Коледни кантучини

Странно, но винаги, когато чуя “кантучини”, мисълта ми литва първо към Ротердам, а не към Италия, която е родина на тези знаменити бисквити. Спомням си късен септемврийски следобед, кафене на ръба на водата, холандски къщи-лодки, горчиво еспресо и дребнички, колкото за една хапка, кантучини с лавандула.

Явно вкусът им е бил така завладяващ, че се е подслонил завинаги на върха на езика ми, редом с червеникавия залез, шумоленето на водата и намигащите ми стъклени покриви.

Харесвам семплия чар на тези двойно печени бишкоти – толкова твърди, че се изисква доста смелост да ги хрупаш ей така, но потопени в кафе или вино се превръщат в амброзия – дават от себе си на напитката, взимайки всичко прекрасно от нея в сърцевината на хрупкавостта си.

Най-вероятно реших да започна точно с тази коледна рецепта, защото ми липсва Холандия или защото напоследък се изхранваме основно с пълнозърнеста паста, така че Италия сгрява всеки наш ден. Причината няма кой знае какво значение, важното е, че резултатът е празничен и вкусен, благодарение на захаросаните портокалови корички и кандираните череши, хрупкав заради дългото печене и пълен със спомени, защо не и с нови истории.

А вие имате ли свой спомен, свързан с италианските кантучини?

Коледни кантучини 

  • 165 г захар
  • 2 яйца размер М
  • 250 г брашно + 1 ч.л. бакпулвер
  • 100 г нарязани на дребно захаросани портокалови корички и кандирани зелени и червени череши
  • 80 г счукани на едро белени бадеми

Фурната се загрява на 180 градуса и голяма правоъгълна тава се застила с хартия за печене.

В купа се разбъркват яйцата със захарта, добавя се брашното с бакпулвера и накрая захаросаните плодове + ядките. Замесва се меко тесто.

Ако искате малки бишкоти разделете тестото на две и оформете две дълги и тесни калъпчета. Аз реших да направя по-големи кантучини и затова направих само едно. Формата може да бъде по-сплескана или по-обемна, въпрос на вкус.

Така оформеното калъпче се пече около 30 мин., до златисто. Оставя се да се охлади 10 мин. и се нарязва по диагонал на широки 5 мм. бисквити. Те се нареждат легнали отново в тавата и се запичат на 150 градуса за още половин час или докато придобият приятен загар. Колкото по-тъмни са, толкова по-твърди и хрупкави стават.

Оставят се да се охладят, съхраняват се в плътно затворена кутия или буркан за сладки, издържат дълго време (така че можете да ги направите до 3 седмици преди Коледа), с удоволствие пият сухо бяло вино, но в никакъв случай не отказват и червено :lol:.

Снимки: Димитър Катерински

You may also like...

10 Responses

  1. Ирина says:

    Обожавам кантучини, а твоите изглеждат страхотно! Аз, за жалост, нямам автентични спомени с тях, но пък ми напомнят за Коледа и наближаващите празници 🙂

  2. Bety says:

    Чудесно предложение! Толкова са колоритни!Опитвала съм само купени, много ми харесвот и някой ден ще се доверя на твоята рецепта!

    Поздрави и хубав утрешен ден!

  3. Alia says:

    Радвам се, че ви харесват момичета! Пожелавам ви поне седмица в Италия и много хубави спомени, не само с кантучини, но и с паста, пица и… ех, размечтах се 🙂 !

  4. Gingi says:

    Пробвах ги вчера, но нещо не се получи както трябва :s Сместа стана титанично гъста и лепкава 😀 още преди да добавя ядките и сушените плодове и оформянето беше истинска мъка. После калъпчето се попрепече твърде бързо и отгоре, и отдолу, но все пак го спасих 🙂 Което не значи, че не се изядоха всичките още снощи, де 😀

    Направих две промени: захарта беше кафява, а брашното бяло + малко ръжено. Дали е възможно от там да идва проблема? И последно, яйцата и захарта на ръка или с миксер се разбъркват, съответно колко време горе-долу?

    Твърдо решена съм да ги мъча пак, и така докато станат перфектни 🙂

    • Alia says:

      Gingi, съжалявам, че не са се получили 🙁 . Според мен може да има няколко прични, защото пък моето тесто стана даже сухо, та е странно, че при теб се е получило лепкаво. Единият вариант е яйцата да са били големи (аз използвам М размер, ще го уточня горе в рецептата). Кафявата захар по-принцип става по-лепкава, когато се разтвори, но това не би трябвало да е проблем. Не се разбива с миксер, просто за кратко се разбърква с тел, ако си разбивала по-дълго сместта е възможно да се е втечнила повече. Ако опитваш отново и всичко става лепкаво – добави повече брашно, докато можеш да оформяш спокойно! Надявам се поне са били вкусни 😉 .

      • Gingi says:

        Ооо, вкусни бяха със сигурност 🙂 още снощи изчезнаха всичките.

        Иначе – да, яйцата бяха L, но не посмях да добавям брашно, че съм малко на Вие с печивата и избягвам да експериментирам 😀 На ръка ги разбих и аз със захарта, даже при печенето се виждаха отделни кристалчета по коричката (дали така трябва?!)…

        При всички положения ще се пробват пак… и така докато ги нацеля перфектни 🙂 И благодаря за рецептата и съветите!

        • Alia says:

          Радвам се, че поне са били вкусни 🙂 . Щом яйцата са L, ако ги правиш отново с такъв размер сложи едно яйце и един жълтък. Ако пак е лепкаво и трудно се оформя, можеш да добавиш спокойно още 50 г брашно, докато стане на топка тестото (или повече, но не да се рони сместта, трябва да се оформя спокойно). А за кристалчетата, при мен не се виждаха, но може би кафявата захар е била по-едра. Ако имаш още въпроси – насреща съм и ако станат следващия път да се похвалиш 🙂 . Поздрави!

  5. дида says:

    Това са любимите ми бисквитки.При нас,в Гърция много се тачат,независимо,че са италиански.Всяка година си ги правя,но само по Коледните празници,че съм във вечна война с килограмите.Само дето слагам стафиди-черни и бели,сушени череши и дренки.Който ги направи няма да съжалява.Хубави празници желая!

    • Alia says:

      О, идеята за сушените череши звучи чудесно – и на мен това са ми едни от любимите бисквити 🙂 . Хубави празници и на теб!

  1. 23 November, 2011

    […] Коледни кантучини […]

Leave a Reply