Сбогом, лято

Тези дни не ми стига времето, за да готвя с цялата си душа… Но пък есента е наистина прекрасна, след дългото дъждовно лято и затова се наслаждаваме по всички възможни начини на косите лъчи, меките цветове на баварските гори, пътешествията и местната кухня. Все пак се надявам следващата седмица есента да ми влезе и в кухнята, с нещо топло и ароматно, а дотогова поне остават детските рецепти. Тази е подходяща за изпращане на лятото, с участието на банда весели малчугани 🙂 . 

*****

Есента е вече официално тук. Сандалите са изтупани от хрускавия пясък, детската коса е измита от последните водорасли, а пясъчните замъци са прибрани на топло, за да чакат следващото лято. Септември е в своя край и децата все по-често започват да питат кога ще се срещнат отново с морето, чайките, натежалите всяка вечер от игри и умора клепачи.

Познавам едно момченце, което щом видяло за първи път голямата вода, стремглаво хукнало обратно с писъци и оглушителен рев. Няколко часа по-късно все пак се престрашило да натопи няколко пръста с експериментална цел. Оттам насетне единственият начин, по който можели да го извадят от морето, бил изненадващото хващане за глезена от промъкнал се тихомълком родител, мятане на гръб с ловко движение и понасяне към плажа, съпроводено от… кански писъци и оглушителен рев.

Познавам и едно момиченце, което през есента и зимата почти всяка вечер посреща родителите си вкъщи, напълнило голям зелен леген с вода, облякло най-любимия си бански на жълти цветенца и опитващо се да обучи в плуване два тигана, старият мобилен телефон на татко и четката за коса на мама. И без да му омръзва всяка вечер пита настойчиво (докато пръстчетата на ръцете и краката му се набръчкват от стоене във водата): “Кога ще дойде пак морето?”.

На детското нетърпение невинаги се отговаря лесно. Трудно е да обясниш на едно малко момиченце какво означава след една година. 12 месеца понякога не значат нещо кой знае какво за нас големите, какво остава за един 3-годишен малчуган?

Точните отговори рядко вършат работа, времето не минава по-бързо благодарение на тях и макар снежните човеци да са подходящо разсейване, голямата вода трудно се забравя от по-настойчивите деца. През все по-дългите октомврийски вечери обаче има начин морето и пясъчните замъци да дойдат вкъщи, за радост на малките човеци, които никога не биха отказали весело готвене с мама и татко в кухнята.

И така, вземете два пакета чаени бисквити. Сипете ги в дебел найлонов плик, завържете го здраво, сложете го на пода, събуйте децата по чорапи и ги пуснете да скачат върху него, докато бисквитките се натрошат добре. Е, винаги може да се използва хаванче или кухненски робот, но къде остава забавлението?

За направата на морето предложете на децата да изберат между оцветена със синя готварска боя бяла захар (това море е малко неподвижно, но няма да му придиряме) или обикновена вода, боядисана отново в синьо. Ако малчуганите предпочетат втория вариант, сипете сиропа в дълбока стъклена купа, а при първия разстелете захарта върху кухненската маса, покрита с някоя стара покривка.

Връчете на малките ръчички да насипят около “водата” половината натрошени бисквити – това ще бъде “пясъка”. Върху него чудесно биха се наместили и няколко мидички, събрани на плажа. Останалата част от бисквитите се смесват с разтопено масло, докато консистенцията стане удобна за моделиране – от нея детето може да започне със строенето на замъци. Най-хубавото им е, че стават за похапване, а няма и опасност вълните да ги разрушат.

И, разбира се, какво е едно истинско море без лодки, с опънати на вятъра бели платна? Всяко дете ще ви каже, че лодките са много важни и ще настоява да има поне една, която да се приближава към бисквитения пясък.

За лодките ще са ви нужни два лимона, любим компот с наситен цвят, желатин, клечки за зъби и бяла хартия. Лимоните се разрязват на две по дължина, месестата им част се издълбава хубаво с лъжичка, докато остане само кората. Желатинът се разтваря според указанията на опаковката и се добавя към компота. Течността се разпределя в половинките издълбани лимони и се оставя в хладилника, докато стегне.

През това време децата могат да приготвят платната като ги изрежат от бялата хартия, а ако са в пиратско настроение могат да им нарисуват и със специални знаци. Готовите платна се набучват на мачтите – добрите стари клечки за зъби. Лимоните със стегналия желатин се разрязват още веднъж по дължина, в средата внимателно се забучват платната и плавателните съдове са готови за пускане на вода. Идеално ще плуват в синия сироп или ще се мержелеят неподвижно на хоризонта.

А когато на децата им омръзне играта на море, желето, поръсено с пясъчни замъци от бисквити и масло, е чудесен октомврийски десерт, нали? Особено, когато следващото лято е толкова далеч, че никой не може да го забрави. Особено децата.

публикувано в “Дневник”, октомври 2010

You may also like...