Дара в понеделник

 Или по-точно да я наречем закъсняла Дара, която трябваше да се появи в петък, после планирано днес сутринта, и накрая идва чак в късния следобед. Както казва една моя дружка: “Оправдания, само оправдания слушам!”. Та да не се оправдавам повече 🙂 .

Дарините вълнения “за” и “против” и “какво ще правя сега?!?” ще продължат още съвсем малко, като се озове на желаното място изведнъж я връхлитат еуфория и радост и…

И какви още чувства, ще разберете в по-следващия епизод.

 

Глава 5

Знам, че е позорно и глупаво, и инфантилно, и… но просто не мога да се спра. Отказвам да говоря с майка ми и да й кажа. Мина една седмица от рожденния ми ден, но нито тя се е обаждала, нито аз. Добре, наистина е позорно да избягам сякаш съм на 15 и съм луднала по някое гадже, но пък… Да! Ще помоля Момчил да й каже след няколко дни, когато ще бъда далеч от тук. Не, честно не се страхувам от нея, добре де, може би малко, но знам със сигурност, че няма да ме разбере и какъв смисъл има да водим телефонни битки? Ще й се обадя в края на месеца, тя ще се е успокоила, аз ще съм щастлива и ще се разберем като големи хора.

Повтарям си го упорито,  докато се прибирам от Автогарата. Усещам как билетът за Сребролистово пробива през портмонето, през чантата и ми се влива топло в сърцето.  Хванала съм се за него сякаш е единствената тънка връвчица, държаща земята да не литне в небето.

Продължението на главата тук в Google Docs, а тук като PDF вариант.

You may also like...