“Спагети” от тиквички с “рагу” от леща

Много искам да се храня здравословно, ама много. От години обаче се опитвам да разбера какво точно означава това. Разделно хранене? Суровоядство? Повечко протеини? Сокове и фотосинтеза? Био моркови с био орехи, наръсени с био зехтин и био сол? Така и все още не съм разбрала точно, но пък не се предавам. През това време съм изяла много яйца от живеещи в щастлив унес кокошки – вярвайте ми 😆 .

Поне за мен множеството разнопосочна информация е изключително объркваща. Едни твърдят, че веганството ще спаси света, а други ни убеждават, че свинските пържоли изграждат червената пътека по пътя към Рая. А понеже ми се иска част от рецептите тук да започнат да се превръщат в “здравословни”, май първо трябва да напиша какво означава това за мен, а току виж се окаже същото и за някои от вас.

И така, реших да се хвана за първия съвет от сагата “здравословно хранене”: вслушай се в тялото си!

И така започнах упоритото вслушване, стараейки се да игнорирам призивите за бургер и пържени картофки, както и тези за кезекухен с праскови и шоколадов сос. В началото доста трудно се различават отделните позиви на организма, но в крайна сметка след упорито преследване с него се разбрахме, че си падам и по всякакъв зеленчук, бобови растения, ориз, картофи, пълнозърнест хляб, малко червени плодове и пилешко месо веднъж месечно. В този ред.

Втората стъпка беше четене и усилно търсене на заместители на традиционните храни. За моя голяма радост в Германия успявам да открия почти всичко, за което само съм чела преди (е, стига да разбера как точно се казва на немски) и следователно замених: бялата захар със сироп от Агаве, Мусковадо/Демерера или Меласа; бялото брашно остава само за сладкиши при много специални случаи, на негово място идват: ръжено, пълнозърнесто, от спелта, оризово,  от амарант или киноа; зехтинът винаги е бил на почит у дома, но пък сега до него се нареждат и олиото от орехи или сусам, както и маслото Гхи (вместо обикновено) и кокосовото масло; хималайската сол замени обикновената; добавих в менюто си: тофу, сурови какаови зърна,  сусамов тахан, бананов чипс, зелен чай, сладки картофи, кафяв и жасминов ориз, неолющен сусам, тапиока и сок от нар.

Третата стъпка е замяната на голяма част от дълготрайните продукти с био такива, което тук не оскъпява кой знае колко нещата, а често се случва цените им да са по-ниски или еквивалентни на обикновените. Опитвам се да купувам зеленчуци и плодове местно производство (един от стимулите ми да науча немски е възможността да се разбирам с хората на пазара), но това не е някакъв недостатък – франконските краставици си имат чудесен вкус :).

Четвъртата стъпка е свързана с това кога и как се храня. Започнах да закусвам, под вещия надзор на Д., защото от дете искрено ненавиждам този процес, а вечерята се стараем да е преди 20:00 часа или изобщо да я няма. Защо това за мен е “здравословно”? Защото, когато ям късно вечер, след това ме боли стомахът, а на следващият ден ми е тежко и тялото ми задържа много вода. Освен това готвя за всяко ядене, по малки количества, закуската обаче приготвям от вечерта, за да нямам оправдание сутринта да я пропусна. При готвене пържа много рядко, но така или иначе никога не съм го правила – постигам страхотни омлети само с капка мазнина, а тиквичките на грил тигана стават прекрасни на вкус след известно време предъвкване. Едва ли бих се отказала някога от приготвянето на изкусителни сладкиши с много шоколад или уханни хлябове с кашкавал и маслини, но пък винаги може да се намери кой да ги изяде, не е задължително да бъда аз 😉 .

Това реално погледнато не са кой знае какви промени, но за мен са малки стъпчици към нещо, което винаги съм искала да постигна. Всъщност той процесът на здравословно хранене край няма, а и не мога да се лъжа – не винаги е особено вкусно. Но пък постепенно започвам да разбирам на какво тялото ми вдига палци горе и след какво му се иска да остане цял ден в леглото. Разбира се и карането на колело, разходките, йогата, веселбата с малки гирички, приятните занимания, любовта и чашата бира от време на време спомагат за едно по-хубаво настроение. Защото има ли нещо по-важно от това днес да ни е вкусно, леко, весело, доволно и споделено?

А сега в духа на този дълъг и скучноват пост идва рецептата, която за мен е много вкусна и свежа. В нея има доста “фалишиви” неща – нито спагетите са спагети, нито рагутото е с месо, но пък резултатът е изненадващо приятен. Ако обичате копър, не се свенете да добавите, аз лично го ненавиждам с цялото си сърце.

“Спагети” от тиквички с “рагу” от леща

за 2 порции

  • 2 тиквички (аз използвах зукини)
  • 400 гр. сварена леща
  • 6 с.л. домати на кубчета + 3 с.л. доматено пюре
  • пармезан за сервиране
  • зехтин, копър или любима зелена подправка, сол

Фурната се загрява на 200 градуса. Тиквичките се “нарязват” с картофобелачка на тънки широки лентички, нареждат се в голяма тава, поръсват се с малко зехтин и сол и се запичат до омекване (без да покафеняват) – при мен останаха леко сурови, така че ако не ви допада подобен вкус проверявайте с опитване.

В дълбок тиган се загряват 2 с.л. зехтин на ниска температура и лещата се задушава с доматите и доматеното пюре, докато сместта се сгъсти, посолява се на вкус.

