Дара сред липите

Този път малко кратичка глава, но обещавам да пусна следващата съвсем скоро 🙂 .

Глава 3

Бях решила да не си признавам в офиса, че имам рожден ден, но Катя ме изненада. Екзалтирано ме посрещна с бурни възгласи, които ме изстреляха обратно за кутия бонбони и бутилка уиски за най-отегчителния момент от следобеда, който настъпва в 17 часа и 17 минути.

Денят ме гледа безкрайно от монитора. Довечера имам среща с Мая и Алекс, които ми бяха обещали грандиозни изживявания, само дето не ги очаквам с нетърпение. Всъщност от месеци апатията ми се промъква почти незабелязано, а аз я подритвам като нежелан помияр – опитах се дори да я изкъпя с шампоан за бълхи, но тя отказа да си тръгне. Но днес нещо се беше променило.

Не съм мислила за къщата от месеци, а сега не мога да спра да си представям как тревата се промушва между босите ми пръсти. Баба ме учи да шия на машината, седнала на сянка под лозата – дядо бил шивач, най-добрият в селото. Славата му била толкова голяма, че идвали госпожици от цяла България да си шият роклите и костюмите при него, защото използвал нови и модерни кройки. От дядо си имам луничките, но него самия не помня.

Днес къщата ме притиска в дъното на офиса, като почти не чувам бъбренето на колежките ми, разпитващи как ще празнувам довечера. Опитвам се да мисля за нещо друго, да се съсредоточа върху партито. Алекс спомена някакъв нов клуб и хубави коктейли, вечеря преди това, ще трябва да мина през вкъщи и да облека зелената рокля, май нея бях решила да сложа. Не й ли беше скъсан подгъва, ще трябва да я зашия…

Продължението на главата тук в Google Docs, а тук като PDF вариант.

You may also like...