Дара в петък

Малко се забавих с обещаната скорошна глава, но пък за дъждовен петък мисля идва идеално 🙂 . Вълненията на Дара продължават да бъдат объркани, както често ни се случва на всички, но пък рядко си го признаваме. Струва ми се хубаво, че тя е намерила своята малка утеха, която да оправя настроението й във всеки един момент, макар и често да изпитва ужас от взетото решение.

И макар идеята някой да се откаже от живота си в “столицата”, за да отиде на село, когато е на 27 години да изглежда смехотворна за мнозина, често се питам на колко от нас ни се иска да го направим или просто с един замах да променим цялото си съществуване? Иска ми се да вярвам, че Дара не е само и единствено измислен герой, а че из цяла България има момичета и жени, които виждат по част от нея отразена в очите си…

Глава 4

– Дараааааа, тук сме, хей, Дарааа!

Измъкнах се от офиса половин час по-рано, успях да хвана такси и ми отне само 45 минути да стигна до вкъщи, където разбира се се оказа, че зелената рокля не става за нищо и трябва скорострелно да си измисля нов тоалет за вечерта. Главата ми е замаяна, все още не мога да повярвам, че реших да отида да живея в Сребролистово. Но колкото повече мисля за това, толкова по-ясно си представям как още утре напускам работа, напълвам си раницата с дрехи, качвам се на автобуса за Видин, после на прашния “Чавдар” за Сребролистово и след няколко часа, в полегналата между два хълма равнина ще се подаде коминът на стария завод, след него ще изскочи неочаквано прашния път за опустелия площад с голямата чешма, от която ще пия веднага щом сляза. В мен се раждат картини, които ме ужасяват и едновременно ми носят тиха въздишка на утеха. Как ще кажа на майка? На Момчил? На Мая и Алекс, на шефката ми, на Катя, с която си делим кафето за месеца в офиса? И какво, за Бога, ще правя в Сребролистово.

Продължението на главата тук в Google Docs, а тук като PDF вариант.

 

  • Дараааааа, тук сме, хей, Дарааа!

Измъкнах се от офиса половин час по-рано, успях да хвана такси и ми отне само 45 минути да стигна до вкъщи, където разбира се се оказа, че зелената рокля не става за нищо и трябва скорострелно да си измисля нов тоалет за вечерта. Главата ми е замаяна, все още не мога да повярвам, че реших да отида да живея в Сребролистово. Но колкото повече мисля за това, толкова по-ясно си представям как още утре напускам работа, напълвам си раницата с дрехи, качвам се на автобуса за Видин, после на прашния “Чавдар” за Сребролистово и след няколко часа, в полегналата между два хълма равнина ще се подаде коминът на стария завод, след него ще изскочи неочаквано прашния път за опустелия площад с голямата чешма, от която ще пия веднага щом сляза. В мен се раждат картини, които ме ужасяват и едновременно ми носят тиха въздишка на утеха. Как ще кажа на майка? На Момчил? На Мая и Алекс, на шефката ми, на Катя, с която си делим кафето за месеца в офиса? И какво, за Бога, ще правя в Сребролистово.

Първо ще измия прозорците, да се заиграят весело със слънцето. После подовете, ще изтупам килимите, ще сложа лавандула и мащерка под възглавниците,

 

  • Дараааааа, тук сме, хей, Дарааа!

Измъкнах се от офиса половин час по-рано, успях да хвана такси и ми отне само 45 минути да стигна до вкъщи, където разбира се се оказа, че зелената рокля не става за нищо и трябва скорострелно да си измисля нов тоалет за вечерта. Главата ми е замаяна, все още не мога да повярвам, че реших да отида да живея в Сребролистово. Но колкото повече мисля за това, толкова по-ясно си представям как още утре напускам работа, напълвам си раницата с дрехи, качвам се на автобуса за Видин, после на прашния “Чавдар” за Сребролистово и след няколко часа, в полегналата между два хълма равнина ще се подаде коминът на стария завод, след него ще изскочи неочаквано прашния път за опустелия площад с голямата чешма, от която ще пия веднага щом сляза. В мен се раждат картини, които ме ужасяват и едновременно ми носят тиха въздишка на утеха. Как ще кажа на майка? На Момчил? На Мая и Алекс, на шефката ми, на Катя, с която си делим кафето за месеца в офиса? И какво, за Бога, ще правя в Сребролистово.

