Английски чаени бисквити

Докато похапвам блажено от тези бисквити си представям как се намирам в някое английско имение, с дебели тухлени стени и безкрайна шир през прозореца. В камината меко танцува бавен огън, цепениците шумолят безмълвно, а аз пия черен чай с бергамот и капка мляко.


Декември е, туиденото ми сако ухае на влага, а гумените ми ботуши са захвърлени в ъгъла, посипани със ситни капки лед. Снегът е покрил прага на вратата, а аз се поклащам меко в стария люлеещ се стол, който проскърцва в такт с тишината на мислите ми.

Представяте ли си каква наслада имат тези чаени бисквити, щом извикват такива фантазии в мен? 😉 Е, със сигурност “старомодна” – и на вид, и на вкус. Не са особено маслени, но пък са крехки. В тях има нещо обикновено, но по английски обикновено. Колкото по-дълго стоят слепени с мармалада, толкова повече се отпускат, макар никога да не достигат популярния “топящ се в устата” ефект.

Винаги остават малко нестандартни, но затова пък уютни. Точно като сънуван бавен следобед в някое британско имение.

Английски чаени бисквити      
Източник: bonappetit.com                                                                                          

  • около 3 ч.ч. брашно
  • 1/2 ч.л. сол
  • 1 1/4 ч.ч. меко масло
  • 2/3 ч.ч. захар
  • 1 яйце размер М
  • 1 с.л. прясно мляко
  • 1 ч.л. настъргана лимонова кора
  • ванилия
  • мармалад за слепване – ягода, кайсия, череша

Маслото, яйцето, прясното мляко и захарта се разбиват за кратко с миксер. Към тях се добавят настърганата лимонова кора и ванилията. Изсипва се брашното и започва да се меси, докато се получи хомогенно тесто – при мен пое почти цялото брашно, указано в рецептата, така че започнете с част от него и добавяйте постепенно. След като е готово се увива в прозрачно фолио и се оставя за 30 мин. в хладилника.

Охладеното тесто се разделя на две равни части и всяка се разточва на тънко – от едната се изрязват нормални кръгли бисквити, а от другата със същия размер, но им се изрязва и малко кръгче в средата (с формичка или пластмасова капачка от безалкохолно, например).

Сладките се нареждат в застлана с пекарска хартия тава и се пекат на 180 градуса, докато порозовеят по края. Оставят се да се охладят и след това се слепват с мармалада.

Могат да се украсят със захарни топчета или цветна захар, които се залепят с помощта на “лепило” от пудра захар, разбъркана с лимонов сок на гъста смес или пък просто да се поръсят с пудра захар. След това остава само чашата чай, малко сняг и много мечтаене 😉 .

Снимки: Димитър Катерински

You may also like...

9 Responses

  1. Betty Yovcheva says:

    Али, когато прочетх заглавието на бисквитките и самите те-…точно това си представих, което си описала в началото. Много красиво и ти благодаря да чудесния миг!

  2. Lara says:

    Блогът Ви е сред любимите ми места в нет- света вече повече от две години. Използвам тези бисквитки като повод да Ви кажа, че всичко, което представяте е чудесно- красиво, нежно, мечтателно, деликатно и вдъхновяващо. Явно е, че освен писателския дар имате богата, щедра и топла душа. Извинете, че прекалих с прилагателните, но всяка буква от тях е искрена.
    Много успехи Ви пожелавам, Ирина. Поздравете съпруга си за учдесните снимки. Желая и на двама Ви много светли празници, много здраве и щастие през идната година!

    • Alia says:

      Лара, благодаря Ви за така милите думи, искрено ме трогнаха! Наистина е много хубаво, когато правиш нещо от сърце, да радваш и други хора, не само себе си 🙂 . Пожелавам Ви много хубави празници, здраве и щастливи, вдъхновени мигове през новата година! Ще се радвам да Ви “виждам” тук 🙂 .

    • краси says:

      И за мен, Lara! Аз си го мислех, вие го написахте! Станахме двенки! 🙂

  3. траяна says:

    Аля, прекрасни са! Толкова хубаво си ги украсила, че ми се прииска да грабна една през монитора!

    • Alia says:

      Благодаря ти, Траяна, коментарите ти винаги много ме радват! 🙂

  4. Iva says:

    Днес го направих и станаха много хубави. Изядох по-несполучливите форми докато ги слепвам. 🙂
    Имам 2 въпроса – тестото става трошливо и леко “неудобно” за точене. Така ли трябва да се получи?

    Формичките Ви от къде са? Може ли снимка?

    • Alia says:

      Здравейте, Ива, тестото наистина е трошливо и по-неудобно за работа – малко ме изнерви, но резултатът си заслужаваше. А за формичките – в момента не живея в България, а в Германия и са купувани от тук – не знам дали снимката ще свърши работа 🙂 Ако все пак искате – пишете ми, за да направя! Поздравви!

Leave a Reply