Костенурско на фурна

Не, и този път не съм изпекла някой домашен любимец. Само няколко тави с костенуркови бисквити. Статията е част от новия проект “Детски “Дневник””, в който се включвам и аз със забавни джаджи и вълнуващи рецепти за малчугани и техните родители. За да се разбираме по-добре – ние децата и те нас. Защото рецепта как да бъдеш наистина добър родител няма, но рецпети за хубави бисквити – колкото щеш 😉 .

****

Има ли майка, която не е сънувала кошмари с подивели костенурки, след тричасово четене на глас на историите за Франклин?

Да, да, приказките за онзи малък зелен досадник, чиито приключения са любими на децата, ненаситни за още и още от него. Има ли детски стаи, които не са кънтели от сърцераздирателни викове: “Хайде, хайде, мамо, не спирай да четеш – искам приказката за хълцането! Искам да хълцам с костенурчетооо!”? И кое е единственото, което може да разсее малчуганите от четенето? Филмчетата, разбира се. Филмчетата с Франклин.
Колко от днешните деца не са пробвали да карат кану във ваната (така де, розов леген набеден за кану), не са пълнили джобовете си с лепкави дъвки за лов на мухи и не са се опитали да задавят патиците в парка, за да станат приятели с тях, вдъхновени от любимия си герой? Ами всички онези, които отказват да заспят, ако под възглавницата им няма десетина книжки с неговите приключения? Направо да си го кажем – Франклин е новата Пипи сред подрастващата младеж, заменила луничките и рижата коса за къде-къде по-здравословния спаначен тен.

Дори и най-търпеливият родител поне веднъж гузно си е представял как извива врата на костенурката и цялото й семейство.

След това, преглъщайки, е посягал към следващата книжка от поредицата, зачитайки с привидно жизнерадостен глас, зад който се е скрила зеленоока истерия. Малка, но напоителна утеха би донесло ушиването на вуду-кукла във формата на костенурка и пробождането й тайно с игли в банята, докато премине раздразнението, но и изпичането му във фурната, повярвайте ми, разведрява.

За какво говоря? За бисквити, разбира се! И то от онези, които задължително се правят заедно с децата, защото е нужно да се оформят около 120 топченца за крачета, нещо, с което не бихте се захванали доброволно никога. Така хем ръцете на малчуганите ще бъдат заети няколко часа, хем вие ще изпитате известно задоволство от изпичането на петдесетина Франклина.

Рецепта как да бъдеш добър и благ родител няма, но за сметка на това има много добри рецепти за вкусни бисквити.

Е, понякога и най-идеалните сладки прегарят, разпадат се или стават твърди като камък. А след направата им е възможно (особено ако в нея са участвали банда 3-годишни любопитни момиченца) да се наложи измиване на кухнята с парна струя, изхвърляне на любимата тава с уж незалепващо покритие и изгаряне на пердетата, лекьосани завинаги с шоколад.

Според Рей Бредбъри обаче хиляда литра чай и стотина бисквити стигат за едно приятелство. Макар че приятелството между родител и дете има нужда да бъде поливано и с много други субстанции, приготвянето на сладкиши заедно в кухнята е онази специална подправка, която едновременно със смеха, изтъкава хубавите спомени. А няма дете, което не обича да помага на мама, гордо да размазва жълтъци по пода, да бърка с голямата дървена лъжица и след време да изненадва с десерти-собствено производство. Като разтопени в прясно мляко шоколадови бонбони, гарнирани с шпеков салам.

Затова си представете ликуващите възгласи на малчуганите вкъщи, когато им съобщите, че този уикенд ще се пекат бисквити. И то не какви да е – а костенуркови, под надслов “Франклин се среща с фурната”. Уточенете, преди да е настъпила суматоха, че няма да бъде сготвен домашния любимец, който отегчено се разхожда в аквариума. Не, не, ще се бърка истинско тесто и разбира се, че децата ще пресеят брашното, ще счупят яйцата, ще оцветяват в зелено, ще чакат нетърпеливо пред печката, докато сладките станат готови и после ще украсяват с шоколад. Мама и татко само ще помагат и ще поддържат приятелството.

