Канелена елха

Първото нещо, за което се сещам, когато чуя “Швеция” са канелени рулца. Прозаична съм, знам, дълбоко обвързана с храната като матеафора, идея, мирис, вкус и вдъхновение, но какво да се прави :lol:.

След това идва мисълта за Карлсон и онези негови “безсрамно вкусни кифлички”, подир нея се нарежда една снежна утрин в Малмю, когато замръзналите ни носове се сгряха в единственото отворено кафене на главната улица и за моя радост срещнах небцето си с оригинални шведски канелени рулца.

 Накрая ми замирисва на сняг и на гъделичкаща пара от черно кафе.

Всички тези неща се връзват идеално с една канелена елха, която разнообрази тазгодишното печене на сладки. За радост на нетърпеливите, тя трябва да се изяде за ден-два, тъй като със стоенето изсъхва, но пък най-вкусна е малко след изваждане от фурната, когато разтопеното от сладост и благодат масло попива в рулцата, запечатвайки неустоимия празничен аромат по стените им.

Канелена елха

за тестото:

  • 120 мл. хладко прясно мляко + 1 ч.л. захар
  • 3 с.л. захар
  • 1 яйце размер М
  • 30 г меко масло
  • 1 пак. суха мая
  • 300 г брашно
за канелената плънка:
  • 50 г масло
  • 3-4 с.л. захар
  • 2 ч.л. канела

Маята се разтваря в хладкото прясно мляко с 1 ч.л. захар, разбърква се и се оставя на топло да “шупне” за около 10 мин. Маслото, яйцето и захарта се разбиват с вилица, докато се получи еднородна смес. Към тях се добавя брашното и накрая млякото с маята.

Омесва се еластично тесто, което се оставя да втаса на топло, докато удвои обема си – около 1 час.

През това време маслото за плънката се разтапя и се разбърква със захарта и канелата. Оставя се леко да се охлади.

Втасалото тесто се разточва на тънък правоъгълник, намазва се с плънката (оставете част от нея за покриване на елхичката) и се завива на стегнато руло. Рулото се разрязва внимателно на 16 парченца.

В голяма тава, застлана с хартия за печене, се “построява” елхичката от 5 реда – пърият е с 5 рулца, вторият с 4, третият с 3, четвъртият с 2 и последният с 1. От останалото едно неизползвано рулце се прави пънче, както се вижда на снимката. Готовата елхичка се намазва отгоре с останалата канелена плънка и се пече на 180 градуса докато при проверка с клечка в тестото тя излезе суха.

След като се охлади напълно сладкишът може да се украси – аз използвах разтопен бял шоколад за “гирлянди” и захаросани черешки, но и сама по себе си е прекрасна без каквито и да било добавки.

Снимки: Димитър Катерински

You may also like...

9 Responses

  1. Много е красиво, браво поздравления, човек да не смеем да развали елхата. :)))
    Поздрави!

  2. Nadet Gergova says:

    Йей, прекрасна идея 🙂 и същевременно много вкусна 🙂 мляс…

    • Irina Katerinska says:

      Наистина много вкусна, още се облизваме, макар да свърши вече 🙂

  3. траяна says:

    Красота! Страхотна идея! Очите ми останаха!

    • Alia says:

      Благодаря ти, Траяна, както винаги думите ти много ме радват! 🙂

  4. SZA says:

    Страхотно изглежда! Каква е разликата с шафранените кифлички, също типични за Швеция? Имам една рецепта от книжката за коледните пътешествия на Феликс, която децата получиха още миналата година, но така и не съм я пробвала…

    • Alia says:

      Благодаря, SZA, извинявай за забавения отговор, но нямах достъп до интернет през последната седмица! Шафранените кифлички нямат канела, правят се традиционно за 13 декември (ако не ме лъже паметта) за деня на св. Лучия. Просто вкусът е друг, аз и тях ги харесвам, но предпочитам канеления аромат.

      • SZA says:

        Наистина, вкусът е страхотен! Вчера ги направих и се изядоха в рамките на час и половина 🙂 Тази сутрин импловизирах с рецептата в солен вариант и също стана много вкусно – тестото просто е прекрасно. Поздрави и весели празници!

Leave a Reply to траяна Cancel reply