Кейк с рикота, сушени кайсии и кедрови ядки

Кексовете винаги са ми изглеждали особено прозаични и всъщност единственият, който ми е бил наистина вкусен, е този на мама. Ако имам избор за десерт между парче кейк и нещо друго, винаги бих предпочела другото… е, освен ако не умирам от глад.

Този обаче е нещо различно – в него има достатъчно разнообразни съставки, за да не бъде скучен. В тестото се смесват не само захар и мед, който придава тънка ароматна нишка, сушените кайсии ухаят на ром и са като стегнати плодчета на отлежало сладко, а рикотата освежава всяка хапка с леката си лимонова тръпчивост. За глазурата направо не ми се отваря дума – сметанов сладък карамел и фини кедрови ядки, които завършват с нежна горчивина.

В момента закусвам с едно такова ароматно, съвършено до прелест парче и си вземам назад думите за прозаичните кексове. Ако всеки изглеждаше и ухаеше като този, на света нямаше да има нужда от други сладкиши 😆 .

Кейк с рикота, сушени кайсии и кедрови ядки

  • 100 г сушени кайсии
  • 300 г брашно
  • 2 ч.л. бакпулвер
  • сокът и настърганата кора на един лимон
  • 150 разтопено масло
  • 130 г захар + 1 с.л. допълнително
  • 50 г мед
  • 4 яйца
  • ванилия
  • 50 г натрошени бадеми
  • 250 г рикота
  • За карамела: 70 г течна сметана, 1 с.л. масло, 100 г. захар, 60 г. кедрови ядки

Сушените кайсии се нарязват на малки парченца и по желание се накисват в 1-2 с.л. ром. Фурната се включва да загрява на 180 градуса, правоъгълна форма за кекс се намазнява и набрашнява (или застила с хартия за печене). Брашното се смесва с бакпулвера в купа и се оставя настрана.

В голяма купа се разбъркват с миксер разтопеното масло, захарта, меда и яйцата. Добавят се 125 г. от рикотата, ванилията, половината от лимоновия сок и лимоновата кора и натрошените бадеми. При непрекъснато бъркане се изсипва брашното в бакпулвера – получава се гъсто кексово тесто. Сушените кайсии се объркват с 1 ч.л. брашно и се добавят към сместта, разбърква се с лъжица.

Останалата рикота се смесва с 1 с.л. захар и втората половина лимонов сок + настъргана кора. Половината от кексовото тесто се изсипва в тавичката. В средата му по дължина се разстила рикотата и върху нея се изсипва останалото тесто, заглажда се отгоре.

Кейкът се пече около 70 мин. или докато при проверка с клечка тя излезе суха. Изважда се от фурната и се оставя за около 5 мин., след което се вади от тавичката и се оставя да изстине напълно.

През това време се приготвя карамела с кедровите ядки. Сметаната се загрява, докато заври и се сваля от котлона. В отделен съд се карамелизира захарта с маслото, докато придобие приятен карамелен цвят, добавят се ядките. Тогава се изсипва внимателно горещата сметана и се бърка непрекъснато, докато захарта се разтвори напълно.

Студеният кейк се залива с горещата карамелена глазура.

You may also like...

10 Responses

  1. милена says:

    Мноооооооооооого вкусно пишеш !

  2. Този кекс бих го унищожила за много кратко време. Събрала си в него едни от любимите ми съставки! Поздрави за фотографа!

    • Alia says:

      Марияна, радвам се, че ти харесва, вкусът му наистина е необичаен и много приятен 🙂 . Фотографът е поздравен и благодари!

  3. Venera says:

    Иринка, имам чувството, че усещам и аромата, и вкуса през монитора ))) и след малко хуквам за продуктите – защото ме предизвика много сладко и приятно да го направя ))

    • Alia says:

      Вени, няма да съжаляваш – страхотна е! Да споделиш и резултата 🙂

  4. Venera says:

    Ето и резултата – е, без снимка… Промяната при мен беше, че не успях да намеря в магазинчето до блока сушени кайсии и накиснах в ром стафиди… И кедрови ядки не намерих – така че глазурата беше същата, но без тях…
    И… дори и с тези промени – се получи един много странен, много загадъчен, много непознат кейк – но невероятно чаровно вкусен. Първо – изумително лесен за приготвяне… Второ – изумително търпение ми беше нужно, докато се печеше (ароматът, който беше изпълнил кухнята, ми напълни и душата). И трето – вкусът ме очарова )) И между другото, което хич не е между другото – правила съм 90% от рецептите в блога ти – и всеки път си казвам – “Ами да, това е и моята кухня, и моят вкус.” Така че – продължавай, а след теб и аз 🙂 Поздрави!!! А, и снимките са ти безумно изкушаващи ))

    • Alia says:

      А, без кедровите ядки си става – те са и толкова скъпи, че само за специални поводи бих ги слагала :)) Радвам се, че те е омагьосал, Вени, и при мен беше така – загадъчен, ароматен и нежен! Благодаря за снимките от името на фотографа, а аз продължавам – няма отказване, рецептите са по-силни от мен и не ме пускат да ги разлюбя :)))

  5. Даниела says:

    Здравейте!Днес спретнах кекса и преди да го полея с карамела и кедровите ядки си отрязах едно парченце открая и мнооооого ми хареса(аз го направих без кайсии)Сега го залях с глазурата и изстива за вечерята.

    • Alia says:

      Даниела, много се радвам, че се е харесал! Кайсиите и аз мислех да ги пропусна, понеже не ги харесвам, но изненадващо му отиват :)) Поздрави!

Leave a Reply