За тестото на костенурките са нужни:

125 г меко масло, 1 ч.ч. захар, 1 яйце, 2 ч.ч. брашно и малко ванилия. Допълнително трябват и зелена сладкарска боя (течна или на прах) и около 50 г шоколад за украса.

Ако децата са все още малки, мама хваща миксера и разбива маслото, яйцето (предварително счупено от наследниците, като черупките им се отнемат веднага, за да не си ги напъхат в носа… или в ушите) и захарта на пухкав крем. След това купата се връчва на малчуганите, които имат за задача да сипят в нея брашното и ванилията и да помачкат сместа, докато се превърне в меко и еластично тесто (ако е нужно се добавят още няколко лъжици брашно). За тази цел не са нужни специални умения, а само ентусиазирани ръчички.

Готовото тесто се разделя на три равни части и сега идва първият забавен момент – едната от тях трябва да се оцвети в зелено. Върху тестото се сипва от боята и се продължава с усърдното месене, докато се достигне желания зелен нюанс. Или докато свърши боята. Трите топки тесто се увиват в прозрачно фолио и се прибират в хладилника за около 15 минути – достатъчно време за похапване на сандвичи, изпиване на едно кафе или… както си знаем, за прочитането на минимум една франклинска история.

След като тестото се е охладило, зелената част се разточва на тесен и не много тънък правоъгълник, тъй като е ронливо, а едната бяла се оформя на дебел цилиндър с дължината на зеления правоъгълник и се поставя в средата му. Двете страни на зеленото тесто се повдигат внимателно и захлупват бялата част, след което се наместват добре и с въртеливи движения се оформя новия цилиндър. Тук татко грабва ножа и го нарязва на колелца с дебелина около половин сантиметър – или повече по желание.


И идва ред на вторият забавен момент – понеже се получават близо 30 бисквити е нужно от третата част тесто да се оформят толкова глави за костенурките и толкова опашки, както и 120 крачета. Знаете кой няма търпение да свърши тази весела работа, така че връчвате тестото на децата и ги оставяте да правят малки топченца, които се подреждат около телцата на франклиновците. Готовите бисквити се редят в тава, застлана с хартия за печене, която се слага в хладилника за 10 мин., а веднага след това се мята в предварително загрята на 180 градуса фурна. Пекат се, докато крайниците порозовеят леко. Миговете на очакване са еднакво вълнуващи и за деца, и за родители, само причините за радостта са различни. Важното е, че е споделена.

Извадени от печката сладките са още меки и ронливи, затова се оставят да се охладят добре. През това време шоколадът се разтапя с 1 с.л. прясно мляко на водна баня или в микровълновата, при непрекъснато бъркане. Оформят се фунийки от хартия за печене (точно както едно време правехме фунуйките за стрелба), връхчето им се изрязва съвсем малко, за да се получи дупчица, след което се пълнят с разтопения шоколад. С леко притискане на фунийките с изтичащия шоколад на костенурките се “рисуват” по две очи и четири чертички за корубата.

Освен за вкусно похапване

малките костенурки са идеални и за разиграване на различни истории от книжките, за включването им в картини-шедьоври или за измисляне на собствени нови приказки: Франклин помага на татко да почисти кухнята. Франклин скача с парашут от терасата. Франклин отива на училище. Франклин чудесно си пасва с чаша прясно мляко…

You may also like...

6 Responses

  1. traiana says:

    Страхотни са! Да е жив и здрав Франклин, колко работа съм свършила , докато върви по ТВ-то:)

  2. Много са оригинални, особено за моите девойки и най-вече за първокласничката ми за училище – ще ги приготвя, дано и на нея й харесат.
    Поздрави!

  3. Alia says:

    traiana, радвам се че е от помощ, наистина има и добри функции този Франклин 🙂 .
    Мариана, благодаря!

  4. Мира says:

    Чудесни Франклиновци! Вкъщи възрастта за филмчето мина (накрая знаех епизодите наизуст :)), но не и тази за бисквитките 🙂
    Сърдечни поздрави !

  5. Alia says:

    Мира, надявам се да ви харесат у дома! Поздрави 🙂

  1. 11 November, 2011

    […] Костенурско на фурна / Публикувано на 11.11.2011 […]

Leave a Reply