Дара продължава

Докато очаквам да ми дойде отново вдъхновението, Дара ще продължава да се вихри тук, за да ми напомня, че очаква да бъде донаписана. Това момиче дори мен ме изненадва от време на време, но пък удоволствието, което ми носи разказването на историята й е несравнимо. Благодаря на всички ви за окуражителните коментари от предния пост, надявам се да продължи да ви харесва 🙂 .

Глава 2

– Божидара, майка ти се обажда! Будна ли си? – Понякога гласът на майка ми боли като неочакван удар с чук в бъбреците. Особено в 7:15 сутринта и особено, когато ме нарича с пълното ми име.

– Не, мамо, в момента разговаряш с извънземните, които ме похитиха през нощта.

– Това смешно ли трябваше да бъде? Чувството ти за хумор е ужасно, но не знам какво се очудвам – бащата ти беше същият, рядко някой разбираше шегите му или се смееше на тях…

– Всичко наред ли е, мамо, трябва да се приготвям за работа?

– Да, да. Слушай, Дара, имам огромна молба към теб! Нали знаеш, че в кантората сега сме много заети, имам две дела и изобщо не мога да мръдна, а вече е време да продадем къщата на баба ти, пуснах обява и има няколко кандидата за нея.

– Чакай, чакай! Нали се разбрахме, че няма да я продаваме, как така си пуснала обява, какви кандидати?!?!

– Виж, миличка, тази твоя сантиментална привързаност е наистина абсурдна, къщата се руши, никой от нас никога няма да отиде да живее в нея и в онова село, където дори телефоните нямат обхват, а и си нямаш представа колко струва поддръжката на подобен имот.

– Селото си има име! И освен това, не забравяш ли нещо – къщата е моя! Как си могла да пуснеш обява за продажба, при условие, че знаеш, че баба ми я остави и ме помоли да се грижа за нея?! Знаеш колко е важно това място за мен!

– Божидара, вече си голям човек, на 27 години си все пак. А, да, честит рожден ден, превела съм ти подаръка по банковата сметка. И мисля, че е време да разбереш, че не можеш все да живееш с миналото и спомените си. Трябва да се стегнеш, да си намериш истинска работа и да се ожениш, а не да живееш ден за ден. Прекарала си няколко лета там, в онова окаяно село, с баба ти и баща ти и…

– Сребролистово! Селото се казва Сребролистово. И баща ми си има име, и тази къща е моя и ще правя с нея каквото си искам. Никога няма да я продам.

– Миличка, разбери, че къщата се разпада, пълна е с вехтории и след няколко години от нея ще останат само руини и бурени. За какво ти е да я пазиш, никога няма да отидеш да живееш там, мястото ти е в София, където да работиш нещо смислено, ако беше учила право, като мен, сега вече щях да съм те взела в кантората и да си си стъпила на краката.

– Виж, мамо, трябва да тръгвам за работа и този разговор е безсмислен, казах ти – имотът е мой и няма да го продавам.

– Божидара, не мога да разбера защо упорстваш, никой никога няма да живее отново там и най-доброто, което можем да направим е да я продадем, да вземеш кредит и да си купиш жилище в София. Аз ще ти помогна да…

– Къщата е моя! Няма да я продавам! И аз ще отида да живея там.

– Божидара, държиш се ужасно, не….

Затворих телефона. После го изключих и го метнах във ваната, за всеки случай.

Продължението на главата тук в Google Docs, а тук като PDF вариант.

You may also like...

9 Responses

  1. endemion says:

    Интересна и земна Дара ,очаквам с интерес продължението

  2. Албена says:

    Палците продължават да сочат нагоре 🙂 Дара е хубава.

  3. asktisho says:

    “Ако мислиш, че си просветлен, прекарай една седмица с родителите си” (Рам Дас)

  4. Alia says:

    @edimon, Албена – благодаря! 🙂
    @asktisho, много, много вярна мъдрост 🙂 .

  5. eylul says:

    !…!!! super

  6. pipilotki says:

    Много неща искам да ти напиша, но незнам от къде да започна, за това просто ще кажа просто, че искам още и с нетърпение ще чакам продължението. Нямам талант да пиша, но мисля, че умея да ценя доброто четиво. А ти определено би могла да напишеш шедьовър! Дерзай!!!

  7. Alia says:

    @eylul, pipilotki, благодаря ви много, радвам се че ви харесва!

  8. Миа says:

    eeeeeх от кога тайничко се надявах да седнеш и напишеш нещо такова…мммм прочетох го на един дъх..на един..много книги са ми любими,но единствено твоята започната книга съм чела още една така..чакам с най -огромно нетърпение следваща част. :))

  9. Alia says:

    Миа, надявам се и занапред все така да те радва, благодаря ти за доверието към мен :))

Leave a Reply