Тиквичките се сервират “подредени” като спагети, върху тях се разпределя лещата и отгоре се поръсват с настърган пармезан. Изяждат се колкото е възможно по-бавно, за пълна наслада на вкусовете.

 

You may also like...

9 Responses

  1. Maria says:

    Успех в мисията! Аз обикновено накупувам продукти, правя план и дотам:-))Но наистина е важно човек да наблюдава тялото си преди да започне с режима – какво яде, кога, как, защо. Аз имам основния недостатък да се храня бързо, което е тооолкова вредно и всякакви опити да не го правя се оказват неуспешни. Засега:-)

  2. Lina says:

    И аз като теб съм объркана и май в повечето случаи при мен шепота на шоколада и някой вкусен сандвич надделява особено ако съм в града 🙂 Но не бива да се отказваме и от другия шепот – този на здравословните храни хахаха Доста съм объркана кое е здравословно или не. Знам само че всичко което приемаме в умерени количества е полезно! Рецептата е страхотна а и е с любимите ми дзукини 🙂 Усмивка от мен

  3. Е 🙂 Загряваме зехтин и задушаваме лещата, иначе не пържим. Това съм го виждала и в други блогове, като вземат да кажат, че сотират нещо в комбинация от масло и намкъвси зехтин и тебе ти става едно модерно и едно здравословно, пък то си е все доброто старо пържене 🙂 Аз пък бях чела за един унгарец, който два месеца ял пържени неща, сметанови сосове и изобщо всичко традиционно унгарско и уж нездравословно. Бил под постоянен надзор на лекари, но отслабнал, подобрил му се тонусът, даже кръвното му се оправило. А госпожата ми по биология казваше, че няма нужда да си купуваме Ерва матин с билки от Амазонка, защото природата се е погрижила във всеки регион да има начин да се набавят необходимите ти вещества. И на някоя амазонска билка със сигурност съответства някой балкански лек.
    Та само искам да кажа, че здравословното е ама строго индивидуално – зависи от това какво и къде си ял предните 20-30-50 години, от това къде си сега, колко от храната ще изгориш веднага и колко ще ти трябва за запас, със сигурност зависи и от пола и възрастта и от още сто неща 🙂
    И съм с три ръце за слушането на тялото. С разликата, че ако моето тяло каже да си взема чипс, веднага си вземам. И без това е два пъти годишно, защо да си хабя нервите в спорове със себе си 🙂 А и знае ли човек, може от време на време да ми трябват солени пържени корички със съмнителен произход, я виж овцете как лижат син камък 🙂

  4. Alia says:

    @Мария, и аз го имам тоз проблем с бързото ядене – понякога направо вдишвам с поглед 😆 Но се старая все повече и повече и имам известен напредък, помага като чета, докато ям – така се залисвам между хапките. Да си призная на мен в България ми беше трудно този тип хранене, макар доста упорито да опитвах – от една страна продуктите са неоправдано оскъпени, от друго трудно откриваеми. Но не го възприемам за режим или диета, а като нещо постоянно, просто замествам, с перспективата да бъде така, докато е възможно.

    @Лина, аз затова реших да напиша малко по-подробно своите “открития”, с цел току виж помогне и на някой друг объркан като мен :). Отказването от яденето всеки ден на разни полуфабрикати, опаковани сладкиши, готови ястия със съмнителен произход и всякакви благинки ми отне две години и сега ме изкушават много рядко, което си е голям рекорд за лакомата ми душа. Но пък от време на време си ги позволявам, разбира се, както казваш ти – по малко от нещо не е вредно :).

    @Светлина, храненето, както и любовта, са въпрос на съкровен личен избор. Сигурна съм, че ти можеш да прецениш кое е най-добро за теб, както и аз – кое за мен 🙂 .

  5. Точно 🙂 Примерно моето коремче би добавило на твоите спагети не копър, а маслинки 🙂

  6. Еос says:

    Много хубав пост. У дома извървяхме също дълъг път по отношение на храната, имаше моменти, преди доста време, когато преяждахме с какво ли не. Ако ти покажа наши снимки от този период ще паднеш, като топки сме, въпреки че и двамата с мъжа ми сме много високи 🙂 После по различни причини, за съжаление част от тях свързани със здравето на половинката, се наложи да преосмислим напълно начина по който се храним, в крайна сметка стигнахме до нещо доста близко до това, което и ти си написала 🙂 това не означава, че сме забранили всички ужасно вкусни и много вредни неща, просто силно ги разредихме 🙂
    Успех в начинанието с храненето!
    И вкусна рецепта 🙂

  7. Alia says:

    Еос, и ние имаме период на преяждане, множество джънк фууд, комбиниран с по две кутии цигари на ден, та напълно разбирам за какво говориш. Радвам се, че това вече не е част от живота ми, макар да съм известна с липсата на особено силна воля, но пък моите здравословни проблеми налагат доста сериозна битка. А и цигарите вече не са факт, радваме се на чист домашен въздух :)) Благодаря ти и успех и на теб в приготвянето на вкусни и здравословни изкушения!

  8. Ani says:

    страхотен пост, имах чувството на моменти, че съм писала определени изречения:) много близко ми се стори. и рецептата е чудесна. поздрави!

  9. Alia says:

    Поздрави, Ани, радвам се, че ти харесва! 🙂

Leave a Reply