Първо ще измия прозорците, да се заиграят весело със слънцето. После подовете, ще изтупам килимите, ще сложа лавандула и мащерка под възглавниците,

You may also like...

8 Responses

  1. Lety says:

    Как съм пропуснала нещо подобно не знам, но сега си наваксах като изчетох всичко наведнъж 🙂
    Много ми хареса и чакам с нетърпение следващата глава.надявам се вдъхновението да не те оставя и да прочета скоро още от историята на Дара. Бива те за разказвач, Ирина!
    Сърдечен поздрав!

  2. Alia says:

    Благодаря ти, Лети, много се радвам, че ти харесва! 🙂

  3. Iliyan says:

    Още! Още! Още!

  4. K says:

    Не обичам чиклит, но си почитам за Дара с удоволствие у нас, скришом (ами! съвсем явно!) в работа. Увлича ме историята, защо да си кривя душата. Ама наистина ли 27 е новото 30? Какво стана с потрисащи цифри като 40?? А като врътваш половин век?? Тръпки взеха да ме побиват…

    Иначе “Готварската книга на леля Ог” отлежава, защото по съвет на един съвестен, безсрамно изкушен от литературата ценител, ще е по-добре да мина бърз курс с “Вещици в чужбина” (например), където да се запозная по-пълно с леля Ог. Проверих, че и в библиотеката я има и предвкусвам литературна вакханалия :))) А ти не спирай да си вдъхновена и да ни държиш в течение за приключенията на Дара :)))

  5. Теодора says:

    “Дара в петък”-това което е на блога качено го прочетох, но не успях да заредя продължението … Но ужасно ми харесва всичко дотук, и аз така се чувствам понеже помня сянката на едно дърво и щастливите лета, любимите баба и дядо и всички останали от преди 20 години в моето детство…
    Е, преместих се на село и какво да ви кажа…има ли интернет, винаги може да избереш от къде да работиш, стига да няма криза разбира се…
    Жалко че не мога да ви изпратя снимка на залеза, който трудно идва (вече е 20,35 часа) и птичите песни, които са по всяко време – аз, градското чедо не го знаех
    Продължавай все така, дано на Дара й хареса намирането на себе си …

  6. Alia says:

    @Драга ми, К., тъй като и аз не съм особено голям фен на чиклитите (от време на време Софи Кинсела ме изкушава 🙂 ), наистина оценявам високо мнението ти и благодаря за него. Честно казано не си падам по възрастовите драми, избрах 27, защото аз ще навърша толкова съвсем скоро и ми се стори хубаво число – нито към 25-те, нито към 30-те – едно такова пълно с възможности. А за Леля Ог – в нейната компания няма как да не ти се случат незабравими изживявания на бурен хилеж, достигащ висините на хълцането 🙂 . Радвам се да те видя тук!

    @Теодора, благодаря Ви за милите думи, съжалявам че не си успяла да отвориш документа, опитай през този линк – би трябвало от него да го свалиш като pdf: http://alia.tropot.net/wp-content/uploads/2011/07/Dara.pdf .
    А за селото благородно Ви завиждам, опитвам се да си представя залеза 🙂 Поздрави!

  7. Gaby says:

    Харесах Дара 🙂 Много ме увлече нейната история и докато не изтеглих пълния текст не успях да продължа работния си ден. Все се чудех какво и се случва. Не е ли време за Дара в понеделник 😉 Хубава седмица!

  8. Alia says:

    Тъкмо й е време, ей сега я пускам, благодаря ти, Габи! 🙂

Leave a Reply