България за всички нас

България изглежда различно, когато не си я виждал отдавна. София ме натъжава, изгубила пустата си широкополост, която пазя от детството си. Хората, улиците, навесите, кучетата, паветата, ние – сякаш всичко се лющи и посипва, останало извън времето на промените. Тук-там в някой загубен ъгъл се свърта забравено съкровище и не можеш да повярваш как е оцеляло.

Не ми се пише за това, защото усещам думите като горчиви глътки, тръгнали в обратната посока. Но пък Димитър е направил чудесни снимки и през неговите очи красотата и тъгата се оплитат достатъчно красноречиво. Галерията можете да разгледате в Picasa или Flickr.

Всяка чудо има нужда от тор, боклуци и плява, за да избуява нагоре. Надявам се, че България вече е достатъчно добре наторена.

You may also like...