Краят на лятото

Краят на лятото идва тихо. Винаги от първи септември. Прозорците се затварят по-рано и леките чаршафи се заменят с леки одеяла. Езерото зашумява омърлушено и омекват дъждовете ситно-хладни. Залезите изведнъж се случват неочаквано и едва сега разбираш колко дълги са били през август.

През септември идват изненадите. Нощем, в ранния проблясък на зората, сънищата пълни са с идеи за записване. До леглото слагам старата тетрадка и молива, прибрани още миналата зима, за да не забравям. И записвам, докато потръпвам в хладината на безкрайно утро, и рисувам, и скицирам, и желая.

Време е да се приберат шезлонгите на топло. Пясъкът да се изтръска от сандалите, с изсветлятата си кожа. Да се стегнат здраво връзките, гумени ботуши да се лъснат, за да срещнат ведро първите надежди на октомври. Смело да нагазят в локвите.

Идва ред на битпазарите. Ровя се из пълните кашони, сбирам стари картички ( пълни с чужди спомени), вглеждам се в дъното на бяла каничка и се чудя колко ли истории пази. Времето се случва неочаквано, в чаша бяло вино и по раменете ми, скрити неусетно в диплите на шала.

Краят на лятото си отива по ръбовете на първия септемврийски залез, вързало балон на колелото ми и беззвучно ми намига в няколко импресии.

 

 

You may also like...