, когато имам повече информация на посочения мейл адрес 🙂

      Димитър

  7. Julia Veleva says:

    Прекрасно!

  8. Браво, браво и отново браво!!!

  9. Ирина, и аз съм много впечатлена и трогната от тази инициатива!
    Дано и тук да се организира подобна благотворителност или по – точно жест!
    Поздрави!

    • Alia says:

      Марияна, дано наистина! Поздрави и светли празници ти пожелавам 🙂 .

  10. Разкъзът ме просълзи!

  11. Грета Манчева says:

    super, mnogo mi haresa !

  12. Страхотно е да дариш усмивка, а вие сте щастливци, колкото сте дарили, двойно сте получили 🙂 Браво !!!

    • Irina Katerinska says:

      Благодаря, наистина сърцата ни се изпълниха с много топлина!

  13. Zlatomira Karageorgieva-mostrova says:

    brava

  14. Mariana Zhekova says:

    Това е страхотно!

  15. Прекрасна идея!

  16. Не съм си представяла,че в днешно време се правят такива неща!Това заздравява вярата ми в младите.Щастлива съм,че участват и мои роднини/нищо,че не ме познават/.

    • Irina Katerinska says:

      Благодаря Ви за хубавите думи, Елка, радвам се да се запознаем – макар и само виртуално :)) Весели и уютни празници Ви пожелавам!

  17. Нямам думи … чудесно е, че си успяла да участваш в тази инициатива! Браво на всички, които са участвали!

  18. Теменуга Йорданова says:

    Тази публикация не може да те остави безразличен.Дано има още много такива!

  1. 14 December, 2011

    […] текст е публикуван в блога на Ирина Катеринска и разказва за една все още нова, но вълнуваща […]

  2. 16 December, 2011

    […] Една снимка струва повече от хиляда думи / Публикувано на 16.12.2011 […]

  3. 15 December, 2012

    […] доброта, на което съм попадала, е инициативата Help-Portrait. Миналата година разказах подробно за нея и не мисля, че този път бих могла да го кажа […]

Leave a Reply